PROFILPELAJAR.COM

Вергилий
Publius Vergilius Maro
	Вергилий Publius Vergilius Maro
древноримски поет
Роден	15 октомври 70 г. пр.н.е. Андес, Римска република
Починал	21 септември 19 г. пр.н.е. (52 г.) Брундизий, Римска империя
Погребан	Неапол, Италия
Литература
Жанрове	епична поезия; дидактическа поезия; пасторална поезия
Направление	Августовска поезия
Известни творби	„Енеида“
Повлиян	Омир, Калимах, Ений, Тит Лукреций Кар
Повлиял	Овидий, Лукан, Стаций, национализъм, Данте Алигиери, Лудовико Ариосто, Джон Милтън, Джон Кийтс, Хорхе Луис Борхес, Шекспир, Шеймъс Хийни
	Вергилий в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Вергилий.

Публий Вергилий Марон (на латински: Publius Vergilius Maro) е древноримски поет, смятан за един от най-значимите сред тях, най-известен с трите си големи поеми „Буколики“ (или „Еклоги“), „Георгики“ и „Енеида“, макар че му се приписват и няколко по-кратки произведения, обикновено обединявани под името „Вергилиев сборник“. „Енеида“ (разказваща за търсенето на нова родина от троянския герой Еней - според митологията, родоначалник на царете на Алба Лонга и далечен предшественик на основателите на Рим Ромул и Рем) се превръща в национален епос на Рим и има славата на класическа творба и своеобразно продължение на Омировите поеми „Илиада“ и „Одисея“. Предсказването на съдбата с помощта на произведенията му се превърнало в традиция.

На Вергилий и неговите „Буколики“ се приписва утвърждаването в европейската култура на поетичния идеал за Аркадия, подготвяйки появата на латинската пасторална поезия на Тит Калпурний Сикул и Немезиан. Произведенията на Вергилий оказват значително влияние и върху формирането на по-късната западноевропейска литература.

Присъства като персонаж в произведението на Данте Алигиери „Божествена комедия“, където лирическият герой (самият автор) го взема за свой водач в Ада и Чистилището, което се дължи на убеждението възникнало през Средновековието, че той е бил велик прорицател и магьосник, провидял рождението на Младенеца (в „Буколики“ той споменава подобно очакване) и станал проповедник на християнството, въпреки че е починал около 20 години преди раждането на Христос.

Биография

Сведенията относно живота на Вергилий са оскъдни и се състоят от преразкази на различни автори. За тях се смята, че се основават на изгубена днес биография от неговия съвременник и приятел Луций Варий Руф, до която са имали достъп биографът Светоний и ранните коментатори на Вергилиевата поезия Мавър Сервий Хонорат и Елий Донат. Макар техните коментари да съдържат много верни сведения за Вергилий, за някои от твърденията им е доказано, че отразяват по-скоро неговата поезия и алегории, отколкото факти от живота му. Всичко това прави биографичната традиция за Вергилий предмет на дискусии.^[1]

Според традицията Вергилий е роден на 15 октомври 70 пр.н.е. в селото Андес в Цизалпийска Галия, днес част от селището Вирджилио, носещо името на поета. То се намира близо до град Мантуа, посочен като негово родно място в поетичната епитафия на гроба му. Въз основа на езиковите и етнически сведения за тази област се допуска, че Вергилий може да има етруски, умбрийски или дори - галски произход. От друга страна, анализът на името му показва, че той може би е потомък на римски колонисти. Тези разсъждения нямат пряко потвърждение нито в произведенията на поета, нито в тези на ранните му биографи. Макар Амбросий Теодосий Макробий да твърди, че бащата на Вергилий е със скромен произход, днес преобладава мнението, че той е земевладелец от конническото съсловие, което му дава възможност да осигури добро образование на сина си. Името на майката на Вергилий е Магия Пола, като той има и двама по-малки братя, които вероятно умират преди той да достигне зряла възраст.

