PROFILPELAJAR.COM

Ханс Блюер
Hans Blüher
	Ханс Блюер Hans Blüher
	Ханс Блюер ок. 1920 г.
Псевдоним	Arthur Zelvenkamp
Роден	17 февруари 1888 г. Фрайбург, Силезия, Германска империя
Починал	4 февруари 1955 г. (66 г.) Берлин, Германия
Професия	писател
Националност	Германия
Жанр	философия, есеистика, автобиография
	Ханс Блюер в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Блюхер.

Ханс Блюер (на немски: Hans Blüher) е германски писател, философ, психолог, есеист и автор на автобиография.

Биография

Роден е на 17 февруари 1888 г. в град Фрайбург, Силезия (след 1945 г. в пределите на Полша под името Швебоджице). През 1896 г. родителите на Блюер заедно с 8-годишния Ханс напускат Фрайбург и се установяват отначало в Хале, а през 1898 г. – в Щеглиц. Там момчето завършва местната гимназия.

Като един от първите участници и „първи историк“ на движението „Вандерфогел“ („Прелетна птица“), Блюер е широко признат в ранните си години. Помага да се унищожат табутата около традиционното училище и църквата. Интересува се от въпроси, които се възприемат като скандални: по-специално изследва хомосексуалните аспекти на „Вандерфогел“, след което разширява тези наблюдения в известната си теория за ероса в мъжките съюзи.

При прехода от Германската империя към Ваймарската република Блюер започва да се придържа към атеистични и понякога социалистически възгледи. В годините след Първата световна война се заявява като протестант, антисемит, антифеминист и монархист. Схващанията му за „мъжки съюзи“ обаче се възприемат враждебно от нацисткото ръководство.

Отдръпва се от националсоциализма след 1934 г., когато по заповед на Хитлер в „Нощта на дългите ножове“ е убит Ернст Рьом. В тайния доклад на СС през 1937 г.^[1] идеите на Блюер са пряко обявени от Химлер за опасни. През годините на нацистката диктатура спират да го публикуват, но не го преследват.

Обнародвани след войната, творбите на Блюер вече до голяма степен са загубили своята значимост и днес се разглеждат само в исторически контекст.

От 1924 г. Ханс Блюер живее в Берлин-Хермсдорф като практикуващ психолог. Женен е за лекарка и има две деца. Тук работи след оттеглянето си от обществения живот в епохата на нацизма, а през 1949 г. публикува своята основна философска творба „Природната ос“ („Die Achse der Natur“).^[2]

Умира на 4 февруари 1955 г. в Берлин на 66-годишна възраст.

Библиография (подбор)

Die Wandervogelbewegung als erotisches Phänomen, 1912
Wandervogel. Geschichte einer Jugendbewegung, 1912, 2 Bde.:

I.: Heimat und Aufgang

II.: Blüte und Niedergang

Einer der Homere und anderes in Prosa, 1914
Führer und Volk in der Jugendbewegung, 1917
In medias res. Grundbemerkungen zum Menschen, 1919
Merkworte für den freideutschen Stand, 1919
Die Rolle der Erotik in der männlichen Gesellschaft 1917/19
Empedokles. Oder das Sakrament des freien Todes, 1918 (Als Handschrift gedruckt, nicht im Buchhandel erschienen)
Mehrehe und Mutterschaft. Ein Briefwechsel mit Milla von Brosch, 1919
Werke und Tage (Geschichte eines Denkers). Autobiographie, 1920, 1953
Die Wiedergeburt der platonischen Akademie, 1920
Deutsches Reich, Judentum und Sozialismus, 1920
Die Aristie des Jesus von Nazareth. Philosophische Grundlegung der Lehre und der Erscheinung Christi, 1921
Secessio Judaica. Philosophische Grundlegung der historischen Situation des Judentums und der antisemitischen Bewegung, 1922, 1933
Der Judas wider sich selbst. Aus den nachgelassenen Papieren von Artur Zelvenkamp, 1922
Die deutsche Renaissance. Von einem Deutschen, 1924 (Anonym erschienen)
Traktat über die Heilkunde insbesondere die Neurosenlehre, 1926, 1928, 1950
Die Elemente der deutschen Position. Offener Brief an den Grafen Keyserling in deutscher und christlicher Sache, 1927
Philosophie auf Posten. Gesammelte Schriften 1916 – 1921, 1928
Die humanistische Bildungsmacht 1928, 1976
Streit um Israel, 1933 (Ein jüdisch-christliches Gespräch mit Hans-Joachim Schoeps)
Der Standort des Christentums in der lebendigen Welt, 1931
Die Erhebung Israels gegen die christlichen Güter, 1931
Die Achse der Natur. System der Philosophie als Lehre von den reinen Ergebnissen der Natur, 1949, 1952
Die Rede des Aristophanes. Prolegomena zu einer Soziologie des Menschengeschlechtes, 1966 (Kompilation postumer Schriften)

Бележки

↑ CulturaGay.it – Testo del discorso segreto tenuto da Himmler ai generali delle SS
↑ Hans Blüher (biographische Hinweise). In: Werner Kindt (Hrsg.): Dokumentation der Jugendbewegung. Band I: Grundschriften der deutschen Jugendbewegung Diederichs, Düsseldorf 1963, S. 558 f.