Завършва Педагогическото училище в Шумен през 1906 г. През 1906 – 1934 г. учителства в с. Кешкекчилери (днес с. Изворово, област Търговище), с. Летница (област Ловеч), с. Мадара (област Шумен), гр. Шумен и София. Основоположник е на българската пролетарска поезия за деца и юноши. За първи път печата в сп. „Славейче“ през 1907 г. Редактор на детското вестниче „Другарче“, сп. „Светлина“, „Теменужка“, „Детски свят“, „Детска градина“ и „Поточе“. Преработва множество произведения за деца от народното творчество – залъгалки, броилки, скоропоговорки, пословици и гатанки.[1]
Произведения
„Златното момиче“ (1918; 1923; 1939 детска оперета в 3 сцени и една картина)
„Златни облачета“ (1926; стихове за деца и юноши)
„Народни залъгалки“ (1926)
„Кой кого уплаши“ (1935; приказки за деца)
„Горски теменужки“ (1937)
„Дядо и внучка“ (1938)
„Капчици дъждовни“ (1948; стихотворения за деца)
„Изворче на жива вода“ (1954; 1966; народни приказки, разговорки, скороговорки, пословици, гатанки)
„Майски песни“ (1956; избрани стихотворения и приказки за деца)
„Алени искрици“ (1961; избрани стихотворения за деца)
„Друс, друс конче“ (1962; народни залъгалки за предучилищна възраст)
„Заенце баенце“ (1963; приказка)
Бележки
↑Речник на българската литература, т. 3, с. 267 – 268. София, Изд. на БАН, 1982.
