Той наследява през 1275 г. баща си като граф на Пфир/Ферет.
Фамилия
Теобалд фон Пфирт се жени сл. октомври 1273 г. за Катарина фон Клинген († 1296), вдовица на Рудолф фон Лихтенберг (1270 – 1273), дъщеря на Валтер III фон Клинген († 1286) и съпругата му София († ок. 1286). Те имат шест деца:[1][2][3][4]
Улрих III фон Пфирт (* 1281; † 26 март 1324 в Базел), сгоден на 29 ноември 1295 г., женен пр. 28 юли 1303 г. за графиня Жана (Йохана) Бургундска (* 1284; † 26 август 1347/11 септември 1349), внучка на херцог Хуго IV от Бургундия (1213 – 1272)
Теобалд († 9 май 1311/1 април 1312), сеньор на Ругемонт 1295, женен пр. 14 август 1310 г. за Йохана фон Бламон († сл. 1351), дъщеря на Хайнрих I фон Бламон († 1331) и Кунигунда фон Лайнинген († 1311)
Йохан/Жан († 18 май 1309/1 април 1312), сеньор на Ругемонт
Ирмгард/Ерменгарда фон Пфирт († 1329), омъжена за граф Еберхард II фон Ландау († 28 юни 1368), син на граф Еберхард I фон Грюнинген-Ландау (Вюртемберг) († ок. 1323) и Рихенца фон Калф-Льовенщайн († сл. 1294)
Теобалд фон Пфирт се жени втори път през 1304/1305 г. за Елмелина фон Бламонт († 1343), вдовица на Жан от Бургундия († 1301/03), дъщеря на Хенри I де Бламонт († 1331) и Кунигунда фон Лайнинген († 1302/1311). Бракът е бездетен.
Литература
Histoire des comtes de Ferrette, Auguste Quiquerez, édition H. Barbier, 1863. Google books
Christian Wilsdorf, Histoire des comtes de Ferrette (1105 – 1324). Altkirch 1991
Marie-Nicolas Bouillet et Alexis Chassang (dir.), « Comté de Ferrette » dans Dictionnaire universel d’histoire et de géographie, 1878
Unknown author, Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 146.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 226.
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 73.