Той е петият, най-малък син на маршал Волфганг I фон Папенхайм († 1558) и съпругата му Магдалена/Маргарета фон Рот († 1555). Брат е на Конрад († 1603), Волфганг II († 1585) и Вилхелм III († 1550) и Кристоф III († 1569).
Тестаментът на Филип фон Папенхайм, 1613
След смъртта на баща му Филип и братята му Волфганг II и Кристоф III тръгват на поклонение за Йерусалим. Планът се променя, Филип и един от братята му във Венеция се връщат обратно и отиват в Цюрих, Швейцария. В Цюрих Филип приема реформираната вяра. Обратно в Грьоненбах, той въвежда новата вяра с мотото „cuius regio, eius religio“.[1]
От 1612 г. до смъртта си вече доста старият Филип е седем години маршал на Папенхайм. В написаното му завещание през 1613 г. той определя, че наследниците му ще загубят наследството, ако не запазят и поддържат реформацията в Грьоненбах.
При подялбата на наследството между братята след 1558, Филип получава дворец Рохенщайн и Калден. През 1563 г. той строи с тримата си братя Конрад, Волфганг II и Кристоф III долния дворец в Бад Грьоненбах.[2] След смъртта на Кристоф Улрих фон Папенхайм през 1599 г. той получава по една трета в господствата Грефентал и Папенхайм. От Александер II фон Папенхайм той наследява през 1612 г. неговата част в господството Грефентал, също имоти в Папенхайм и части в Алгой. Чрез тези наследства и чрез защитата на тези наследства против единствената дъщеря на Александер II, Анна и нейния съпруг Ото Хайнрих Фугер, Филип успява да притежава голяма част от собственостите на цялата фамилия. За свой наследник Филип определя племенника си Волфганг Кристоф († 22 август 1635), който умира бездетен и завещава собствеността си на Максимилиан фон Папенхайм.
Фамилия
Филип фон Папенхайм се жени за Урсула фон Елербах и втори път пр. 1560 г. за Анна фон Винебург-Байлщайн (* 1570; † 30 септември 1635). Двата му брака са бездетни.[3]
Галерия
Дворец в Бад Грьоненбах, построен 1563
Гербът на Филип фон Папенхайм на прозорец на църквата в Хербисхофен
Hans Schwackenhofer: Die Reichserbmarschälle, Grafen und Herren von und zu Pappenheim. Walter E. Keller, Berlin 2002, ISBN 3-934145-12-4, S.161 – 162, 189.
M. Johann Alexander Döderlein: Historische Nachrichten von dem ur-alten Hochpreislichen Haus der Kaiserlichen und des Reichs Marschallen von Palatin, Und der Davon abstammenden ehe-und dermahligen Reichs-Erb-Marschallen, Herren und Grafen zu Pappenheim, etc. Johann Jacob Enderes, Hoch-Fürstl. privil. Buch-Händler, 1739, (S. 253 – 256, books.google.de).
Източници
↑Joseph Sedelmayer. Geschichte des Marktfleckens Grönenbach. Kempten, 1910. с. 36, 38.
↑Joseph Sedelmayer: Geschichte des Marktfleckens Grönenbach, Historischer Verein zur gesamten Förderung der Heimatkunde des Allgäus, Kempten, 1910, S. 255