Според коментаторите Вергилий започва да учи, когато е петгодишен. През 55 пр.н.е. отива в Кремона, по-късно в Медиолан и накрая през 51 пр.н.е. в Рим, където изучава реторика, медицина и астрономия, от които по-късно се отказва за сметка на философията. По възторжените му отзиви за писателите Гай Азиний Полион и Гай Хелвий Цина може да се съди, че за известно време Вергилий е свързан с неотерическия литературен кръг около Катул. Неговите съученици го смятат за крайно срамежлив и затворен и според Сервий му дават прякора Партений („Девственика“). Изглежда през целия му живот здравето на Вергилий е влошено и той до някаква степен води живота на инвалид. Вергилий бил известен със своята меланхоличност.

Вергилий остава в Рим около година, след което заминава за Неапол, където се присъединява към епикурейската школа на Сирон. В самия Неапол или в неговите околности той ще прекара по-голямата част от живота си. През 19 г. пр.н.е. Вергилий предприема голямо пътешествие до Гърция. Докато е в Атина, се среща с Октавиан Август, след което се отказва от пътуването и се връща в Италия. По време на морското пътешествие Вергилий сериозно се разболява и на 20 септември 19 г. пр.н.е. умира в Бриндизи. Тялото му било пренесено в Неапол.

Творчество

Според някои негови стихотворения, малко след пристигането си в Неапол той за пръв път започва да пише стихове. Група стихотворения, смятани от коментаторите за ранни работи на Вергилий, са оцелели до днес и са известни под общото наименование „Вергилиев сборник“, но съвременните изследователи смятат повечето от тях за неавтентични.

Буколики

Основна статия: Буколики

„Вергилиевата мозайка“ от Хадруметум, Тунис, 3 в. н.е. Вергилий е седнал между Клио и Мелпомена.

Според традицията Вергилий започва да пише първото си значимо произведение „Буколики“ (наричано също „Еклоги“) през 42 година пр.н.е. и се смята, че сборникът е публикуван около 39 – 38 година пр.н.е., макар че това е спорно.^[1] „Буколики“ представлява група от десет поеми, следващи образеца на буколическата хекзаметрична поезия на елинистичния поет Теокрит.

След своята победа в Битката при Филипи през 42 година пр.н.е. триумвирът Октавиан Август раздава на своите войници земи, конфискувани от градовете в Северна Италия. Според традицията, сред тях е и имение, разположено край Мантуа, което принадлежи на Вергилий. Загубата на семейния имот и усилията на Вергилий да си го върне чрез поетични петиции по традиция се смятат за основния му мотив за написването на „Буколики“. Днес се приема, че тези предположения са необосновани и почиват на некоректни интерпретации на няколко откъса от самите поеми. Действително, в еклоги 1 и 9 Вергилий описва противоречивите чувства, предизвикани от конфискациите, но няма никакви безспорни свидетелства, че лично той е засегнат от тях. Читателите често смесват автора с лирическия герой, но съвременните изследователи отхвърлят този начин за установяване на биографични подробности.

Десетте еклоги разработва различни пасторални мотиви. Еклоги 1 и 9 коментират конфискациите на земи и тяхното въздействие върху селския живот. Еклоги 2 и 3 се концентрират върху пасторални и еротични теми, разглеждайки любовта, съответно хомосексуалната и панеротичната. Еклога 4, обръщение към Гай Азиний Полион, наричана понякога Месианската еклога, използва образността на Златния век във връзка с раждането на дете, чиято идентичност по-късно става предмет на спорове. Еклоги 5 и 8 описват мита за Дафнис, еклога 6 – митологичната песен на Силен, еклога 7 – разгорещено поетично състезание, а еклога 10 – страданията на елегичния поет и съвременник на Вергилий Гай Корнелий Гал.

Георгики

Основна статия: Георгики

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Поемата има дидактически характер и е свързана с живота и уменията на земеделците.

Енеида

Основна статия: Енеида

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Пресъздава живота на Еней след разрухата на Троя (за края на Троянската война разказва самият Еней). В поемата той отначало попада в Северна Африка и едва не остава там, влюбен в местната владетелка Дидона (митичната основателка на Картаген). Все пак заминава за Италия, където царят на латините му дава земя и го жени за дъщеря си Лавиния, което става повод за война между Еней и предишния й годеник Турн, който в края на творбата е убит от него в сражение.

Римският историк Гай Светоний Транквил разказва как, разбирайки че умира, Вергилий моли приятели да довършат няколко стиха в „Енеида“, но те не изпълняват последната му воля и скоро издават поемата в непроменен вид.