Списък на известни диаманти

Списък на някои от най-големите и известни необработени диаманти в света. Име обикновено се дава на необработения диамант, но ако бъде преработен в един-единствен шлифован диамант, той по правило наследява името.

Име на диаманта Име с латиница Маса (карати) Цвят Година и местонахождение на откриването % маса след обработка Обработени диаманти Описание и история
Абадия дус Дорадус[1][2][3][4] Abadia dos Dourados 104 Светлокафяв 1938/1939 г., Бразилия Местонахождение – неизвестно.
Абаете[1][2][3][4][5] Abaete 238 Розов 1926 г., р. Абаете, Минас Жерайс, Бразилия Местонахождението му е неизвестно.
Абаете[4][5][6] Abaete brilliant 144 1791 г., р. Абаете, Бразилия Местонахождението му е неизвестно.
Абас-Мирза[4][7] Abbas-Mirza Розов Индия Обработен в брилянт с маса 130 карата. Предполага се, че е част от диаманта Великия Могол.
Агра[8][9][10] Agra 46  Светлорозов 15 – 16 век, Индия 70  Остенен на брилянт с маса 32,24 карата. Размери 21,10/19,94/11,59 mm. През 1990 г. купен от SIBA Corporation от Хонконг за $6,9 милиона.
Академичен[1] Academic 53,75 1967 г., мина „Мирни“, Якутия, СССР
Алиенде[11] Allende 125 1973 г., мина „Мирни“, Якутия, СССР Носи името на чилийския президент Салвадор Алиенде.
Алмаз-1[1] Diamond 1 28,58 Якутия
Алмаз-2[1] Diamond 2 21,08 Якутия
Алнат[8][12][13] Allnatt Яркожълт РЮА Фасетиран в квадратна форма с маса 102,29 карата. Носи името на бившия си собственик – британския майор Алфред Алнат. Вграден в центъра на брошка-цвете. През 1996 г. продаден на SIBA Corporation за $3 043 496.
Амстердам[2][8] Amsterdam 55,85 Черен Африка 60,4 Остенен в крушовидна форма с маса 33,74 карата Продаден през 2001 г. за
352 000 щатски долара.
Английският Дрезден (Дрезденска капка, Звездата на Дрезден)[1][8][14] English Dresden 119,5 Безцветен D 1857 г., Минас Жерайс, Бразилия 64  Фасетиран в капковиден брилянт с маса 76,5 карата Част е от по-голям диамант. Носи името на бижутера E. Х. Дрезден.
А. Стейн[1][2] A. Steyn 141,25 РЮА
Ахмадабад[8][10] Ahmadabad Безцветен D Обработен в крушовидна форма с маса 78,86 карата. През 1995 г. е купен от ливанския диамантен дилър Робърт Муауад за $4 324 554.
Ашберг[8][11][15] Ashberg Бледожълт Фасетиран в брилянт с маса 102,48 карата. Бил е част от руските кралски бижута. Пренесен от Русия в Швеция след революцията от 1917 г. Предложен за продажба през 1959 г. Местоположение – неизвестно.
Базу[1][2][16] Bazu 104 Безцветен Индия 31,4 Обработен в брилянт с маса 32,62 карата. Вграден в Ордена на Златното руно. Орденът е откраднат през 1792 г. Местонахождение – неизвестно.
Банджармасин[4][8] Banjarmasin 70,00 1836 г., Индонезия 57,1 Остенен в квадратна форма с маса 40,00 карата. Принадлежал е на султана на Банджармасин (царство на остров Борнео). Намира се в Rijksmuseum, Амстердам.
Баркли Брейкуотър[1][2] Barkly Breakwater 109,25 РЮА
Баумголд крушовиден[1][2][8][11] Baumgold 609,25 1923 г., мина „Ягерсфонтейн“, РЮА Остенен в 2 крушоподобни диаманта с маса по 50 карата и още 12 по-малки. Местонахождението на брилянтите е неизвестно.
Баумголд брилянт[1][2][8] Baumgold Brilliant 167,25 Безцветен РЮА 32,9 След остеняване – кръгъл брилянт с маса 55 карата Частна собственост.
Безименен[8] Unnamed 1000 Черен Централна Африка или Бразилия 48,9 След остеняването – брилянт с маса 489,07 карата и размери 46,88/42,28/31,25 mm. Най-големият черен брилянт в света.
Безименен[8] Unnamed 704 син Цената на брилянта е между 45 и 50 милиона долара.
Безименен[1] Unnamed 698 1960 г., Кот д'Ивоар
Безименен[1] Unnamed 600 мина „Премиер“, РЮА
Безименен[1] Unnamed 341,9 РЮА 48,2 След остеняване – брилянта „Вашингтон“ с маса 89,23 карата и брилянта „Звезда на независимостта“ с маса 75,52 карата. Продадени на неизвестен купувач, като вторият е купен за 4 милиона долара.
Безименен[1] Unnamed 334 1905 г., мина „Премиер“, РЮА
Безименен[1] Unnamed над 246 Розов 18 век, Индия Диамантът се е разцепил на две части, по-късно обработени отделно. По-голямата част носи името Деринауер (Море на светлината) и е остенен в плоска форма с размери 41,4/29,5/12,15 mm. Другата чест е Нурулен (Светлина на очите) с маса 60, 0 карата и размери 30/26/11 mm.
Безименен[1] Unnamed 96  1968 г., Индия
Безименен[1] Unnamed 49,5 Индия
Безименен[1] Unnamed 23  Бразилия
Безименен[1] Unnamed 21,5 РЮА
Белият Дрезден (Белият диамант)[1][8] Dresden White Почти безцветен Индия Фасетиран в брилянт с маса 49,71 карата. Инкрустиран в украшение за рамо с още 216 по-малки диаманти. Изложен е в Green Palace в Дрезден, Германия.
