Христо Огнянов

Тази статия е за българския поет. За сръбския просветен деец вижте Христо Огнянов (учител).
Христо Огнянов
български поет и публицист
Роден
Починал
Учил вСофийски университет
Литература
Жанровепоезия
Известни творбиАсизки сонети

Христо Дамянов Огнянов е български поет и публицист.

Биография

Роден е на 29 декември 1911 година в село Тресонче, Дебърско, днес в Северна Македония. Брат е на архитект Борис Огнянов, близък на Иван Михайлов и загинал край Костур през септември 1944 година[1]. През 1926 година се мести от Скопие в Стара Загора, където завършва гимназия. Следва право и държавностопански науки в Софийския университет. Издава първата си стихосбирка „Южни ветрове“ през 1936 г. Пише във вестник „Стожер“.[2]

Крум Сарджов, Христо Огнянов, Димитър Михайлов, Христо Йотов и Кръстьо Петров, членове на разтурения Македонски младежки съюз, интернирани в Берковица през зимата на 1935 година

След 1944 година е преследван от новите власти и емигрира на Запад. Работи в радиата „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“. Папа Йоан Павел II го благославя и му връчва папска грамота. Международната академия в Париж му връчва златен медал и диплом. Христо Огнянов отхвърля тезата за съществуването на македонски език и македонска нация, третирайки ги като вдъхновени от Великосръбските шовинисти, начело със Стоян Новакович, Йован Цвиич и Александър Белич и възприети като теория и създадени от сърбокомунистите като План Б в замяна на провалената пряка насилствена сърбизация на македонските българи[3].

Христо Огнянов е член на ЦК на ВМРО – Иван Михайлов и емигрант след комунистическия преврат. Христо Огнянов има добра репутация на журналист, работил като преподавател по славянски литератури в Мюнхенския университет, Западна Германия. Огнянов е секретар на Иван Михайлов в Загреб през периода 1943-1945 година. Неговата сестра Олга Огнянова през 1970 г. посетила Чехия, там получила книгата на Христо Огнянов на немски език.[4]

Умира на 26 февруари 1997 г.[5][6][7]

Библиография

  • Пѫтешествие. Evropa, 1954
  • (в съавторство с Инге Огнянов) Südwinde: neuere bulgarische Lyrik. Heroldsberg: Glock und Lutz, 1978
  • Превъплъщения. Munchen, 1978
  • Асизки сонети. С предговор от Петър Увалиев и послеслов от Инге Огнянова. София: Едем 21, 1992
  • Български исторически календар. София, 1995, 384 с.
  • (под редакцията на Ото Кронщайнер) Christo Ognjanoffs Geschichte der bulgarischen Literatur: die erste bulgarische Literaturgeschichte in deutscher Sprache. Salzburg: Inst. für Slawistik, Univ., 1999
  • Срещи през годините: спомени и разговори. С предговор на Димитър Бочев. София: Гутенберг, 2002
  • Мост през Океана. Огнянов – Заимова в писма и стихове. София: Български бестселър, 2004
  • „Венко Марковски“, публикувано в сп. „Литературен глас“, год. XIII, бр. 509, София, 2 април 1941 година
  • Спомени за Димитър Талев Македонски преглед, бр. 1, 1996

За него

  • Maria Petrov-Slodnjak. Christo Ognjanoff: ein Leben für Bulgarien. Salzburg, 1991
  • Георги М. Григоров. Христо Огнянов – един живот за България: половин век творчество в изгнание. София: Нар. библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1998
  • Бойко Киряков. Христо Огнянов. Биография. София: Гутенберг, 1999

Бележки

  1. ↑ Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник. София, Военно издателство, 2013. ISBN 978-954-509-504-7. с. 183.
  2. ↑ Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 353., архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304203312/http://nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_2.pdf, посетен на 29 юли 2013 
  3. ↑ Свидетелства на македонски дейци за сръбския македонизъм
  4. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 211.
  5. ↑ Кратка биография на Христо Огнянов в eventsbg.com[неработеща препратка].
  6. ↑ Бойко Киряков - „Христо Огнянов. Биография.“
  7. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 465 – 466.

Външни препратки

     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни