Уилям Шекспир

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Уилям Шекспир
William Shakespeare
английски драматург
Роден
Починал
Стратфорд на Ейвън, Англия
ПогребанСтратфорд на Ейвън, Великобритания
Националност Англия
Литература
ПериодАнглийски ренесанс
ЖанровеДрама, сонет
Известни творби„Хамлет“
„Ромео и Жулиета“
„Както ви харесва“
„Макбет“
„Сън в лятна нощ“
„Сонетите на Шекспир“
„Укротяване на опърничавата“
„Двамата веронци“
„Хенри V“
„Хенри Шести, Първа част“
„Хенри Шести, Втора част“
„Ричард III“
„Напразните усилия на любовта“
„Венецианският търговец“
„Много шум за нищо“
„Дванайсета нощ“
„Мяра за мяра“
„Тит Андроник“
„Отело“
„Крал Лир“
„Антоний и Клеопатра“
„Тимон от Атина“
„Троил и Кресида“
„Зимна приказка“
„Перикъл“
„Бурята“
„Комедия от грешки“
ПовлиянПлавт,[1] Плутарх,[2] Кристофър Марлоу, Овидий,[3] Луций Аней Сенека
Семейство
СъпругаАн Хатауей (1582 – 1616)
ДецаСузана Хол
Хамнет Шекспир
Джудит Куини
Подпис
Уебсайт
Уилям Шекспир в Общомедия

Уѝлям Шѐкспир (на английски: William Shakespeare[б. 1]) е английски драматург, актьор и поет.

Смятан е за най-значимия автор в англоезичната литература и един от най-видните драматурзи в световната история.[4][5][6] Той е наричан често „национален поет на Англия“ и „Ейвънския бард“.[7][б. 2] Оцелелите произведения на Шекспир, някои писани в съавторство, включват 38 пиеси,[б. 3] 154 сонета, две дълги повествователни поеми и няколко други стихотворения. Пиесите му са преведени на всички значими съвременни езици и се изпълняват по-често от тези на всеки друг драматург.[8]

Шекспир се ражда и израства в град Стратфорд на Ейвън. На 18 години се жени за Ан Хатауей, от която има три деца: Сюзана и близнаците Хамнет и Джудит. Между 1585 и 1592 г. започва успешна кариера в Лондон като актьор, писател и съсобственик на театрална трупа, наречена „Мъжете на лорд шамбелана“, а по-късно – „Мъжете на краля“. Около 1613 г. той се оттегля в Стратфорд, където умира три години по-късно. Не са запазени много източници за личния живот на Шекспир и до днес продължават споровете по въпроси като външния му вид, сексуалната му ориентация, религиозните му възгледи и авторството на произведенията, които му се приписват.[9][10][11]

Шекспир създава повечето си произведения между 1589 и 1613 г.[12][13][б. 4] Ранните му пиеси са главно комедии и исторически драми, жанрове, които достигат върха на развитието си в края на 16-ти век. По-късно, до около 1608 г., пише главно трагедии, сред които Хамлет, Крал Лир, Отело и Макбет, смятани за едни от най-значимите произведения в английската литература. През последните години от активната си авторска дейност Шекспир пише трагикомедии, наричани понякога романси, и работи съвместно с други драматурзи.

Много от неговите пиеси са публикувани в издания с променливо качество и точност. През 1623 г. двама от неговите сътрудници издават т. нар. „Първо фолио“, сборник с драматични произведения, който включва 36 от 38-те пиеси, смятани днес за писани от Шекспир.

Още приживе Шекспир е уважаван поет и драматург, но славата му достига до днешните си размери едва през XIX век. По това време романтиците възторжено приветстват неговия гений, а викторианците се прекланят пред него с благоговение, което Джордж Бърнард Шоу нарича „бардопоклонство“.[14] През XX век неговите произведения са многократно приемани и преоткривани от нови течения в театъра и изкуствознанието. Пиесите му остават популярни и днес и са непрекъснато изучавани, изпълнявани и преинтерпретирани в различен културен и политически контекст по целия свят.