Белият Таверние[1][11][17] White Tavernier 250 края на 16 век, Индия Диамант с ясно изразена плоска форма.
Бенедито Валадарес[1][8] Benedito Valadares I 108,3 1940 г., р. Corrego, Бразилия 46,2 Фасетиран в брилянти с маси 30,00 и 20,00 карата. Местонахождението и на двата брилянта е неизвестно.
Берглен[1][2] Berglen 416,25 Кафяв 1924 г., РЮА
Биковски[1] Bykovsky 15,74 Якутия
Биосфера[1] Biosphere 32  Якутия
Боб Гроув[1][2] Bob Grove 337 РЮА
Боб Крейг[1][2] Bob Craig 100,5 РЮА
Бонито 1[3] Bonito 1 346 1948 г., Минас Жерайс, Бразилия
Браганза[2][18][19] Braganza 1680 Безцветен Около 1798 г., Бразилия Има съмнения в съществуването и вида на камъка. Има предположения, че ако е действителен, е възможно да е бял топаз. Затова в някои от списъците на най-големите диаманти фигурира, а в други – не.
Бразилия[1][2][3] Brazilia 176,2 Светлосин 1944 г., Минас Жерайс, Бразилия
Брейди[1][2] Brady 330 РЮА
Бродерик[1][2][20] Broderick 412,5 Безцветен 1928 г., РЮА
Бургес[1][2] Burgess 220
Бьомон[1][2] Beaumont 273 РЮА
Валентина Терешкова[1][11] Valentina Tereshkova 51,66 1963 г., находище, Якутия, СССР Един от първите големи диаманти, добити в мина „Мирни“. Носи името на първата жена, излетяла в Космоса.
Ван Зил[1] 229,5 РЮА
Варгем[3] Vargem 110 1940 г., Минас Жерайс, Бразилия
Вашингтон[8] Washington 341,9 Безцветен D РЮА 26,1 Заедно с брилянта „Звездата на независимостта“ – част от Безименен диамант с маса 341,9 карата. Фасетиран в два крушовидни диаманта с маси 89,23 и 42,98 карата За последен път са продадени през 1977 г. Настоящето им местонахождение е неизвестно.
Великата инициатива[11] Great Initiative 135,12 1969 г., мина „Мирни“, Якутия, СССР Намира се в Диамантения фонд в Кремъл, Москва.
Великият Могол [1][8] Great Mogul 787,5 Безцветен 1650 г., мина „Голконда“, Индия 36 След остеняването – 280,00 карата общо. Местонахождението му е неизвестно. Има предположения, че Великият Могол и Кохинор са един и същи диамант.
Вентер[1][11][21] Venter 511,25 1959 г., РЮА Един от най-големите алувиални диаманти, намирани в РЮА
Виктория 1[3] Victoria 1 375 1945 г., Минас Жерайс, Бразилия
Виктория 2[1][3] Victoria 2 328,34 1943 г., Минас Жерайс, Бразилия Остенен в 44 брилянта, най-големият от които е с маса 30,39 карата
Виктория 1880[1][11] Victoria 1880 428,5 1880 г., РЮА 53,3 След остеняване – брилянт с маса 228,5 карата
Вилюйски[1] 37,71 Якутия
Волгоградски (Сталинградски)[1][2][17] Stalingrad 166 1968 г., Якутия Назован в чест на 25-ата годишнина от победата при Волгоград.
Восход 1[1] Voskhod 1 35,04 Якутия
Восход 2[1] Voskhod 2 22,86 Якутия
Вулкан[8] Vulcain 380 Черно-кафяв 1980-те 47,1 Фасетиран крушовидно с маса 178.88 карата
Гастингс[1][11] Gastings 101,2 16 век, Индия
Големият бразилец[1] 130 Бразилия
Големият диамант на Азия[1] 109,25 Калимантан, Индонезия
Големият черен диамант от Бахия[1][11][17] Black Diamond of Bahia 350 Бразилия Показан на изложба в Лондон през 1851 г.
Голямата мечка[1][11] Ursa Major 114,37 1970 г., мина „Мирни“, Якутия, СССР Намира се в Диамантения фонд в московския Кремъл.
Голямата хризантема[1][8][10][15] Great Chrysanthemum 198,28 Златисто кафяв с оранжеви нюанси 1963 г., РЮА 52,5 Остенен крушовидно със 189 фасети и маса 104,15 карата Монтиран като централен камък в златна огърлица. Продаден на анонимен купувач.
Голямото сърце на Африка[8] Grand Coeur d'Afrique 278,00 Безцветен G 1982 г., Гвинея 39,4 Обработен в 3 скъпоценни камъка – най-големия с форма на сърце и 70,03 карата, маркиза с 14,25 карата и „Малкото сърце на Африка“ с 25,22 карата.
Горняк (Миньор)[1] Miner 44,62 1966 г., мина „Мирни“, Якутия, СССР
Гояс[1][11] Goyas 600 1906 г., Бразилия Счупен в процеса на обработка.
Graff Imperial Blue Diamond[8] 101,50 Бледосин Гвинея 39,2 Остенен крушовидно с маса 39,81 карата. Местонахождението му е неизвестно.
Груоси[8] Gruosi 300,12 Черен 1998 г., Индия 38,4 Фасетиран сърцевидно с маса 115,34 карата. Вграден като централна част на огърлица с още 58,77 карата малки черни диаманти, 378 безцветни диаманта и 14,10 карата гранати.
Дан Кембъл[1] 192,5 РЮА 16,6 След остеняване – брилянт с маса 32 карата
Дарио де Минас Жерайс[1][3] Diario de Minas 375,1 1941 г., Минас Жерайс, Бразилия
Дарсу Варгас[1][3][11] Darsu Vargas 455 1939 г., Минас Жерайс, Бразилия
Даря-йе Нур (Море от светлина)[8][9][11] Darya-i-Nur над 400 Бледорозов Плосъко остеняване около 186 карата по приблизителни данни на GIA и размери 41,40/29,50/12,15 mm. Предполага се, че е отрязан от диамант с над 400 карата маса. Монтиран е в рамка, увенчана с лъв и слънце (емблемата на Имперското правителство на Иран). Намира се в кралското съкровище в Техеран.
