Стефан Цанев
Стефан Неделчев Цанев е български драматург , поет и писател .
Биография
Роден е в село Червена вода , Русенско , на 7 август 1936 г. В Русе завършва Второ средно училище „Баба Тонка“ през 1954 г.[ 10] През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет . През 1960 – 1965 г. учи драматургия в Московския киноинститут. Кореспондент на вестник „Народна младеж“ в Родопите и в Перник (1959 – 1960). Работил е като редактор в Студия за игрални филми (1965 – 1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967 – 1970), в Театър 199 [ 10] и Театъра на окръзите (1970 – 1973), в Театър „София“ (1973 – 1984; 1991), в Драматичен театър в Пловдив (1984 – 1991), Театъра на армията [ 10] (1992 – 1996), Театър „София“ [ 10] (1996 – 2008). Автор е на стихове, на 30 драми, на публицистика и есета, на романа „Мравки и богове“, на 4-томната историческа сага „Български хроники“, както и на стихове и пиеси за деца.
Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му (най-вече „Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“) са играни в повече от 200 театъра в България и по света: в Париж , Гренобъл , Бордо , Атина , Монреал , Петербург, Лайпциг , Висбаден , Варшава , Краков , Прага , Гьотеборг (Швеция ), Будапеща , Киев , Москва , Питсбърг (САЩ), Вилнюс , Братислава , Никозия , Букурещ , Гюргево , Хага , Анкара, Измир , Истанбул и др.
Негова съпруга е актрисата Доротея Тончева . Има три дъщери: Евгения, Анна и Яна. [ 11]
Творчество
Стихосбирки
„Часове“, 1960
„Композиции“, 1963
„Хроники“, 1965
„Перигеи или най-голямото приближаване до Земята“, 1967
„Аз питам!“, 1976
„Анини приказки“, 1976
„Реквием“, 1980
„Небесни премеждия“, 1986
„Сезонът на илюзиите“, 1988
„Спасете нашите души!“, 1992
„Стъпки по облаците. Парапети“, 1997
„Сълзата на Бога“, 2003
„Птици“, 2005
„Спасете нашите души!“, 2009
„Душата ми плаче за сняг“, 2017
„Небесна гледна точка“, 2023
Пиеси
„Истинският Ивайло“, 1962
„Табу“ – театрални миниатюри (в съавторство с Константин Павлов ), 1965
„Бунтът на статуите“, 1967
„Весела България“, 1968
„Процесът против богомилите“, 1969
„Девет заседания за спасяването на България“ (в съавторство с Георги Марков ), 1969
„Разпята събота (Събота 23)“, 1971
„Носете си новите дрехи, момчета!“, 1974
„Джуджето и 7-те снежанки“, 1975
„Единайсетият час“, 1977
„Рицарят на печалния образ“, 1978
„Любовни булеварди“, 1982
„Животът – това са две жени“, 1983
„В неделя Господ си почива“, 1984
„Най-чудното чудо“, 1985
„Последната нощ на Сократ“, 1986
„Тайната вечеря на Дякона Левски“, 1987
„Страшният съд“, 1988
„Другата смърт на Жанна д`Арк“, 1990
„Параноя“, 1991
„Величието и падението на Стефан Стамболов“, 1993
„Тайното евангелие на Иоан“, 1995
„Пир по време на демокрация“, 1996
„Адът – това съм аз“, 1997
„Конят на Александър Велики“, 2003
„Всички луди ме обичат“, 2004
„Певецът на северните морета“, 2005
„Деца на света“, 2011
„Духът на поета“, 2011
„Заговорът на Калигула“, 2014
„Плач на ангел“, 2015[ 12]
„Цигуларката на Бога“, 2016
„Убийството на Богородица“, 2020
Преводи
Други
„Убийците са между нас“ – есета, 1996
„Внимавайте с вятърните мелници“ – есета, 1999
„Измислици за деца“ (Анини приказки, Янини притчи, Джуджето и 7-те снежанки, Рицарят на печалния образ, Най-чудното чудо, Духът на баща ми) – в три тома, 1999
„Мравки и богове“ – роман, 2000
„Пир по време на демокрация“ – трагедии & комедии, 2003
„Сънят на сенките. Книга за мъртвите“ – есета, 2003
„Дяволите в ада ще ми ръкопляскат. Публичен дневник (1978 – 2002)“, 2003
