„Индианаполис“ USS Indianapolis (CA-35)
Тежкият крайцер „Индианаполис“
Флаг	САЩ
Клас и тип	Тежък крайцер типа „Портланд“
Производител	New York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси), САЩ.
Служба
Заложен	31 март 1930 г.
Спуснат на вода	7 ноември 1931 г.
Влиза в строй	15 ноември 1932 г.
Изведен от експлоатация	потопен на 30 юли 1945 г.
Потънал	потопен от японска подводница на 30 юли 1945 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
ИМО номер	Номер на борда: CL-35; CA-35
Позивна	NACB
Водоизместимост	10 258 t (стандартна); 12 775 t (пълна)
Дължина	185,9 m
Дължина по водолинията	180,4 m
Ширина	20,1 m
Газене	6,4 m
Броня	пояс: 50+19 mm; погреби: 146 – 54 mm; палуба: 63 mm; барбети: 37 mm; кули: 65 – 52 mm; бойна рубка: 32 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons; 8 водотръбни котли Yarrow
Мощност	107 000 к.с. (79,8 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	32,5 възела, 60,2 km/h
Далечина на плаване	10 000 морски мили при 15 възела ход; Запас гориво: 1600 t
Екипаж	1197 души
Кръстен в чест на	град Индианаполис в щата Индиана, САЩ
Прякор:	Indy[1] – „Инди“
Награди:	10 × Бойни звезди
Въоръжение
Артилерия	3x3 203 mm;
Зенитна артилерия	8×1 127 mm; 8x1 12,7 mm картечници
Самолети	2 катапулта; 4 хидросамолета
„Индианаполис“ в Общомедия

Индианаполис (на английски: USS Indianapolis (CA-35^{[~ 1]})) е тежък крайцер на ВМС на САЩ. Втори кораб от типа „Портланд“. Той има важно място в историята, като неговото потапяне на 30 юли 1945 г. се превръща в най-масовата гибел на личния състав на екипажа, вследствие на единично потопяване на кораб в историята на военноморските сили на САЩ.

Крайцерът е вторият кораб, кръстен на името на град Индианаполис, щата Индиана. Поръчан е за флота на САЩ през 1930 г., става вторият и последен кораб от серията тежки крайцери тип „Портланд“. В началото е проектиран като лек крайцер с обозначението CL-35, но на 1 юли 1931 г. в съответствие с Британско-германско военноморско споразумение, е прекласифициран в тежък, със смяна на номера на СА-35.

Цялата серия от осем кораба се проектира като леки крайцери от типа „Нортхамптън“, но са достроени само два кораба (останалите шест заедно с промените в типа получени по време на строителството, са завършени като нов тип крайцери – „Ню Орлиънс“). Заложен е на 31 март 1930 г. от „Ню Йорк шипбилдинг“ със седалище Камдън, Ню Джърси. Спуснат е на вода на 7 ноември 1931 г. (почти половин година по-рано, отколкото заложеният по-рано първи кораб на серията – „Портланд“ (USS Portland (CA-33)) и влиза на въоръжение на 15 ноември 1932 г. За командир на кораба е назначен кептън (капитан 1-ви ранг) Джон М. Смийли.

За времето на службата си крайцера получава 10 бойни звезди за участието си в боевете на Втората световна война.

На 26 юли 1945 г. крайцерът доставя важни части за първата атомна бомба предназначена за реални бойни действия (Малчугана) в базата на военновъздушните сили на САЩ в Тиниан. На 30 юли 1945 г., 14 минути след полунощ, докато крайцерът се намира във Филипинско море, е атакуван от японската подводница I-58. Корабът потъва за 12 минути. От 1196 членният екипаж, приблизително 300 души потъват с кораба, останалите близо 900 души са изложени на дехидратация и постоянни атаки от акули, докато чакат да бъдат спасени. Оцелелите се носят по повърхността на водата без спасителни жилетки, лодки, храна и вода. Забелязани са случайно четири дни по-късно на 2 август, от патрулен самолет PV-1 Ventura, като до това време оцеляват само 316 души от които четирима скоро умират. „Индианаполис“ е последният голям боен кораб на военноморските сили на САЩ, потопен през Втората световна война.

Преди потопяването, „Индианаполис“ изпраща сигнали за бедствие, които са приети от три станции. Нито една от тях не реагира адекватно на съобщението им. Командирът на първата е пиян, командирът на втората заповядва на подчинените му да не го безпокоят, а командирът на третата решава, че това е лъжлив сигнал от японците^[2]. На изслушванията в Сената през 1999 г. радистът на кораба потвърждава, че сигналът е предаден няколко минути преди потъването. Също така скоро след потъването, морското разузнаване прихваща съобщение за потопен в района на маршрута на „Индианаполис“ крайцер, предадено от I-58 в щаба, но то също е игнорирано^[3].

На 18 август 2017 г. отломките на крайцера са открити от изследователска група, която е финансирана от Пол Алън, на дъното на Тихия океан, на дълбочина над 5400 метра. При това точното местоположение на отломките се пази в тайна^[4][5].

Капитанът Чарлз Маквей, който командва кораба от ноември 1944 г., е един от оцелелите след потъването му. В деня на потъването, той навършва 47 години. През ноември 1945 г. той е привлечен пред военен трибунал като обвиняем по обвинение в „подлагане на опасност на кораба, поради неизпълнение на противоторпедни маневри“. От друга страна има факти за това, че самото командване поставя кораба в опасно положение, като не му е осигурило ескортиращи кораби за защита от подводници.