26-и конгрес на КПСС[11][17] 26th Congress of Communist Party of USSR 342,57 Лимоненожълт 1980 г., мина „Мирни“, Якутия, СССР Диамант с размер на кокоше яйце.
Де Бирс[1][10][11] De Beers 428,5 Бледожълт 1888 г. мина „Де Бирс“, Кимбърли, РЮА 54,7 След обработка – брилянт с маса 234,65 карата С камъните е изработена огърлица, която по-късно е открадната и най-големите диаманти са изчезнали.
Джейкъб[1][11] Jacob 100 Индия Продаден през 1956 г. за $280 000
Джонкър[1][8][10][22] Jonker 726  Безцветен D 1934 г., близо до мина „Премиер“, РЮА 51,1 Разрязан на 12 брилянта с маса от 5,3 до 142,9 карата и с обща маса 370,87 карата. Най-големият – 125,35 карата. Хари Уинстън го получава в САЩ с обикновено препоръчано писмо с марка от 64 цента.
Диамант на Алберт (Алберт)[1] 102 Неизвестно местонахождение.
Диипдене[1][14] Deepdene 104,52 Яркожълт мина „Премиер“, РЮА Бил е подложен на допълнително облъчване, от което е получил наситения си жълт цвят. Става скандално известен като най-големия облъчени диамант в света. Местонахождението му е неизвестно.
Долината на Воиай (Победа)[1][2][11] The Woyie River Diamond (Victory) 770 Безцветен 1945 г., р. Woyie, Сиера Леоне Разрязан на 30 брилянта, най-големият от които е с маса 31,35 карата. Вторият най-голям алувиален диамант.
Дружба между народите[1] 18,57 Якутия
Духът на de Grisogono[8][9] Spirit of de Grisogono 587 Черен Западна Африка 53,2 Остенен в брилянт с маса 312,24 карата. Най-големият черен фасетиран брилянт. Носи името на швейцарския бижутер De Grisogono. Инкрустиран в центъра на голям пръстен, заобиколен от 702 малки безцветни диаманта.
Дъга (Арка)[1][2][17] Arc 381 1921 г., РЮА
Дюи[11] Dewey 23,75 Бял със зелен оттенък 1885 г., Източна Вирджиния, САЩ 49,2 Остенен в брилянт с маса 11,69 карата.
Дю Тойт 1[11][17] Du Toit 1 244 1878 г., мина Дю-Тойтспен, РЮА
Дю Тойт 2[1] Du Toit 2 127 1871 г., мина „Дю Тойтспен“, РЮА
Дютойтспен[1][19][11][23] Dutoitspan 616 Бледожълт 1974 г., РЮА Най-големият осмостенен необработен диамант. Подарен на Смитсоновия институт във Вашингтон.
Евгения (Потьомкин)[8] Eugenie Diamond 100,00 Безцветен 1760 г., Минас Жерайс, Бразилия 52,3 Остенен в овално с маса 52,35 карата Включен в украшение за коса на Екатерина Велика. Сега – частна собственост в Антверпен.
Египетски паша[1][8] Pasha of Egypt Безцветен D Индия След първото фасетиране – 40,00, след второто – 38,19, след третото – 36,22 карата. Последното фасетиране е направено през 1980 г. Предполага се, че е частна собственост и се намира в Италия.
Екселсиор[1][8][9] Excelsior 995,2 Синьо-бял 1893 г., рудник „Ягерсфонтейн“, РЮА 37 Необичайно плосък от едната страна, нарязан на 23 брилянта, най-големият от които с 69,68 карата. Останалите варират от 47 до по-малко от 1 карат Брилянтите са собственост на различни купувачи, част от които – неизвестни.
Ерцхерцог Йосиф[8][10] Archduke Joseph Безцветен D Голконда, Индия Обработен в правоъгълен брилянт с маса 78,54 карата. Носи името на унгарския регент от Хабсбургската династия ерцхерцог Йосиф, бивш негов собственик. Собственост на Алфредо Молина, САЩ.
Жълтият Дрезден[1] Dresden Yellow Жълт Индия Фасетиран в кръгъл брилянт с маса 38,00 карата. Чист жълт цвят. Изложен е в Green Palace в Дрезден, Германия.
За щастието на децата[1] 40,8 Индия
Звезда на Изтока[8] Star of the East 157 Безцветен D Вероятно Индия 60,4 Остенен в брилянт с маса 94,80 карата. През 1951 г. изпратен на крал Фарук I в Египет, който никога не заплаща диаманта. През 1992 г. закупен обратно от фирмата на Хари Уинстън.
Звезда на щастието[8] Star of Happiness Безцветен D Фасетиран в брилянт с маса 100,36 карата. През 1993 г. продаден за $11 882 333.
Звездата на Америка[8][10] The Star of America 225 Безцветен D В близост до Оранжева река 44,7 Фасетиран в брилянт с маса 100,57 карата.
Звездата на Арканзас[2][8] Star of Arkanzas 15,33 Безцветен Арканзас, САЩ 53,9 Остенен в брилянт с формата на маркиза и маса 8,27 карата Купен през 1994 г. за $145 000.
Звездата на Гвинея[8] Guinea Star 255,10 Безцветен D 1986 г., мина „Аредор“, Гвинея 40,5 Остенен в 3 брилянта – първия с маса 89,01 карата, втория – крушовиден с 8,23 карата и третия – с форма на сърце с 5,03 карата.