Биография

Ранни години

Къщата на Джон Шекспир в Стратфорд на Ейвън, която се смята за родното място на Уилям Шекспир

Уилям Шекспир е роден през април 1564 г.[б. 5] в град Стратфорд на Ейвън и е кръстен на 26 април същата година. Датата на раждането му е неизвестна, но традиционно се приема, че това е 23 април, Гергьовден.[15] Тази дата води началото си от грешка на изследовател от 18 век, но се утвърждава в биографиите на поета, донякъде заради съвпадението с датата на смъртта на Шекспир – 23 април 1616 година.[16][17]

Бащата на Уилям, Джон Шекспир, произлизащ от Снитърфийлд, е заможен производител и търговец на ръкавици и кожени изделия и общински съветник в Стратфорд, а майка му, Мери Ардън, е дъщеря на богат селянин.[18] Уилям е третото от осем деца в семейството и най-възрастният син, доживял до зряла възраст.[19]

Въпреки че няма оцелели документи за това, повечето биографи на Шекспир приемат, че той вероятно посещава училището „Крал Едуард VI“ в Стратфорд,[20][21][22] безплатно училище, основано през 1553 г.[23] и разположено на няколкостотин метра от дома му. Качеството на обучението в началните училища по това време е различно, но учебната програма е унифицирана[24][25] и включва обучение по латински език и литература.[26]

Осемнадесетгодишен, Шекспир се жени за двадесет и шестгодишната Ан Хатауей, като свидетелството за брак е издадено на 27 ноември 1582 г. На следващия ден двама от съседите на Хатауей дават гаранции, че няма законови пречки за брака.[27] Сватбената церемония може би е организирана набързо, тъй като канцлерът на Устър издава специално разрешение предварителните публични обявявания да се намалят от обичайните три до едно,[28][29] а шест месеца по-късно Ан ражда своята дъщеря Сюзан, кръстена на 26 май 1583 г.[30] Две години по-късно се раждат и близнаците Джудит и Хамнет; кръстени са на 2 февруари 1585 г.[31] Хамнет е единственият син на Шекспир, но умира на 11 години (погребан е на 11 август 1596 г.).[32]

Живот в Лондон

След раждането на близнаците сведенията за живота на Шекспир практически изчезват до неговата поява на театралната сцена в Лондон, като изследователите често наричат времето между 1585 и 1592 г. „изгубените години“.[33] Биографите, опитващи се да възстановят този период от живота му, цитират множество непотвърдени истории. Никълас Роу, първият биограф на Шекспир, преразказва една стратфордска легенда, според която той заминава за Лондон, за да избегне преследване за бракониерство в имението на местния скуайър Томас Луси, на когото поетът си отмъщава, посвещавайки му вулгарна балада.[34][35] Според друг разказ от 18 век Шекспир започва театралната си кариера като коняр на собственици на лондонски театри.[36] Джон Обри пише, че той е бил учител в провинцията.[37] Някои изследователи от 20 век предполагат, че Шекспир може би е бил нает като учител от Аликзандър Хогтън, земевладелец католик от Ланкашър, който споменава в своето завещание някой си Уилям Шейкшафт (William Shakeshafte).[38][39] Единствените доказателства за тези хипотези са слухове, събрани след смъртта на Шекспир, а Шейкшафт е често срещано име в Ланкашър.[40][41]

Не се знае със сигурност кога Шекспир започва да пише, но някои намеци и регистри на представленията показват, че към 1592 г. някои от пиесите му вече са поставяни на лондонска сцена.[42] По това време той е достатъчно известен, за да бъде критикуван в посмъртно издаден памфлет на драматурга Робърт Грийн:

...има един начинаещ гарван, разкрасен с нашите пера, който със своето тигрово сърце, загърнато с мантията на актьора, си представя, че е толкова способен да изсипва бомбастични бели стихове, колкото най-добрите от вас: и като един абсолютен Johannes factotum („Майстор Тричко“), той е по собственото си мнение единственият разтърсвач на сцени в страната.[43]

Изследователите не са единодушни за точното значение на тези думи,[43][44] но повечето от тях смятат, че Грийн обвинява Шекспир в опити да надскочи нивото си, като се опитва да се мери с получили университетско образование писатели, като Кристофър Марлоу, Томас Наш или самия Грийн.[45] Фразата за тигровото сърце, която пародира стиха „O, сърце на тигър, скрито в облик на жена“ от пиесата на Шекспир „Хенри VI“, както и играта на думи в „разтърсвач на сцени“ (в оригинала – „Shake-scene“), дават основание Шекспир да бъде идентифициран като мишената на Грийн в този откъс. Латинският израз „Johannes factotum“ означава човек, който се стреми да се занимава с много дейности, като не постига особено качество в никоя от тях.[43][46] Нападките на Грийн са най-ранното запазено сведение за театралната кариера на Уилям Шекспир. Предполага се, че тя е започнала по някое време между средата на 80-те години до времето, непосредствено преди смъртта на Грийн.[47][48][49]

Театрална кариера

Портрет на Шекспир

От 1594 г. пиесите на Уилям Шекспир се играят само от Мъжете на лорд шамбелана, театрална трупа, притежавана от група актьори, сред които и самият той, която скоро се превръща в най-популярната в Лондон.[50] След смъртта на кралица Елизабет I през 1603 г. трупата получава кралски патент от новия крал Джеймс I и променя името си на Мъжете на краля.[51]

