Стефан Цанев
български драматург, поет и писател
Стефан Цанев, 2012 г. август 2012 г.
Роден	Стефан Неделчев Цанев 7 август 1936 г. (88 г.) Червена вода, Царство България
Учил в	Софийски университет
Литература
Жанрове	стихотворение, роман, драма, есе
Направление	Априлско поколение[1][2]
Известни творби	„Последната нощ на Сократ“, „Български хроники“
Награди	„Пеньо Пенев“ (1986) „Петко Р. Славейков“ (1992) „Иван Вазов“ (2004)[3] „Златен ланец“ (2004)[4] „Христо Г. Данов“ (2011)[5] „Златен Орфеев венец“ (2012)[6] „Стоян Михайловски“ (2014)[7] „Икар“ (2019)[8] „Аскеер“ (2021)[9]
Семейство
Съпруга	Доротея Тончева
Деца	Евгения, Анна и Яна
Уебсайт	Страница в IMDb

Стефан Неделчев Цанев е български драматург, поет и писател.

Роден е в село Червена вода, Русенско, на 7 август 1936 г. В Русе завършва Второ средно училище „Баба Тонка“ през 1954 г.^[10] През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет. През 1960 – 1965 г. учи драматургия в Московския киноинститут. Кореспондент на вестник „Народна младеж“ в Родопите и в Перник (1959 – 1960). Работил е като редактор в Студия за игрални филми (1965 – 1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967 – 1970), в Театър 199^[10] и Театъра на окръзите (1970 – 1973), в Театър „София“ (1973 – 1984; 1991), в Драматичен театър в Пловдив (1984 – 1991), Театъра на армията^[10] (1992 – 1996), Театър „София“^[10] (1996 – 2008). Автор е на стихове, на 30 драми, на публицистика и есета, на романа „Мравки и богове“, на 4-томната историческа сага „Български хроники“, както и на стихове и пиеси за деца.

Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му (най-вече „Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“) са играни в повече от 200 театъра в България и по света: в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Анкара, Измир, Истанбул и др.

Негова съпруга е актрисата Доротея Тончева. Има три дъщери: Евгения, Анна и Яна. ^[11]

• „Часове“, 1960
• „Композиции“, 1963
• „Хроники“, 1965
• „Перигеи или най-голямото приближаване до Земята“, 1967
• „Аз питам!“, 1976
• „Анини приказки“, 1976
• „Реквием“, 1980
• „Небесни премеждия“, 1986
• „Сезонът на илюзиите“, 1988
• „Спасете нашите души!“, 1992
• „Стъпки по облаците. Парапети“, 1997
• „Сълзата на Бога“, 2003
• „Птици“, 2005
• „Спасете нашите души!“, 2009
• „Душата ми плаче за сняг“, 2017
• „Небесна гледна точка“, 2023

• „Истинският Ивайло“, 1962
• „Табу“ – театрални миниатюри (в съавторство с Константин Павлов), 1965
• „Бунтът на статуите“, 1967
• „Весела България“, 1968
• „Процесът против богомилите“, 1969
• „Девет заседания за спасяването на България“ (в съавторство с Георги Марков), 1969
• „Разпята събота (Събота 23)“, 1971
• „Носете си новите дрехи, момчета!“, 1974
• „Джуджето и 7-те снежанки“, 1975
• „Единайсетият час“, 1977
• „Рицарят на печалния образ“, 1978
• „Любовни булеварди“, 1982
• „Животът – това са две жени“, 1983
• „В неделя Господ си почива“, 1984
• „Най-чудното чудо“, 1985
• „Последната нощ на Сократ“, 1986
• „Тайната вечеря на Дякона Левски“, 1987
• „Страшният съд“, 1988
• „Другата смърт на Жанна д`Арк“, 1990
• „Параноя“, 1991
• „Величието и падението на Стефан Стамболов“, 1993
• „Тайното евангелие на Иоан“, 1995
• „Пир по време на демокрация“, 1996
• „Адът – това съм аз“, 1997
• „Конят на Александър Велики“, 2003
• „Всички луди ме обичат“, 2004
• „Певецът на северните морета“, 2005
• „Деца на света“, 2011
• „Духът на поета“, 2011
• „Заговорът на Калигула“, 2014
• „Плач на ангел“, 2015^[12]
• „Цигуларката на Бога“, 2016
• „Убийството на Богородица“, 2020

• Владимир Маяковски, Тринайсетият апостол. София: Захарий Стоянов, 2002, 96 с. (ISBN 954-739-290-5)

• „Убийците са между нас“ – есета, 1996
• „Внимавайте с вятърните мелници“ – есета, 1999
• „Измислици за деца“ (Анини приказки, Янини притчи, Джуджето и 7-те снежанки, Рицарят на печалния образ, Най-чудното чудо, Духът на баща ми) – в три тома, 1999
• „Мравки и богове“ – роман, 2000
• „Пир по време на демокрация“ – трагедии & комедии, 2003
• „Сънят на сенките. Книга за мъртвите“ – есета, 2003
• „Дяволите в ада ще ми ръкопляскат. Публичен дневник (1978 – 2002)“, 2003
• „Ars poetica. За поетическото изкуство“, – синтез между учебник по стихосложение и антология на творческия опит, 2005
• „Български хроники“ – том I (2137 г. пр. Хр – 1453 г. сл. Хр.), 2006. Книгата е белетристично произведение.^[13]
• „Да убиеш вярата“ – есета, 2007
• „Български хроники“ – том II (1453 г. – 1878 г.), 2007
• „Български хроники“ – том III (1878 г. – 1943 г.), 2008
• „Български хроники“ – том IV (1943 г. – 2007 г.), 2009
• Съчинения в 12 тома – 2013 – 2014

Носител е на:

• Наградата за поезия „Пеньо Пенев“ (1988)
• Националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ (1992)
• Националната награда за литература „Иван Вазов“ – за цялостен принос към литературата (2004)
• Националната награда „Христо Г. Данов“ – за „Български хроники“ и за цялостен принос към българската книжнина (2011)
• Наградата „Орфеев венец“ – за високи постижения в съвременната поезия (2012)
• Наградата „Икар“ – за изключителен принос към българския театър (2019)
• Наградата „Аскеер“ – за цялостен принос към театъра (2021)

Удостоен е с орден „Стара планина“ I степен – за цялостен принос към българската култура (2006).^[14]

Почетен гражданин на Балчик от 24 май 2011 г.^[15]

• Речник на българската литература, т. 3 (П-Я), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1982.

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Стефан Неделчев Цанев.

• От и за Стефан Цанев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Стефан Цанев в Литернет
• Произведения на Стефан Цанев в Моята библиотека
• Калина Захова, „Стефан Цанев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
• Откъс от пиесата „Духът на поета“ (В ролите: Стамболов (Христо Мутафчиев), Захари Стоянов – Валентин Танев. Режисура – Маргарита Младенова. Постановка на Народен театър „Иван Вазов“. 2014 година), Youtube, публикуван на 12 октомври 2014 г.
• „Стефан Цанев: Ние вече имаме статута на колониална държава“ Архив на оригинала от 2012-09-22 в Wayback Machine., интервю на Валерия Велева, в. „Преса“, 19 септември 2012 г.
• „БНТ представя: Живях аз сто живота - Стефан Цанев“ (видео), БНТ, 2 март 2022

Нормативен контрол BNF CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC PLWABN LIBRIS IdRef VIAF WorldCat