Звездата на Дания (Капиолани)[1][2][8] Star of Denmark (Kapiolani) 105,00 1885 г., мина „Кимбърли“, РЮА След фасетиране – брилянт с маса 34,29 карата Бил е собственост на хавайската кралица Капиолани и понякога носи нейното име. Частна собственост.
Звездата на диамантите[1] Star of Diamonds 107,5 РЮА
Звездата на Египет[1][2][8] Star of Egypt 250 19 век, Бразилия или Индия 42,7 След двукратно остеняване – брилянт с маса 106,75 карата
Звездата на Есте[1][2][8] Star of Este Светложълт Индия Остенен в брилянт с маса 26,16 карата. Носи името на фамилия Есте, управляваща провинция Модена в Италия между 13 и 18 век. Местонахождение – неизвестно.
Звездата на Земята[1][8][10][15] Earth Star 248,9 Кафяв (коняк) 1967 г., мина Ягерсфонтейн, РЮА 45  Остенен с крушовидна форма и маса 111,9 карата Най-големият фасетиран кафяв диамант в света.
Звездата на Лесото[24] Star of Lesotho 123 Безцветен 2004 г., мина Letseng, РЮА 43,2 Остенен в брилянт с форма на сърце и маса 53,11 карата
Звездата на Минас[1][2][3] Star of Minas 179,38 1911 г., Минас Жерайс, Бразилия Възможно е да е един и същи диамант със Звездата на Юга.
Звездата на независимостта[1][8][22] The Star of Independence 341,9 Безцветен D 1976 г., Сиера Леоне 37  Фасетиран в брилянт с крушовидна форма със 75,52 карата Заедно с брилянта „Вашингтон“ – част от Безименен диамант с маса 341,9 карата. Съхранява се в музея при Смитсоновия институт във Вашингтон.
Звездата на Саравак[1] 87  Калимантан, Индонезия
Звездата на Сиера Леоне[2][25] Star of Sierra Leone 968,9 Безцветен 1972 г., мина „Доминико“, Сиера Леоне Разрязан на 17 части, 13 от които с безупречен цвят. Най-големият е 53,96 карата. 6 от брилянтите се намират на брошката „Звездата на Сиера Леоне“.
Звездата на Стърн[8] Sterns Star 223,60 Жълт 1972 г., РЮА 38,4 Остенен в брилянт с маса 85,93 карата
Звездата на Сюлейман[8] Star of Suleyman 149  63  Остенен в овален брилянт с маса 93,86 карата. Носи името на Сюлейман I Великолепни, султан на Османската империя. За последен път е продаден през 1957 г.
Звездата на хилядолетието (Звездата на хилядолетието на Де Бирс)[8][12] De Beers Millennium Star 777 Безцветен D Края на 19 век, мина „Де Бирс“, ДР Конго 26,2 Остенен в крушовиден брилянт с маса 203,4 карата. Шестият по-големина безцветен диамант, откриван някога в света. Има форма на перла и няма вътрешни дефекти.
Звездата на Южна Африка[1][2][8][26] Star of South Africa 83,50 Безцветен 1869 г., Оранжева река, РЮА 57,1 Остенен с крушовидна форма и маса 47,69 карата. Неизвестно местонахождение, но периодично се появяват снимки, доказващи, че продължава да съществува. Възможно е да е един и същи диамант със Звездата на Минас.
Звездата на Якутия[1][11][17][27] Star of Yakutiya 232,1 Лек жълтеникав оттенък 1973 г., мина „Мирни“, Якутия, СССР Октаедричен кристал с превъзходна прозрачност, съхраняван в Диамантения фонд, Москва. Първоначалното название на диаманта е било „50 години Аерофлот“.
Зеленият Дрезден[1][10] Dresden Green 119,5 Зелен Индия 34,1 Остенен в брилянт с маса 40,70 карата Най-добрия зелен диамант с изключителен цвят. След Втората световна война – в СССР. Върнат на Германия през 1958 г. Намира се в Albertinium музей в Дрезден.
Златен махараджаref name="Brown" /> Golden Maharajah Тъмно оранжево-кафяв РЮА Остенен в крушовидна форма с маса 65,57 карата. През 2006 г. продаден на анонимен купувач.
Златен юбилей[8][10][28][29] Golden Jubilee 755,00 Жълто-кафяв 1985 г., мина „Премиер“, РЮА 72,3 Най-големият фасетиран брилянт в света – 545,67 карата, с 15,37 карата по-голям от Кулинан-1. Подарен на краля на Тайланд Раме IX през 1997 г. за 50-годишнина от качването на трона. Инкрустиран в императорската корона на страната.
Златна зора (Златният диамант)[1][11] Golden Diamond 133 1913 г., РЮА 46,2 След остеняване – брилянт с 61,5 маса карата
Златна Прага[1] 38,72 Якутия
Златната Голконда[1] 130 Златист 1739 г., Индия 73,4 Плосък 95,4 каратов брилянт Съхраняван от фирмата за скъпоценни камъни „Дънглингс“ в Австралия.
Златни пламъци[8] Flame of Gold Жълт Фасетиран в крушовидно с маса 29,00 карата. Вграден в огърлица, спечелила наградата на Diamonds-International Awards за 1957 г.
Иван Бабушкин[11][17] Revolutionary Ivan Babushkin 171,15 1973 г., мина „Мирни“, Якутия, СССР Носи името на пролетарския революционер Бабушкин. Намира се в Диамантения фонд, Москва.
Империал (Виктория 1884, Виктория-Джейкъб, Големият бял диамант)[1][8][11] Imperial (Victoria 1884, Great White Diamond) 469 Безцветен 1884 г., мина „Ягерсфонтейн“, РЮА 43,7 След обработката – два камъка – овален с маса 185 карата и кръгъл с маса 20 карата Изнесен контрабандно във Великобритания и продаден след обработката.
