Уредник на Антропологическото дружество във Виена (1870). Научните си съобщения изпраща в Императорската кралска академия. Член-кореспондент на Географските дружества в Дрезден, Санкт-Петербург, Берлин и Виена. Попечител на Музея на търговията и член на дирекционния съвет на Клуба на науките (Виена). От 1878 г. е императорски съветник на император Франц Йосиф I.
Феликс Каниц посещава България осемнадесет пъти. За пръв път стъпва на българска земя на 11 юли 1860 г. През 1868 г. започва изследователско проучване на българските земи за Виенската академия за подпомагане. Резултат от пътешествията из българските земи са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер.
За „Оригинална карта на Дунавска България и Балканът“ с обозначени 3200 селища, 35 манастира и крепости, е награден със златен медал на Географски конгрес (1876, Париж). Използвана е от руското командване по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Награден е с руския орден „Света Ана“ с брилянти.
Картите на Феликс Каниц са използвани на Берлинския конгрес на Великите сили (1878) за установяване следвоенните граници на Балканския полуостров. От 1885 г. създава нови 50 карти на Сърбия, Княжество България и Източна Румелия. Издава и 3-томен труд „Дунавска България и Балкана“ – исторически, географски и етнографски пътни студии от 1860 – 1875 г. За последен път е в България през 1883 г.
Умира на 8 януари1904 година във Виена на 74-годишна възраст.
При престоя си в Ловеч прави описание на града, рисунки и провежда археологически разкопки на Ловешката крепост. Провъзгласен е за почетен гражданин на Ловеч „за подробно изучаване историята на града“ на 18 юли 1902 г.
„Почетните граждани на Ловеч“, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт. 2009, с. 85 – 88. ISBN 978-954-8259-84-2