През 1599 г. съдружие на членове на трупата изгражда техен собствен театър на южния бряг на река Темза, който наричат „Глобус“. През 1608 г. съдружието поглъща и Блекфрайърския театър. Множество документи за покупка на имоти и инвестиции показват, че трупата превръща Шекспир в богат човек.[52] През 1597 г. той купува втората по големина къща в Стратфорд, Ню Плейс, а през 1605 г. участва с дял в изкупуването на енорийския десятък на града.[53]

От 1594 г. Уилям Шекспир започва да публикува някои от пиесите си като печатни издания. Към 1598 г. името му се е превърнало в добра реклама и започва да се появява на кориците на тези издания.[54][55][56] Дори и след успеха си като драматург Шекспир продължава да играе в своите собствени и в други пиеси. Изданието от 1616 г. на произведенията на Бен Джонсън го споменава сред изпълнителите на негови пиеси през 1598 и 1603 г.[57] Отсъствието му в списъците на следващата пиеса от 1605 г. се приема от някои изследователи за знак за залеза на актьорската му кариера.[47] В същото време в издаденото през 1623 г. „Първо фолио“ той е посочен като един от „главните актьори във всички тези пиеси“, някои от които са поставени за пръв път след 1605 г., макар че не е известно кои роли е играл.[58] През 1610 г. Джон Дейвис пише, че „добрият Уил“ е играл „кралски“ роли.[59] През 1709 г. Роу предава една легенда, според която Шекспир играе призрака на бащата на Хамлет в едноименната пиеса.[60] Според други по-късни легенди той играе също Адам в „Както ви харесва“ и Хор в Хенри V,[61][62] но съвременните изследователи се съмняват в тези сведения.[63]

През цялата си кариера Уилям Шекспир разделя времето си между Лондон и Стратфорд. През 1596 г., малко преди да купи Ню Плейс като свой семеен дом в Стратфорд, той живее в Лондон в квартала Бишопсгейт на северния бряг на Темза.[64] Премества се на южния бряг в квартала Саутарк през 1599 г., когато трупата му строи наблизо театър „Глобус“.[65] През 1604 г. той отново живее на северния бряг, в добър жилищен квартал на север от катедралата „Свети Павел“, където наема стаи от френски хугенот и перукер на име Кристофър Маунтджой.[66][67]

Последни години

Гробът на Уилям Шекспир в църквата „Света Троица“ в Стратфорд на Ейвън

Никълас Роу, първият биограф на Шекспир, пръв пише, че той се оттегля в Стратфорд няколко години преди смъртта си,[68] но по това време пенсионирането е непозната концепция[69] и в действителност Шекспир продължава да посещава Лондон. През 1612 г. той е призован като свидетел в съдебно дело, свързано с брака на дъщерята на неговия хазяин Маунтджой.[70][71] През март 1613 г. купува къща в бившия приорат в Блекфрайърс,[72] а през ноември 1614 г. е в Лондон за няколко седмици със своя зет Джон Хол.[73]

В същото време след 1606 – 1607 г. Шекспир пише много по-малко пиеси, а след 1613 г. не е известна нито една.[74] Последните му три пиеси са писани в съавторство, вероятно с Джон Флечър,[75] който го наследява като драматург на трупата „Мъжете на краля“.[76]

Уилям Шекспир умира на 23 април 1616 г.[77] и е надживян от съпругата си и двете си дъщери. Сюзана се жени през 1607 г. за лекаря Джон Хол,[78] а Джудит – два месеца преди смъртта на баща си за търговеца на вино Томас Куини.[79]

В своето завещание Шекспир оставя основната част от значителното си състояние на своята по-голяма дъщеря Сюзана.[80] В условията се посочва тя да го предаде непокътнато на „първия син на своето тяло“.[81] Джудит има три деца, като всичките умират, без да се оженят.[82][83] Сюзана има само една дъщеря, Елизабет, която се омъжва два пъти, но умира бездетна през 1670 г., прекъсвайки линията на преките потомци на Уилям Шекспир.[84][85] Завещанието на Шекспир почти не споменава съпругата му Ан, която вероятно получава по закон една трета от имуществото му.[86] Той отбелязва, че ѝ оставя своето „второ най-добро легло“, фраза, която предизвиква много спорове.[87][88][89] Някои изследователи смятат, че това е обида към Ан, докато според други второто най-добро легло е брачното.[90]