Индепенденция[1] 106,82 Бразилия
Индийски[1][8] Indien 250 Безцветен Индия Фасетиран в крушовидна форма. Има предположения, че може би е част от диаманта Низам.
Ирански (Ирански жълти)[1][8][9][10] Iranian (Iranian Yellows) Сребристо жълт РЮА Фасетиран в 23 брилянта от 152,16 до 38,18 карата и имена от Ирански 1 до Ирански 23. Собственост на иранския шах Nasseridin от 1889 г.
Итуютаба[1] Ituiutaba 105 Бразилия
Йорика[8][9] Eureka 21,25 Кафяво-жълт 1866 г., Оранжева река, РЮА 50,5 Фасетиран в кръгъл брилянт с маса 10,73 карата. Намерен случайно от 15-годишно овчарче.
Капски[1] Cape 167  Канарено жълт РЮА
Кармо до Паранейба[1][2] Carmo do Paraneiba 245 Кафяв Бразилия
Карнс[2] Carns 107 РЮА
Картие (Луи Картие)[1][8][11][30] Cartier (Louis Cartier) 400 Безцветен 1975 г., РЮА 26,8 Остенен в 107,07 каратов брилянт Застрахован за 5 млн. долара.
Катрин Бокаса[1] 132,32 ЦАР 62,1 Остенен в 82,15 каратов брилянт Предназначен е за коронацията на императора в страната.
Кафявият Лесото (Лесото А)[1][11] Lesotho A (Lesotho Brown) 601,25 Кафяв до бледорозов 1967 г., Лесото Остенен в 18 брилянта, най-големият от които е 71,73 карата. Най-големият диамант, намиран от жена. Разрязването му на две части е излъчено през 1968 г. по американската телевизия. 40-каратовия Лесото 3 е подарен от Онасис като годежен пръстен на Жаклин Кенеди.[22]
Кимбърли[1][8][10][15] Kimberley 490 Шампанско 1974 г., мина „Кимбърли“, РЮА След неколкократно фасетиране – брилянт с маса 55,09 карата Продаден през 1971 г. на анонимен колекционер.
Кливланд[8] Cleveland 100,00 мина „Кимбърли“, РЮА 50  Остенен в брилянт с маса 50,00 карата. Носи името на президента на САЩ Гроувър Кливланд. Местонахождението му е неизвестно.
Коленсо[1][11] Colenso 133,15 Жълтеникав Края на 19 век, РЮА Почти съвършен октаедър, носещ името на Джон Коленсо, първият епископ на южноафриканската провинция Натал.
Комсомолски[1] 48,8 Якутия
Комсомолско-младежки[1] 51,93 Якутия
Коромандел 1[1][11] Koromandel 1 400,65 1941 г., Бразилия Носи името на гр. Коромандел в щат Минас-Жерайс, Бразилия.
Коромандел 2[1] Koromandel 2 141 Бразилия
Коромандел-3[1][11][17] Koromandel 3 228 1936 г., Минас Жерайс, Бразилия
Коромандел 4[1][11] Koromandel 4 180 1934 г., Бразилия
Кохинор (Планина от светлина)[8][19][9] Koh-i-Noor 800 (?) Безцветен 1304 г., Индия След първото остеняване – 186 карата, след второто през 1852 г. – 106,1 карата През 1911 г. е вграден в короната на английската кралица Мери. По-късно – в короната на кралица Елизабет, изложен в Лондонския Тауър. Всяка от страните Индия и Пакистан иска от Великобритания връщането му в съответната държава.
Кралицата на Холандия[1][8][2] Queen of Holland Безцветен със син оттенък Вероятно Индия При първото остеняване – брилянт с маса 136,25 карата, след второто – 135,92 карата. През 1978 г. продаден за 7 млн. долара.
Кралят Слънце[24] Sun King 124,62 Лесото 32,6 Остенен в брилянт с маса 40,06 карата.
Кръстът на Азия[8][15] Cross of Asia Шампанско Обработен в брилянт с маса 109,26 карата, след второ фасетиране – 79 карата.
Крюгер[1][11] 200 РЮА Алувиален диамант, подарен от племенен вожд на президента на Трансваал.
Кубинският Капитолий[1][8] Cuban Capitol Жълт Фасетиран в кръгъл брилянт с маса 23,04 карата. През 1946 г. откраднат, но по-късно намерен.
Кулинан[1][9] Cullinan 3106 Безцветен 1905 г., рудник „Премиер“, РЮА 34,25 Разрязан на 106 части, от които 9 големи. Общата маса на брилянтите е 1063,65 карата. Най-големият брилянт Кулинан I е 530,2 карата; Кулинан II – 217,4; Кулинан III – 94,45; Кулинан IV – 63,65 Кулинан I, II, III, IV са известни като „Звездата на Африка“-1,2,3,4. Двата най-големи са вградени в скиптъра и короната на британските крале и се пазят в Музея на Лондонския Тауър.
Къмбърленд[1] Cumberland 32  Индия
Lal Qila[22] 72,76 Зелен Индия Продаден на египетския крал Фарук през 1951 г. След 1952 г. няма данни за него.
Лебед[8] Swan Бледожълт Фасетиран в брилянт с маса 36,00 карата. Бил е собственост на испанската кралица Изабел. Собственост на канадски колекционер.
Лев Толстой[1] 106 Якутия
Ленинградски[1] 44  Якутия
Лесото Б[1] Lesotho B 527  1965 г., Лесото
Лесото С[1] Lesotho C 338
Летни[1] 46,36 Якутия
Либератор[1][8][11][17] Liberator 155,00 1944 г., Gran Sabana, Венецуела 37,6 Фасетиран в 4 брилянта, с маси 39,80, 18,12, 8,93 и 1,44 карата Наименуван на Симон Боливар, освободител на Венецуела. Най-големият е частна собственост, а местонахождението на останалите е неизвестно.
