Хайнрих III (Майсен)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Хайнрих III.
Хайнрих III Светлейший
маркграф на Майсен
ландграф на Тюрингия
в княжеското шествие Дрезден, от 19 век
Управление(1221–1288)
НаследилДитрих I Угнетения
НаследникАлбрехт II (Майсен)
Лични данни
Семейство
БащаДитрих I Угнетения
МайкаЮта от Тюрингия
Герб
Хайнрих III Светлейший в Общомедия
Хайнрих III фон Майсен (Манески кодекс, 14 век)

Хайнрих III Светлейший (на немски: Heinrich III., der Erlauchte, * ок. 1215 в Майсен?, † 15 февруари 1288 в Дрезден) от род Ветини е от 1221 г. като Хайнрих III маркграф на Майсен (1221–1288) и като Хайнрих IV маркграф на Лужица (1221–1288), ландграф на Тюрингия (1247–1265), пфалцграф на Саксония (1247–1288).

Хайнрих е най-малкият син на маркграф Дитрих I Угнетения (* 1162, † 1221) и на Юта от Тюрингия (* 1184, † 1235), дъщеря на Херман I от Тюрингия от род Лудовинги.

През 1221 г. той последва баща си под опекунството на ландграф Лудвиг IV (Светия) от Тюрингия, и след неговата смърт 1227 г. на херцог Албрехт I от Саксония.

През 1237 г. той взема участие в кръстоносния поход против прусите. Той е на страната на император Фридрих II в борбата му против папата. От благодарност през 1242 г. той получава от него Тюрингия и Пфалц Саксония и през 1243 г. Фридрих II сгодява дъщеря си Маргарета за Албрехт, синът на Хайнрих.

През 1247 г. той изявява правата си за наследството в Турингия след смъртта на Хайнрих Распе IV, братът на майка му.

Хайнрих разделя през 1265 г. земите между двата му сина Албрехт получава Тюрингия и Пфалцграфство Саксония и става ландграф на Тюрингия, Дитрих получава Марк Ландсберг и Остерланд, а за себе си оставя Маркграфство Майсен и Марк Лужица.

В Големия Хайделбергския ръкопис (Codex Manesse) Хайнрих е споменат като минезингер.

Семейство

Хайнрих III се жени през 1234 г. за Констанция Австрийска (* 6 май 1212, † пр. 5 юни 1243), дъщеря на херцог Леополд VI Бабенберг и на Теодора Ангелина, дъщеря на византийски император Исаак II и Маргарита Унгарска. Двамата имат два сина:

След смъртта на Констанция († 1243) той се жени втори път през 1244 или 1245 г. за Агнес Бохемска († 10 октомври 1268), дъщеря на крал Венцеслав I от Бохемия и на Кунигунда фон Хоенщауфен. Те нямат деца.

За трети път той се жени между 1268 и 1273 г. за Елизабет фон Малтиц (1238/39–1333), дъщеря на Улрих фон Малтиц, която му ражда:

Източници

  • Heinrich Theodor Flathe: Heinrich III., Markgraf von Meißen. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 544–546.
  • Herbert Helbig: Heinrich III. der Erlauchte. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 373 (Digitalisat).
  • Wolf Rudolf Lutz: Heinrich der Erlauchte (1218–1288) Markgraf von Meißen und der Ostmark (1221–1288) Landgraf von Thüringen und Pfalzgraf von Sachsen (1247–1263). Palm und Enke, Erlangen 1977, ISBN 3-7896-0117-9.
  • Jörg Rogge: Die Wettiner. Aufstieg einer Dynastie im Mittelalter, Ostfildern, 2005
  • Friedrich Wilhelm Tittmann: Geschichte Heinrichs des Erlauchten. Leipzig, 1845–1846, 2 Bände (Digitalisat Band 1)