Уилям Шекспир е погребан до олтара на църквата „Света Троица“ в Стратфорд два дни след смъртта си.[91][92] Епитафията, изсечена на надгробната му плоча, съдържа проклятие към хората, които биха преместили останките му, нещо, което е внимателно избегнато при реконструкцията на църквата през 2008 г.[93] Още преди 1623 г. на северната стена на църквата е поставен погребален паметник на Шекспир, който го изобразява в момент на писане, а изсеченият текст го сравнява с Нестор, Сократ и Вергилий.[94]

Произведения

Шекспировият „канон“ съдържа 38 пиеси, 154 сонета и 2 поеми. Все още се водят спорове по въпроса за тяхното датиране и хронологическият им ред е приблизителен, а в някои случаи несигурен. Съществуват различни периодизации на шекспировото творчество.

Самият Шекспир не е имал дял или участие в публикуването на собствените си произведения; нещо повече – не е имал интерес в това. Предоставял е ръкописите на пиесите на трупата (първоначално кръстена Мъжете на лорд Шамбелана, а после Мъжете на краля), но артистите по това време смятали, че е лошо за бизнеса да публикуват текстовете – така са могли да станат достъпни за конкурентите. Самият Шекспир се вълнувал само от представянето на пиесите на сцена. Все пак осемнадесет от пиесите му са публикувани като евтини малки „кварто“[95] брошури, макар и с не особено достоверен и точен текст. На Шекспир дори не е заплатено за тези издания, понеже по онова време издателствата заплащали за ръкописа, без да се интересуват кой точно е авторът. Все пак двама от приятелите на Шекспир, Хеминг и Конел, събират общо тридесет и шест негови пиеси, осемнадесет от които дотогава непубликувани, и ги издават в по-голям формат „фолио“, това издание е известно като Първо фолио. То се появява през 1623 г., седем години след смъртта на Шекспир. Именно в това първо фолио пиесите на Шекспир са разделени на три групи: трагедии, комедии и исторически. Днес някои от комедиите се отделят в четвърта група – романси или трагикомедии.

Трагедии

Комедии

Романси

Исторически драми

Загубени пиеси

  • Победоносните усилия на любовта (Love's Labour's Won)
  • Карденио (The History of Cardenio)

Апокрифни

  • Едмонд Храбрият (Edmund Ironside)
  • Едуард III (Edward III)
  • Сър Томас Мор (Sir Thomas More)
  • Раждането на Мерлин (The Birth of Merlin)
  • Томас Кромуел (Thomas Lord Cromwell)
  • Йоркширска трагедия (A Yorkshire Tragedy)
  • Пуританът (The Puritan)
  • Арден от Феверщам (Arden of Faversham)
  • Локрин (Locrine)
  • Лондонският прахосник (The London Prodigal)
  • The Second Maiden's Tragedy
  • Сър Джон Олдкасъл (Sir John Oldcastle)

Поезия

  • Сонети (Sonnets) 1592 – 98
  • По-дълги стихотворения:
    • Венера и Адонис (Venus and Adonis) 1592
    • Похищението на Лукреция (The Rape of Lucrece) 1593
    • Влюбеният пилигрим (The Passionate Pilgrim)
    • Фениксът и гълъбът (The Phoenix and the Turtle)
    • Жалбата на влюбената (A Lover's Complaint)

Бележки

  1. ↑ Фамилното име на Шекспир, освен в наложилата се в наши дни форма Shakespeare, е изписвано и по други начини: Shaxpere, Shakspere, Shak-speare, Shake-speare. За правописа и произношението на името на Шекспир виж Fausto Cercignani, Shakespeare's Works and Elizabethan Pronunciation, Oxford, Clarendon Press, 1981, c. 1. ISBN 978-0-19-811937-1. Правописът като Шекспир се е утвърдил в България от руски, като за първи път е посочен в „Енциклопедия на братя Данчови“ от 1936 г. Източник[източник? (Поискан преди Грешка в израза: Неочакван оператор <. дни)]Грешка в израза: Неочакван оператор <.
  2. ↑ „Националният култ“ към Шекспир и определянето му като „бард“ водят началото си от септември 1769 г., когато актьорът Дейвид Гарик организира едноседмичен карнавал в Стратфорд, за да отбележи почетното звание, присъдено на Шекспир от градския съвет. Освен че дарява на града статуя на Шекспир, Гарик съставя и стихотворение, в което нарича бреговете на Ейвън родно място на „несравнимия бард“. По-късно то е подложено на подигравки от лондонската преса.(McIntyre 1999, с. 412 – 432.)
  3. ↑ Точният брой на написаните от Шекспир пиеси е неизвестен.
  4. ↑ Датите на представянето и точното време на написване на отделните пиеси не са известни.
  5. ↑ Кръстен на 26 април 1564, датата на раждането му не е известна. Традиционно се приема, че е 23 април. Виж: Schoenbaum, Samuel. Shakespeare's Lives. Oxford, Oxford University Press, 1991. ISBN 0-19-818618-5. стр. 24 – 26