Литкие[1] 205,5 РЮА
Лунен диамант (Луна)[1][8][11][17] Moon Diamond (Moon) Бледожълт РЮА или Индия Фасетиран в брилянт с маса 183 карата. Допуска се, че е принадлежал на руските царе под името „Луната на планините“. Продаден и видян за последен път в Лондон през 1942 г.
Лъчезарен[1] 37,6 Якутия
Магьосникът Муауад[8][9] Mouawad Magic 284,60 Безцветен D мина „Aredor“, Гвинея 38,2 Остенен в брилянт с маса 108,81 карата. Размери – 32,91/20,73/16,83 mm. Носи името на собственика си – ливанския диамантен дилър Робърт Муауад.
Максимилиан[8] Maximillian 50,00 Жълтозелен 1850 г., Бразилия 66  Фасетиран в брилянт с маса 33,00 карата. Купен от бъдещия мексикански император Максимилиан, изчезнал след екзекуцията му. През 1901 г. хванат на границата Мексико-САЩ като контрабанда. Неизвестно местонахождение.
Мари Оково[1] 63,18 ЦАР 39,6 След остеняване – брилянт с маса 25 карата
Мария[1] Maria 105,98 1966 г., мина „Мирни“, Якутия, СССР Първият диамант над 100 карата, открит в Якутия. Намира се в Диамантения фонд в московския Кремъл.
Маршалски[1] Marshalsky 64,57 1968 г., мина „Мирни“, Якутия, СССР
Мейстер[1] 118,5 РЮА
Минас Жерайс[1][11][3] Minas Gerais 172,5 1973 г., Минас Жерайс, Бразилия Носи името не бразилски щат.
Мирни[1] 56,1 1962 г., Якутия
Мусейеф червен[8][10] Moussaieff Red 13,90 Червен Вероятно Бразилия 36,8 Фасетиран в триъгълно с маса 5,11 карата. През 2002 г. е закупен от фирмата Moussaieff Jewelers.
Наванагер[1][8] Nawanager Безцветен Предполага се, че произхожда от Русия Фасетиран в кръгъл брилянт с маса 148,00 карата
Насак, (Окото на Шива)[1][8] Nassak 89,75 Безцветен D Индия 48,4 Обработен в брилянт с маса 43,48 карата Закупен от краля на Саудитска Арабия през 1977 г.
Наследството на Letseng[24][31] Letseng Legacy 493 Безцветен 2007 г., мина „Letseng“, РЮА Остенен на над 20 брилянта с маса от 1 до над 50 карата.
Несравним[9][10] Incomparable 890 Жълт 1984 г., Mbuji Mayi, Заир (сега ДР Конго) Неравномерно оцветен (от безцветен през жълто до кехлибарено кафяво), нарязан на 14 части. Брилянтите варират от 15,66 до 1,33 карата. Най-големият диамант, предлаган някога на публична продажба.
Ниарчос (Снежната кралица)[1][9][11] Niarchos (Ice Queen) 426,5 Безцветен 1954 г., мина „Премиер“, РЮА 62,6 Диамантът е с размери 51/25/19 mm. След остеняване – три брилянта с маси 197, 40 и 30 карата През 1958 г. процесът на рязане е показан в сп. „National Geographic“. През 1991 г. е продаден за 1,87 млн. долара на шейх Ahmed Hassan Fitaihi от Саудитска Арабия.
Низам[1][11][17][32] Nizam 440 Безцветен 1835 г., мина „Голконда“, Индия Счупените части са продадени и фасетирани в брилянти с обща маса 277 карата. Счупен при индийските вълнения през 1857 г., като най-големият необработен камък остава 340 карата.
Новата звезда на Юга[1][3] Nova Estrela do Sul 140 1937 г., Минас Жерайс, Бразилия
Нуитгедахт[1] 325 РЮА
Обещанието на Лесото[24][31] Lesotho Promise 603 Безцветен 2006 г., мина Letseng, РЮА 37,1 Остенен на 26 брилянта с обща маса 224 карата
Октомвриец[1] 68,47 Якутия
Опенхаймер[1] 253,7 1964 г., РЮА
Орлов (Амстердамски, Лазаревски)[1][8][9][11] Orlov (Orloff) Вероятно 787,5, според други предположения – около 400 карата Синьо-зелен оттенък 17 век, мина Голконда, Индия След остеняване – брилянт, шлифован във вид на индийска роза с маса 179,3 карата. По други данни – 189,62 карата. Счита се за един от най-красивите брилянти в света с размери 47,6/34,92/31,75 mm. Монтиран е в руския царски скиптър, направени по време на царуването на Екатерина Велика.
Орпън-Палмър[1] 117,75 РЮА
Ото Боргстрьом[1] 121,5 РЮА
Павел I[1][8] Paul I Розов Индия Фасетиран в брилянт с маса 13,35 карата. В старинните регалии на руската корона. Носи името на руския император Павел I. Монтиран в диадема и изложен в Диамантения фонд в Москва.
Пам[1] 115 Края на 19 век, мина „Ягерсфонтейн“, РЮА 49,1 Остенен в брилянт с маса 56,5 карата
Парагон[8][9] Paragon 320 Безцветен D Бразилия 43,1 Остенен в брилянт с маса 137,82 карата. Център на диамантено колие. Собственост на Graff Diamond Co, Лондон
Патос[1][3] Patos 324 1937 г., Минас Жерайс, Бразилия
Патроцино[1] 120,35 Бразилия
Пинк (Кралица Елизабет)[1][11] Pink (Queen Elizabeth) 54,5 Розов 1948 г., мина „Мвадуи“, Танзания След остеняване – кръгъл брилянт с маса 23,6 карата Подарен от собственика на английската кралица Елизабет за сватбата ѝ.
