Фридрих наследява през 1486 г., на 23-годишна възраст, баща си и управлява Херцогство Саксония-Витенберг и Курфюрство Саксония заедно с брат си Йохан Твърди. Той има доходи от саксонските железни и сребърни мини и от множество места за сечене на монети.
През 1519 г., след смъртта на Максимилиян, курфюрстите предлагат на Фридрих императорската корона, но той не се чувства достатъчно силен за това и отказва. Това допринася за избирането на внука на Максимилиан, Карл Испански, който му се отплаща с неблагодарност.
През 1521 г. Фридрих дава убежище в замък Вартбург на осъдения Мартин Лутер от Вормския едикт, но през управлението си нито веднъж не го приема лично.
Фридрих не е женен, но има с неаристократичната Анна Велер няколко деца. Той защитава селяните. Едва на смъртното си легло взема последното си причастие по протестантски начин.
Georg Spalatin, Christian Gotthold Neudecker, Ludwig Preller, Historischer nachlass und briefe, 1851, S. 89 f.
Johannes Hofsommer: Friedrich der Weise und die Reformation. Norderstedt 2008, ISBN 978-3-640-12620-0.
Klaus Kühnel: Friedrich der Weise, Kurfürst von Sachsen. Eine Biographie. Wittenberg 2004, ISBN 3-933028-81-7.
Heinrich Theodor Flathe, Friedrich III. der Weise. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 7. Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 779 – 781.
Friedrich Wilhelm Bautz, Friedrich der Weise, Kurfürst von Sachsen. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). 2, Bautz, Hamm 1990, ISBN 3-88309-032-8, Sp. 128 – 129.