Вижте също

Източници

  1. ↑ internetshakespeare.uvic.ca // Посетен на 13 август 2023 г.
  2. ↑ internetshakespeare.uvic.ca // Посетен на 13 август 2023 г.
  3. ↑ Will Tosh. www.shakespearesglobe.com // 22 септември 2021 г. Посетен на 13 август 2023 г.
  4. ↑ Greenblatt 2005, с. 11.
  5. ↑ Bevington 2002, с. 1 – 3.
  6. ↑ Wells 1997, с. 399.
  7. ↑ Dobson 1992, с. 185 – 186.
  8. ↑ Craig 2003, с. 3.
  9. ↑ Shapiro 2005, с. xvii–xviii.
  10. ↑ Schoenbaum 1991, с. 41, 66, 397 – 98, 402, 409.
  11. ↑ Taylor 1990, с. 145, 210 – 23, 261 – 5.
  12. ↑ Chambers 1930, с. Vol. 1: 270 – 271.
  13. ↑ Taylor 1987, с. 109 – 134.
  14. ↑ Bertolini 1993, с. 119.
  15. ↑ Schoenbaum 1991, с. 24 – 26.
  16. ↑ Schoenbaum 1987, с. 24, 296.
  17. ↑ Honan 1998, с. 15 – 16.
  18. ↑ Schoenbaum 1987, с. 14 – 22.
  19. ↑ Schoenbaum 1987, с. 23 – 24.
  20. ↑ Schoenbaum 1987, с. 62 – 63.
  21. ↑ Ackroyd 2006, с. 53.
  22. ↑ Wells 2005, с. xv–xvi.
  23. ↑ Baldwin 1944, с. 464.
  24. ↑ Baldwin 1944, с. 164 – 84.
  25. ↑ Cressy 1975, с. 28, 29.
  26. ↑ Cressy 1975, с. 80 – 82.
  27. ↑ Schoenbaum 1987, с. 77 – 78.
  28. ↑ Wood 2003, с. 84.
  29. ↑ Schoenbaum 1987, с. 78 – 79.
  30. ↑ Schoenbaum 1987, с. 93.
  31. ↑ Schoenbaum 1987, с. 94.
  32. ↑ Schoenbaum 1987, с. 224.
  33. ↑ Schoenbaum 1987, с. 95.
  34. ↑ Schoenbaum 1987, с. 97 – 108.
  35. ↑ Rowe 1997.
  36. ↑ Schoenbaum 1987, с. 144 – 45.
  37. ↑ Schoenbaum 1987, с. 110 – 111.
  38. ↑ Honigmann 1999, с. 1.
  39. ↑ Wells 2005, с. xvii.
  40. ↑ Honigmann 1999, с. 95 – 117.
  41. ↑ Wood 2003, с. 97 – 109.
  42. ↑ Chambers 1930, с. Vol. 1: 287, 292.
  43. ↑ а б в Greenblatt 2005, с. 213.
  44. ↑ Schoenbaum 1987, с. 153.
  45. ↑ Ackroyd 2006, с. 176.
  46. ↑ Schoenbaum 1987, с. 151 – 153.
  47. ↑ а б Wells 2006, с. 28.
  48. ↑ Schoenbaum 1987, с. 144 – 46.
  49. ↑ Chambers 1930, с. Vol. 1: 59.
  50. ↑ Schoenbaum 1987, с. 184.
  51. ↑ Chambers 1923, с. 208 – 209.
  52. ↑ Chambers 1930, с. Vol. 2: 67 – 71.
  53. ↑ Bentley 1961, с. 36.
  54. ↑ Schoenbaum 1987, с. 188.
  55. ↑ Kastan 1999, с. 37.
  56. ↑ Knutson 2001, с. 17.
  57. ↑ Adams 1923, с. 275.
  58. ↑ Schoenbaum 1987, с. 200.
  59. ↑ Schoenbaum 1987, с. 200 – 201.
  60. ↑ Rowe 1709.
  61. ↑ Ackroyd 2006, с. 357.
  62. ↑ Wells 2005, с. xxii.
  63. ↑ Schoenbaum 1987, с. 202 – 203.
  64. ↑ Honan 1998, с. 121.
  65. ↑ Shapiro 2005, с. 122.
  66. ↑ Honan 1998, с. 325.
  67. ↑ Greenblatt 2005, с. 405.
  68. ↑ Ackroyd 2006, с. 476.
  69. ↑ Honan 1998, с. 382 – 83.
  70. ↑ Honan 1998, с. 326.
  71. ↑ Ackroyd 2006, с. 462 – 464.
  72. ↑ Schoenbaum 1987, с. 272 – 274.
  73. ↑ Honan 1998, с. 387.
  74. ↑ Schoenbaum 1987, с. 279.
  75. ↑ Honan 1998, с. 375 – 78.
  76. ↑ Schoenbaum 1987, с. 276.
  77. ↑ Schoenbaum 1987, с. 25, 296.
  78. ↑ Schoenbaum 1987, с. 287.
  79. ↑ Schoenbaum 1987, с. 292, 294.
  80. ↑ Schoenbaum 1987, с. 304.
  81. ↑ Honan 1998, с. 395 – 96.
  82. ↑ Chambers 1930, с. Vol. 2: 8, 11, 104.
  83. ↑ Schoenbaum 1987, с. 296.
  84. ↑ Chambers 1930, с. Vol. 2: 7, 9, 13.
  85. ↑ Schoenbaum 1987, с. 289, 318 – 19.
  86. ↑ Schoenbaum 1991, с. 275.
  87. ↑ Ackroyd 2006, с. 483.
  88. ↑ Frye 2005, с. 16.
  89. ↑ Greenblatt 2005, с. 145 – 6.
  90. ↑ Schoenbaum 1987, с. 301 – 3.
  91. ↑ Schoenbaum 1987, с. 306 – 07.
  92. ↑ Wells 2005, с. xviii.
  93. ↑ BBC News 2008.
  94. ↑ Schoenbaum 1987, с. 308 – 10.
  95. ↑ печатарски термин за формат: брошура, чиито страници са оформени чрез прегъване на печатните листове през средата
Цитирани източници