Пионерски[1] 39,26 Якутия
Планината на великолепието[1] 135 Вероятно Индия
Покореният Вилюй[1] 21,12 Якутия
Полярна звезда (Юсупов диамант)[1][8] Polar Star Индия Фасетиран в брилянт с маса 41,29 карата През 1820 г. продаден на руската принцеса Татяна Юсупова, а през 1980 – на сър Ланкън.
Портретен[1] 25  Безцветен Плосък, с рядка чистота Вграден в огромна златна гривна, където вместо стъкло покрива портрета на император Александър I. Един от седемте исторически камъка на Диамантовия фонд в Москва.
Португалски[1][8][9] The Portuguese Бледожълтеникав Началото на 19 век, Бразилия или РЮА След първо остеняване – 187 карата, след второто – осмостенен брилянт с маса 127,02 карата Съхранява се в Смитсоновия институт във Вашингтон. Флуоресцира в синьо под ултравиолетова светлина.
Портър Роудс[1][8][33] Porter Rhodes 153,5 Небесносин до безцветен D 1880 г., мина „Де Бирс“, РЮА 36,9 След остеняване – брилянт с маса 56,6 карата През 1987 г. е купен от колекционера-ювелир Лоурънс Граф.
Похл[1] Pohl 287,00 Безцветен D 1934 г., Elandsfontein, РЮА Остенен в 15 брилянта, най-големият от които е с маса 38,10 карата Носи името на откривателя си J.D. Pohl. Местонахождение – неизвестно.
Предпразничен[1] 45,7 Якутия
Президентът Варгас[1][2][11] President Vargas 726,6 1938 г., Минас Жерайс, Бразилия Диамантът е разрязан на 29 части, 16 от които са с маса от 10 до 48,26 карата. Най-големият по-късно е фасетиран на 44,17 каратов брилянт. Най-големият бразилски диамант с размери 56,2/51,0/24,4 mm.
Президент Дутра[1][2][34] President Dutra 409 1949 г., Минас Жерайс, Бразилия 33,2 След остеняване – 36 брилянта с обща маса 136 карата, най-големият от които с маса 9,60 карата.
Прекрасната Елена[1][11] Beauty Helen 160 1951 г., Югозападна Африка 44,06 Фасетиран в три брилянта с обща маса 70,49
Принцесата на Паранаиба[3] Princesa do Carmo de Paranaiba 165 1986 г., Минас Жерайс, Бразилия
Прогрес[1] 80,66 Якутия
Пънч Джоунс[2][11] Punch Jones 34,46 Сивозелен оттенък 1928 г., Западна Вирджиния, САЩ Намира се в Националния музей на САЩ.
Първа роза[1][2][8] Premier Rose 353,9 Безцветен D 1978 г., мина „Премиер“, РЮА Остенен в 3 брилянта с обща маса 170,61 карата. Брилянтите носят имената „Голяма роза“ с маса 137,02 карата, „Малка роза“ с крушовидна форма и 31,48 карата и „Бебе роза“ с 2,11 карата.
Раджа Матански[1][11] Raja Matanski 376 1787 г., о. Борнео, Калимантан
Раулконда[1] 103 Индия
Регент (Пит)[1][2][8] Regent (Pitt) 410 Безцветен със син оттенък 1701 г., Голконда, Индия 34,2 След остеняване – брилянт с маса 140,5 карата Вграден в короната на Луи ХV, по-късно в ръкохватката на шпагата на Наполеон I, а след това – продаден за 6 млн. френски франка.
Регентът на Португалия[1][2][3] Regent of Portugal 215 Кафяв 1732 г., Минас Жерайс, Бразилия
Ретц (Юбилеен)[1][8][10] Reitz (Jubilee) 650, 8 Безцветен E 1895 г., мина „Ягерсфонтейн“, РЮА 37,7 Най-голям брилянт – 245,35 карата, трети по големина в света. Съхранява се в музея при Смитсоновия институт във Вашингтон.
Розата на Абаете[3][35] Rosa de Abaete 80,30 1935 г., р. Абаете, Минас Жерайс, Бразилия Местонахождението му е неизвестно.
Розов изгрев[8] Pink Sun Rise Розов Остенен в брилянт с маса 29,78 карата. Изключително чист брилянт.
Ройтман[1][8] Rojtman Жълт РЮА Обработен в брилянт с маса 107,46 карата.
Сагима[1] 70  Калимантан, Индонезия
Санси[1][2][8][9] Sancy Бледожълт Вероятно Индия Фасетиран като двойна роза с маса 55,23 карата Необикновено прозрачен с големина на гълъбово яйце. Носи името на френския благородник барон Санси. Един от първите диаманти, остенен със симетрични фасети. Намира се в музея Лувър, Париж.
Сара[8][24] Sarah 218 Яркожълт РЮА 70,2 Обработен в два брилянта – „Сара“ и „Малката Сара“ с маси 132,43 и 20,62 карата Сертифициран през 2000 г. Собственост на Graff Diamonds.
Сафия[24][36] Safia 338,46 Безцветен 2000 г., мина „Премиер“, РЮА Обработен в брилянт с маса 90,97 карата Сафия на арабски означава „чист“. Само 1 – 2% от всички брилянти имат чистотата на Сафия. Закупен от анонимно лице през 2000 г.
Светлината на Letseng[24][31] Light of Letseng 478 Безцветен 2008 г., мина „Letseng“, РЮА Остенен в 9 камъка, най-големият от които е с маса 102,79 карата. Вторият е с форма на сърце и маса 51,20 карата.
Северно сияние[1] 25,39 Якутия
Сент сикс[1] След остеняване – брилянт с маса 106 карата.
Сиера Леоне II[1][2] Sierra Leone II 115 37,3 Преработен в два брилянта с маси 27,14 и 15,78 карата.
Синият Таверние[1][11] Blue Tavernier 112,4 Син 1676 г., Индия 60  Остенен в брилянт с маса 67,5 карата.
