Тежки крайцери тип „Портланд“ Portland-class heavy cruisers
USS Portland (CA-33)
Флаг	САЩ
Клас и тип	Тежки крайцери от типа „Портланд“
Следващ тип	Тежки крайцери тип „Ню Орлиънс“
Предшестващ тип	Тежки крайцери тип „Нортхамптън“
Производител	Bethlehem Steel Corporation, Fore River Shipyard в Куинси (Масачузетс) и др, в САЩ
Планирани	5
Построени	2
В строеж	1930 г. – 1932 г.
В строй	1932 г. – 1959 г.
Утилизирани	1
Загуби	1
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	10 110 – 9960 t (стандартна); 12 050 – 11 512 t (пълна)
Дължина	185,9 m
Дължина по водолинията	180,4 m
Ширина	20,1 m
Газене	6,4 m
Броня	пояс: 50+19 mm; погреби: 146 – 54 mm; палуба: 63 mm; барбети: 37 mm; кули: 65 – 52 mm; бойна рубка: 32 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons; 8 водотръбни котли Yarrow
Мощност	107 000 к.с. (79,8 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	32,5 възела (60,2 km/h)
Далечина на плаване	10 000 морски мили при 15 възела ход; Запас гориво: 1417 – 2125 t
Екипаж	848 души
Кръстени в чест на	градове в САЩ
Въоръжение
Артилерия	3x3 203 mm;
Зенитна артилерия	8×1 127-mm; 8x1 12,7-mm картечници
Самолети	2 катапулта; 4 хидросамолета
Тежки крайцери тип „Портланд“ в Общомедия

„Портланд“ (на английски: Portland) са тип тежки крайцери на ВМС на САЩ. Всичко от проекта са построени 2 единици: „Портланд“ (на английски: USS Portland (CA-33^{[~ 1]})) и „Индианаполис“ (на английски: USS Indianapolis (CA-35)). Развитие на крайцерите от типа „Нортхамптън“.

Когато през 1932 г. е утвърдено строителството, това е просто „Нортхамптън“ с удължен корпус и без бълбов нос. Предполага се, че това ще увеличи максималната скорост на крайцера. Тогава става ясно, че „Нортхамптън“ е недонатоварен и може да се използва големия резерв от тегло за усилване на защитата. Поставя се допълнителна броня като втори слой срещу МО и по-дебело брониране на погребите.

Тежките крайцери от типа „Портланд“ имат максимална дължина 610 фута и 3 дюйма (186,00 м), 592 фута (180,44 м) по водолинията, ширина от 64 фута и 6 дюйма (19,66 м) на мидъла, проектно газене от 21 фута (6,40 м) и газене 24 фута (7,32 м) при пълно натоварване.

Тези кораби в определен смисъл са хибрид, съчетаващ елементите на защитата на типовете „Нортхемптън“ и „Ню Орлеанс“. Погребите им са разположени над водолинията – това е начин да се обезопасят от подводни взривове. Защитата на погребите е съвършено неуязвима за стрелба на 155/50 оръдия. От 203/50 оръдия зоната на неуязвимост съставлява за кърмовия погреб 60 – 102 кабелта и за носовия 60 – 115 кабелта.

На изпитанията „Индианаполис“ развива скорост от 32,86 възела при водоизместимост 11 144 тона и мощност на машините от 108 317 к.с.^[1][2].

Тяхната проектна водоизместимост съставя 10 096 дълги тона (10 000 – официално). Най-накрая тяхната реална стандартна водоизместимост попълват целия вашингтонски лимит и то съставя 10 076 д. тона (при заявено 9800 д. тона за „Портланд“, 9950 д. тона за „Индианаполис“). През 1944 г. стандартната водоизместимост на „Портланд“ съставя 11 180 д. тона^[1].

В състава на силоват установка влизат осем водотръбни котли конструкция „Яроу“ заменили котлите „White-Forster“ стоящи на предходните типове. Схемата на разположение на установката е ешелонна. Замяната на котлите позволява да се увеличи практическата далечина на плаване до 8640 морски мили на ход от 15 възела, проектната далечина не се изменя и си остава 10 000 мили.

• „USS Portland (CA-33)“ е заложен на 17 февруари 1930 г., спуснат на вода на 21 май 1932 г., влиза в строй на 23 февруари 1933 г. В битката за Гуадалканал „Портланд“ получава попадение на японско торпедо от типа 93 „Дългото копие“. В резултат на повредите корабът остава на вода и оцелява в битката, като дори при това нанася повреди на японския линеен крайцер „Хией“. Изваден е от състава на флота през 1946 г. През 1959 г. е предаден за разкомплектоване.
• „USS Indianapolis (CA-35)“ е заложен на 31 март 1930 г., спуснат на вода на 7 ноември 1931 г., влиза в строй на 15 ноември 1932 г. Корабът е известен с това, че превозва от САЩ детайлите на атомните бомби, хвърлени впоследствие над Хирошима и Нагазаки, а няколко дни по-късно е потопен от японската подводница I-58. От 1196 души на борда оцеляват само 316.

Тези крайцери със своята служба за пореден път доказват, че решаващ фактор е системата за управление на огъня и опитният екипаж, а не броят на оръдията.

• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 5-17-030194-4.
• Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. ISBN 5-69919-130-5.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
• Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1.
• Baker, A. D., Friedman N. U. S. Cruisers: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1984, 496 с. ISBN 0-87021-715-1.
• Miller, David M. O. (2001). Illustrated Directory of Warships of the World. New York City, New York: Zenith Press, ISBN 978-0760311271 

• PORTLAND heavy cruisers (1932 – 1933) ((en))
• uboat.net// Portland class cruisers ((en))
• Global Security.org – Portland-class cruiser ((en))
• Dictionary of American Naval Fighting Ships (DANFS) ((en))
• Тяжёлые крейсера типа Portland ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Тежки крайцери тип „Портланд“

п б р Тежки крайцери на ВМС на САЩ Тип „Пенсакола“ „Пенсакола“ „Солт Лейк Сити“ Тип „Нортхамптън“ „Луисвил“ „Чикаго“ „Хюстън“ Тип „Портланд“ „Портланд“ „Индианаполис“ Тип „Ню Орлиънс“ „Ню Орлиънс“ „Астория“ „Минеаполис“ „Тъскалуса“ „Сан Франциско“ „Куинси“ „Вансен“ „Уичита“ „Уичита“ Тип „Балтимор“ „Балтимор“ „Бостън“ „Канбера“ „Куинси“ „Питсбърг“ „Сейнт Пол“ „Кълъмбъс“ „Хелена“ „Бремъртън“ „Фол Ривър“ „Мейкън“ „Толедо“ „Лос Анджелис“ „Чикаго“ Тип „Орегон Сити“ „Орегон Сити“ „Олбани“ „Рочестър“ „Нортхамптън“ Тип „Де Мойн“ „Де Мойн“ „Салем“ „Нюпорт Нюз“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тяжёлые крейсера типа „Портленд““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​