Маргарета се сгодява през 1242 г. и се омъжва през 1254 г. за ландграф Албрехт II (1240–1314) от род Ветини. Получава зестра Плайснерланд (Алтенбург, Цвикау и др.). Тя е неговата първа съпруга. Те живеят в замък Екартсбург в Екартсберга и след това във Вартбург.
Заради изневярата на Албрехт с Кунигунда фон Айзенберг на 24 юни 1270 г. Маргарета напуска Вартбург. Преди това тя охапва по бузата син си Фридрих; той веднага се нарича „Фридрих Охапания“. Синовете ѝ Фридрих и Дитрих отиват да живеят при чичо им маркграф Дитрих фон Ландсберг (1242–1285). Маргарета отива първо в замък Крайенбург, след това в манастир Кройцберг (в днешен Филипстал на Вера), след това във Фулда и накрая във Франкфурт, където като дъщеря на Фридрих II е приета сърдечно. Тя умира през началото на август 1270 г. на Щауферплац, Франкфурт.
Деца
Маргарета и Албрехт II имат децата:
Хайнрих (* 21 март 1256, † 25 януари/ 23 юли 1282), наследява Плайснерланд, изчезва в Силезия
Franz Otto Stichart: Galerie der sächsischen Fürstinnen; biogr. Skizzen sämtlicher Ahnfrauen des kgl. Hauses Sachsen, Leipzig 1857
Johannes Meyer: Frauengestalten und Frauenwalten im Hause Wettin, Bautzen 1912
Bernd Kaufmann: Der Verleumdete. Die Geschichte des Landgrafen Albrecht II. von Thüringen. Erstes Buch: Margareta. BKP-Verlag GmbH, Zweibrücken 2009, ISBN 978-3-9813424-0-6 und Der Verleumdete. Die Geschichte des Landgrafen Albrecht II. von Thüringen. Zweites Buch: Krieg der Söhne. BKP Verlag GmbH, Zweibrücken 2011, ISBN 978-3-9813424-3-7.
Otto Dobenecker: Margarete von Hohenstaufen, die Stammutter der Wettiner. I (1236-1265). Festschrift des Gymnasiums zur Erinnerung an die Erhebung des Herzogtums S.-Weimar zum Großherzogtum (= Beilage zum Jahresberichte des Großh. Gymnasiums in Jena), Neuenhahn, Jena 1915