По-късно, самият капитан на атакуващата японска подводница I-58, Мочицура Хашимото свидетелства, че даже изпълнението от кораба на противоторпедните маневри ще е без никакъв резултат и корабът въпреки всичко е щял да бъде торпилиран и потопен. По негови думи той изстрелва по крайцера 6 торпеда от малка дистанция, две от които попадат в целта.

Командващият адмирал на ВМС на САЩ Честър Нимиц отменя присъдата на Маквей и го възстановява в длъжност. Маквей подава оставка през 1949 г. в звание контраадмирал. Много от оцелелите от екипажа на кораба потвърждават, че капитана няма вина за потъването на кораба, а в същото време някои членове от семейства на загиналите при корабокрушението мислят точно обратното. През 1968 г. Маквей се застрелва със своя револвер.

През октомври 2000 г. Конгреса на САЩ утвърждава резолюция за реабилитацията на Маквей по обвинението му за потъването на крайцера. Резолюция е подписана от президента на САЩ Бил Клинтън. През юли 2001 г. главният секретар на Военноморските сили на САЩ заповядва да се изтрият от личното дело на капитан Маквей, всички записи обвиняващи го в гибелта на крайцера.

• Във филма на Стивън Спилбърг „Челюсти“, героят на Робърт Шоу рибаря Куинт, разказва за гибелта на „Индианаполис“ и тежките изпитания на които са подложени оцелелите моряци, в т.ч. и нападения на акули.
• На 29 септември 1991 г. в САЩ е премиерата на филма „Мисия на акулата“ за гибелта на крайцера.
• На 24 август 2016 г. в САЩ е премиерата на филма „Крайцер“ за съдбата на крайцера и екипажа.

• Списък на големите бойни кораби на ВМС на САЩ, загубени през Втората световна война

• William Thomas Generous. Sweet Pea at War: A History of USS Portland (CA-33). – Lexington, KY: University Press of Kentucky, 2005. – 312 p. – ISBN 0-8131-9121-1.
• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 5-17-030194-4.
• Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. ISBN 5-69919-130-5.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
• Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1.

• PORTLAND heavy cruisers (1932 – 1933) ((en))
• USS Indianapolis Museum official website ((en))
• USS Indianapolis Survivors Organization ((en))
• Another USS Indianapolis Survivors Organization ((en))
• Maritime Quest Indianapolis Pictures ((en))
• 1945 Kamikaze Damage Report – filed by Mare Island Naval Shipyard ((en))
• Allied Warships: USS Indianapolis (CA 35), Heavy cruiser of the Portland-class ((en))
• USS Indianapolis Collection, 1898 – 1991 (Bulk 1945 – 1946 and 1984 – 1991), Collection Guide // Indiana Historical Society, 13 October 2006. Архивиран от оригинала на 2016-07-29. Посетен на 2023-06-08. ((en))
• IndySurvivor.com – website and book by survivor Edgar Harrell, USMC ((en))
• Announcement of the Father Thomas Conway Memorial (June 2006). (At USS Indianapolis Museum official website, in the left-hand column, click on „2006 Museum Activities“.) ((en))
• BBC Magazine ((en))
• Photo gallery of USS Indianapolis at NavSource Naval History ((en))

12.033333, 134.8 (Approximate location of the wreck of the USS Indianapolis (CA-35))

• USS Indianapolis (decked in flags) and the passenger liner Aquitania at the Statue of Liberty
• Mission of the Shark: The Saga of the U.S.S. Indianapolis (1991) в ((en))
• Missing The USS Indianapolis в , a History Channel documentary ((en))
• Roll of Honor ((en))
• uboat.net// Portland class cruisers ((en))
• Тежки крайцери тип Portland ((ru))
• Крайцерът „USS Indianapolis“ – трагедията в морето ((ru))
• Картонен модел на „USS Indianapolis“ се произвежда от полското издателство Modelik Архив на оригинала от 2016-10-25 в Wayback Machine. ((pl))
• В Общомедия има медийни файлове относно Индианаполис (тежък крайцер, 1931)

п б р Тежки крайцери на ВМС на САЩ Тип „Пенсакола“ „Пенсакола“ „Солт Лейк Сити“ Тип „Нортхамптън“ „Луисвил“ „Чикаго“ „Хюстън“ Тип „Портланд“ „Портланд“ „Индианаполис“ Тип „Ню Орлиънс“ „Ню Орлиънс“ „Астория“ „Минеаполис“ „Тъскалуса“ „Сан Франциско“ „Куинси“ „Вансен“ „Уичита“ „Уичита“ Тип „Балтимор“ „Балтимор“ „Бостън“ „Канбера“ „Куинси“ „Питсбърг“ „Сейнт Пол“ „Кълъмбъс“ „Хелена“ „Бремъртън“ „Фол Ривър“ „Мейкън“ „Толедо“ „Лос Анджелис“ „Чикаго“ Тип „Орегон Сити“ „Орегон Сити“ „Олбани“ „Рочестър“ „Нортхамптън“ Тип „Де Мойн“ „Де Мойн“ „Салем“ „Нюпорт Нюз“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Indianapolis (CA-35) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​