Външни препратки

Открийте още информация за Уилям Шекспир в нашите сродни проекти:

Общомедия (изображения и звук)
Уикицитат (цитати)
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    

Read other articles:

Labuh, Lima Kaum, Tanah Datar

LabuhNagariMasjid Al Huda Jorong Ampalu Ketek LabuahNegara IndonesiaProvinsiSumatera BaratKabupatenTanah DatarKecamatanLima KaumKode Kemendagri13.04.04.2005 Luas4,54 km²Jumlah penduduk2.378 jiwa Labuh merupakan salah satu nagari yang termasuk ke dalam wilayah kecamatan Lima Kaum, Kabupaten Tanah Datar, Provinsi Sumatera Barat, Indonesia. Nagari ini terletak di dekat Batusangkar, ibu kota dari kabupaten Tanah Datar. lbsNagari Labuh, Kecamatan Lima Kaum, Kabupaten Tanah Datar, Sumatera Ba...

 

 

Kim Ha-yeon

Artikel ini sebatang kara, artinya tidak ada artikel lain yang memiliki pranala balik ke halaman ini.Bantulah menambah pranala ke artikel ini dari artikel yang berhubungan atau coba peralatan pencari pranala.Tag ini diberikan pada Oktober 2022. Dalam nama Korean ini, nama keluarganya adalah Kim. Kim Ha-yeonLahir6 Februari 2010 (umur 14)KebangsaanKorea SelatanNama lainKim Ha-yunPekerjaanAktrisTahun aktif2016–sekarangNama KoreaHangul김하연 Hanja金河淵 Alih AksaraGim Ha-ye...

 

 

حكومة كرناتكا

حكومة كرناتكامعلومات عامةالبداية 1956[1] البلد الهند تقع في التقسيم الإداري بنغالور[2] الاختصاص كرناتكا موقع الويب karnataka.gov.in…[2] لديه جزء أو أجزاء مجلس وزراء كارناتاكاKarnataka Legislature (en) تعديل - تعديل مصدري - تعديل ويكي بيانات حكومة كرناتكا وتُعرف رسميًا باسم كرناتكا ر...

Messier 103

Messier 103Data pengamatan (J2000.0 epos)KelasdAsensio rekta 01j 33.2mDeklinasiTemplat:DecJarak10 ribu tc (3 ribu pcref name=aaa349 />)Magnitudo tampak (V)7.4Dimensi tampak (V)6.0'Karakteristik fisikNama lainNGC 581Lihat pula: Gugus bola, Daftar gugus bola Messier 103 (juga dikenal sebagai M103, atau NGC 581) adalah gugus terbuka yang terbentuk dari beberapa ribu bintang di konstelasi Cassiopeia. Gugus terbuka ini ditemukan pada tahun 1781 oleh teman Charles Messier kolaborator P...