„Ars poetica. За поетическото изкуство“, – синтез между учебник по стихосложение и антология на творческия опит, 2005
„Български хроники“ – том I (2137 г. пр. Хр – 1453 г. сл. Хр.), 2006. Книгата е белетристично произведение.[ 13]
„Да убиеш вярата“ – есета, 2007
„Български хроники“ – том II (1453 г. – 1878 г.), 2007
„Български хроники“ – том III (1878 г. – 1943 г.), 2008
„Български хроники“ – том IV (1943 г. – 2007 г.), 2009
Съчинения в 12 тома – 2013 – 2014
Отличия
Носител е на:
Наградата за поезия „Пеньо Пенев“ (1988)
Националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ (1992)
Националната награда за литература „Иван Вазов “ – за цялостен принос към литературата (2004)
Националната награда „Христо Г. Данов“ – за „Български хроники“ и за цялостен принос към българската книжнина (2011)
Наградата „Орфеев венец “ – за високи постижения в съвременната поезия (2012)
Наградата „Икар“ – за изключителен принос към българския театър (2019)
Наградата „Аскеер “ – за цялостен принос към театъра (2021)
Удостоен е с орден „Стара планина“ I степен – за цялостен принос към българската култура (2006).[ 14]
Почетен гражданин на Балчик от 24 май 2011 г.[ 15]
Източници
↑ И. Вандов, „За поетите от априлското поколение“. – В-к „Отечествен фронт“, 18 януари 1964 г.
↑ Виолета Якимова, „Литературната критика за поезията на Стефан Цанев“ . – сп. „Думите“, бр. 3, 2013.
↑ Стефан Цанев – лауреат на Вазова награда 2004 Архив на оригинала от 2014-04-26 в Wayback Machine ., сайт на община Сопот.
↑ „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995 – 2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
↑ „Национална награда „Христо Г. Данов“ 2011 , в. „Култура“, бр. 22 (2640), 10 юни 2011.
↑ Евелина Здравкова, „Стефан Цанев се закичи с „Орфеев венец“ , в. „Марица“, 6 юни 2012 г.
↑ Стефан Цанев с награда „Стоян Михайловски“ // в-к „24 часа“, 8 януари 2014.
↑ „Стефан Цанев с „Икар“ за изключителен принос към българския театър“ , БНР, 6 февруари 2019 г.
↑ „Връчват театралните награди „Аскеер“ , БНР, 23 май 2021 г.
↑ а б в г Стефан Цанев гостува на МГ „Баба Тонка“ // www.sever.bg. Sever.bg, 25 март 2011. Посетен на 3 септември 2013.
↑ Петкова, Станислава. Доротея и Стефан Цанев – едно италианско семейство // в-к Сега. Сега АД, 10 ноември 2001. Архивиран от оригинала на 2021-05-14. Посетен на 3 септември 2013.
↑ Атанасова, Албена. Стефан Цанев: Обвинявам народа // Стандарт. 11 септември 2015. Посетен на 19 септември 2015.
↑ Борис Попиванов, „Махмурлукът на един национализъм“ , в-к „Култура“, бр. 31 (2690), 15 септември 2006 г.
↑ Указ № 221 Обн. ДВ. бр.44 от 30 май 2006 г.
↑ Почетни граждани на Балчик на сайта на Община Балчик .
Речник на българската литература , т. 3 (П-Я), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1982.
Външни препратки
Уикицитат
От и за Стефан Цанев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Стефан Цанев в Литернет
Произведения на Стефан Цанев в Моята библиотека
Калина Захова, „Стефан Цанев“ , Речник на българската литература след Освобождението , Институт за литература на БАН
Откъс от пиесата „Духът на поета“ (В ролите: Стамболов (Христо Мутафчиев), Захари Стоянов – Валентин Танев. Режисура – Маргарита Младенова. Постановка на Народен театър „Иван Вазов“. 2014 година) , Youtube, публикуван на 12 октомври 2014 г.
„Стефан Цанев: Ние вече имаме статута на колониална държава“ Архив на оригинала от 2012-09-22 в Wayback Machine ., интервю на Валерия Велева, в. „Преса“, 19 септември 2012 г.
„БНТ представя: Живях аз сто живота - Стефан Цанев“ (видео) , БНТ, 2 март 2022
Нормативен контрол