 

 

趙家驤

追晉陸軍二級上將趙家驤將軍个人资料出生1910年 大清河南省衛輝府汲縣逝世1958年8月23日(1958歲—08—23)（47—48歲） † 中華民國福建省金門縣国籍 中華民國政党 中國國民黨获奖 青天白日勳章（追贈）军事背景效忠 中華民國服役 國民革命軍 中華民國陸軍服役时间1924年－1958年军衔 二級上將 （追晉）部队四十七師指挥東北剿匪總司令部參謀長陸軍�...

 

 

First light (astronomy)

Term in astronomy for the first time a telescope is used to look at the Universe This article is about the testing of telescopes. For the first light of dawn, see Twilight § Nautical twilight. For the cosmogonical age, see first light (cosmology). First light image from the Kepler space telescope[1] In astronomy, first light is the first use of a telescope (or, in general, a new instrument) to take an astronomical image after it has been constructed. This is often not the first ...

Template talk:Kirklees South Lines

Trains: in UK Template‑class Trains Portal This template is within the scope of WikiProject Trains, an attempt to build a comprehensive and detailed guide to rail transport on Wikipedia. If you would like to participate, you can visit the project page, where you can join the project and/or contribute to the discussion. See also: WikiProject Trains to do list and the Trains Portal.TrainsWikipedia:WikiProject TrainsTemplate:WikiProject Trainsrail transport articlesTemplateThis template does ...

 

 

Villanova d'Asti

Villanova d'Asti commune di Italia Tempat Negara berdaulatItaliaRegion di ItaliaPiedmontProvinsi di ItaliaProvinsi Asti NegaraItalia Ibu kotaVillanova d'Asti PendudukTotal5.487  (2023 )GeografiLuas wilayah41,95 km² [convert: unit tak dikenal]Ketinggian260 m Berbatasan denganButtigliera d'Asti Dusino San Michele Isolabella Montafia Riva presso Chieri San Paolo Solbrito Valfenera Poirino Informasi tambahanKode pos14019 Zona waktuUTC+1 UTC+2 Kode telepon0141 ID ISTAT005118 Kode ka...

 

 

Eddie Gilbert (wrestler)

American professional wrestler and booker Eddie GilbertEddie Gilbert (top) using a headlock on Bill Dundee (bottom) during their match in May 1988 at the Mid-South Coliseum in Memphis, Tennessee.Birth nameThomas Edward Gilbert Jr.Born(1961-08-14)August 14, 1961[1]Lexington, Tennessee, U.S.DiedFebruary 18, 1995(1995-02-18) (aged 33)[1]Isla Verde, Puerto RicoCause of deathHeart attackSpouse(s) Missy Hyatt ​ ​(m. 1987; div. 1989)R...

Juraj Kucka

Juraj Kucka Informasi pribadiNama lengkap Juraj KuckaTanggal lahir 26 Februari 1987 (umur 37)Tempat lahir Bojnice, CekoslowakiaTinggi 1,86 m (6 ft 1 in)Posisi bermain GelandangInformasi klubKlub saat ini AC. MILANNomor 27Karier junior2001–2002 Prievidza2002–2004 Radvaň2004–2006 PodbrezováKarier senior*Tahun Tim Tampil (Gol)2005–2007 Podbrezová 42 (3)2007–2009 Ružomberok 48 (9)2009–2011 Sparta Praha 45 (11)2011– Genoa 45 (3)Tim nasional‡2007–2008 Slow...

 

 

赛夫丁阿都拉

尊敬的拿督赛夫丁阿都拉Saifuddin bin Abdullah国会议员馬來西亞国会下议院英迪拉马哥打现任就任日期2018年7月16日 (2018-07-16)前任法兹阿都拉曼（希盟公正党）多数票10,950（2018） 马来西亚外交部长任期2021年8月30日—2022年11月24日君主最高元首苏丹阿都拉首相依斯迈沙比里副职卡玛鲁丁查化（国盟土团党）前任希山慕丁（国阵巫统）继任赞比里（国阵巫统）任期2018年7月2�...

 

 

Express Yourself (N.W.A song)

1989 single by N.W.AExpress YourselfSingle by N.W.Afrom the album Straight Outta Compton ReleasedMarch 27, 1989 (1989-03-27)[1]Recorded1988StudioAudio Achievements (Torrance, California)GenrePolitical hip hopLength4:26Label Ruthless Priority Songwriter(s)O'Shea Jackson[2]Producer(s) DJ Yella Dr. Dre N.W.A singles chronology Gangsta Gangsta (1988) Express Yourself (1989) 100 Miles and Runnin' (1990) Audio samplefilehelpMusic videoExpress Yourself on YouTube Expre...

土库曼斯坦总统

土库曼斯坦总统土库曼斯坦国徽土库曼斯坦总统旗現任谢尔达尔·别尔德穆哈梅多夫自2022年3月19日官邸阿什哈巴德总统府（Oguzkhan Presidential Palace）機關所在地阿什哈巴德任命者直接选举任期7年，可连选连任首任萨帕尔穆拉特·尼亚佐夫设立1991年10月27日 土库曼斯坦土库曼斯坦政府与政治 国家政府 土库曼斯坦宪法 国旗 国徽 国歌 立法機關（英语：National Council of Turkmenistan） ...

 

 

Nucleic acid double helix

Structure formed by double-stranded molecules Double helix redirects here. For other uses, see Double helix (disambiguation). Two complementary regions of nucleic acid molecules will bind and form a double helical structure held together by base pairs. In molecular biology, the term double helix[1] refers to the structure formed by double-stranded molecules of nucleic acids such as DNA. The double helical structure of a nucleic acid complex arises as a consequence of its secondary str...

 

 

El Tajin

Tajin beralih ke halaman ini. Untuk bumbu Meksiko yang terdiri dari lada hitam, limun, dan garam, lihat Tajín (bumbu). Untuk desa di Iran, lihat Tajin, Iran. Untuk hidangan, lihat Tajine. El TajínLua error in Modul:Location_map at line 537: Tidak dapat menemukan definisi peta lokasi yang ditentukan. Baik "Modul:Location map/data/Mesoamerika" maupun "Templat:Location map Mesoamerika" tidak ada.LokasiVeracruz, MeksikoWilayahVeracruzKoordinat20°26′53.01″N 97°22′41.6...

Þingvellir

Site of Iceland's ancient parliament Þingvellir National ParkIUCN category II (national park)Þingvellir seen from the information centreArea9,270 ha (35.8 sq mi)Established1930 (1930)[1] UNESCO World Heritage SiteOfficial nameÞingvellir National ParkLocationSouthern Region, IcelandCriteriaCultural: (iii), (vi)Reference1152Inscription2004 (28th Session)EndangeredlynxWebsitewww.thingvellir.is/en Coordinates64°15′13.7″N 21°2′14.1″W / &#x...

 

 

Belgian cuisine

Culinary traditions of Belgium Moules-frites/Mosselen met friet, one of Belgium's national dishes Carbonade flamande/Stoofvlees, another of Belgium's national dishes Part of a series on theCulture of Belgium History People Languages Mythology and folklore Cuisine Religion Art LiteratureBandes dessinées (Belgian comics) Music Media Radio Television Cinema Sport Monuments World Heritage Sites Symbols Flag Coat of arms National anthem Belgium portalvte Belgian cuisine is widely varied among...

 

 

American Civil Liberties Union

Legal advocacy organization in the United States For the conservative legal aid group founded in the 1990s, see American Civil Rights Union. ACLU redirects here. For the Australian organisation (1980–2004), see Australian Civil Liberties Union. American Civil Liberties UnionPredecessorNational Civil Liberties BureauFormationJanuary 19, 1920; 104 years ago (1920-01-19)[1]FoundersJeannette RankinRoger Nash BaldwinCrystal EastmanHelen KellerWalter NellesMorris ErnstAl...

Thierry, Count of Flanders

Fifteenth count of Flanders from 1128 to 1168 Thierry of Flanders redirects here. For the count's grandson, see Thierry of Flanders (flourished 1197–1207). TheodericCount of FlandersSeal effigyBornc. 1099Died17 January 1168(1168-01-17) (aged 68–69)BuriedAbbey of WattenNoble familyAlsaceSpouse(s)Margaret of Clermont (or Swanhilde)Sibylla of AnjouIssueLaurettePhilip I, Count of FlandersMatthew of AlsaceMargaret I, Countess of FlandersGertrude of Flanders, Countess of SavoyMatilda...

 

 

Gymnastics at the 2015 SEA Games – Men's vault

Gymnastics – Men's vault at the 2015 SEA GamesVenueBishan Sports HallDate10 June 2015Competitors8 from 6 nationsMedalists  Lê Thanh Tùng   Vietnam Hoàng Cường   Vietnam Reyland Cappelan   Philippines← 20112017 → Gymnastics at the2015 SEA GamesArtisticTeammenwomenIndividual all-aroundmenwomenVaultmenwomenFloormenwomenPommel horsemenRingsmenParallel barsmenHorizontal barmenUneven barswomenBalance bea...