Синя лилия[8] Blue Lili Син Фасетиран в брилянт с маса 30,06 карата. Неизвестно местонахождение.
Синя метличина[8] Cornflower Blue Diamond 158,00 Син Фасетиран в брилянт с маса 31,92 карата. Неизвестно местонахождение.
Скромният[1] 54,4 Якутия
Столетник[11][26] Centennial 599,10 Безцветен D 1988 г., мина „Премиер“, РЮА 45,7 След шлифоването – безупречен брилянт с форма на сърце и маса 273,85 карата с 247 фасети. Наименуван в чест на 100 години от дейността на Де Бирс. Изложен в Лондонския Тауър.
Строител[1] 42,68 Якутия
Стюарт[1][8][11] Stuart 296 Слабо жълт оттенък 1872 г., р. Ваал, РЮА 47,6 След остеняване – кръгъл брилянт с маса 123 карата.
Сулус (Звезда)[1] 21,66 Якутия
Сърцето на Уинстън[11] Winston Heart 206,00 Безцветен 20  След първото фасетиране – брилянт с маса 59,25 карата, след второто – 40,97 каратов брилянт. За последен път е продаден в Европа през 1980 г.
Тадж-и-Мах (Лунна корона)[1][8][11][17] Taj-e-Mah Безцветен 18 век, Голконда, Индия Остенен в брилянт с маса 115,06 карата. Намира се в Кралската съкровищница в Техеран. Един от най-красивите камъни на иранските шахове.
Таежни[1] 49  Якутия
Тай Ханг звезда[1] 120 РЮА 50  Остенен в 60 каратов брилянт.
Тейлър-Бъртън (Картие (NY)) [1][2][10][22] Taylor-Burton (Cartier(NY)) 240,8 Безцветен D 1966 г., мина „Премиер“, РЮА Остенен крушовидно с маса 69,42 карата и още няколко. Подарен от Ричард Бъртън на Елизабет Тейлър и оттогава носи името Тейлър-Бъртън. През 1978 г. Елизабет Тейлър го продава и подпомага с парите изграждане на болница в Ботсвана. Няколко пъти след това е препродаван.
Тенант[1] 112 Жълт 1873 г., РЮА 60,7 Остенен в брилянт с маса 68 карата
Тенонт[1] 68  1873 г., РЮА
Тереза[11] Terresa 21,25 Една част е безцветна, друга – кремаво жълта. 1883 г., Уисконсин, САЩ Остенен в няколко брилянта с обща маса 9,27 карата. Най-големият – 1,48 карата
Тигрово око[1] 178,5 Кехлибарен оттенък 1913 г., РЮА 34,5 Остенен в брилянт с маса 61,5 карата.
Тирос 1[1][3] Tiros 1 354 1940 г., Минас Жерайс, Бразилия
Тирос 2[1][3] Tiros 2 198  Розов 1935 г., Минас Жерайс, Бразилия
Тирос 3[1][3] Tiros 3 182 1935 г., Минас Жерайс, Бразилия
Тирос 4[1][3] Tiros 4 173 Минас Жерайс, Бразилия
Титан овал[8] Titan Oval 98,00 Безцветен Е РЮА 52,4 Остенен в овален брилянт с маса 51,31 карата. Местонахождението му е неизвестно.
Тифани (Африканска звезда)[1][8][11] Tiffany (African Star) 287,42 Оранжево жълт 1878 г., мина „Кимбърли“, РЮА 44,5 След остеняване – брилянт с маса 128,51 карата и 90 фасети.
Токтогул[1] 37,56 Якутия
Томпсън[15] Thompson 264 Кафяв (коняк) Обработен в 3 крушовидни скъпоценни камъка, най-големият от които е с маса 36 карата. Трите брилянта са вградени в колие и обеци.
Трансваал (Виктория Трансваал)[1][8][11][17][15] Transvaal (Victoria Transvaal) 240 Шампанско 1878 г., РЮА 28,3 След първото остеняване – брилянт с маса 75 карата, след второто – 67,89 карата Ползван е в няколко холивудски филми, включително в епизода на „Тарзан“ от 1952 г. Подарен от Виктория и Леонард Уилкинсън през 1977 г. на Симпсоновия институт във Вашингтон.
Треска[1] 45  Бразилия
Три сакти (Трите принципа)[8] Tri sakti 166,85 Синьо-бял 1965 г., о. Борнео, Индонезия 48,3 Остенен в брилянт с маса 80,53 карата. Името му означава „Трите принципа“, препратка към мотото на Индонезийската република (национализъм, религия, и единство).
325 години Якутия[1] 54,2 Якутия
Уебстър копие[1] 124 РЮА
Уилямсън розов[8] Williamson Pink 54,00 Светло розов 1847 г., мина „Уилямсън“, Танзания 43,7 Остенен в кръгъл брилант с маса 23,60 карата. Сватбен подарък на английската кралица Елизабет II. Монтиран в центъра на брошка във вид на алпийска роза, заобиколен от пет безцветни брилянта.
Уиндзортен[1] 140 РЮА
Уинстън[1][8][11] Winston 154,50 Безцветен 1952 г., мина „Ягерсфонтейн“, РЮА 40,5 След първата обработка – крушовиден камък с маса 62,05 карата, след втората – 61,80 карата. Продаден на търг в Швейцария през 1981 г.
Учителски[1] 31,64 Якутия
Фабричен[1] 32,14 Якутия
Файнберг-Джонес[1] 206,5 РЮА
Факел на света[1][8][11] Torch of the World 434,60 Безцветен 1969, Сиера Леоне 29,9 Остенен в крушовидно в маса 130,27 карата.
Флорентинец[1][8][10][11] Florentine Жълтеникав оттенък с лек зелен нюанс Края на 1500 г., Индия Остенен през 1615 г. в брилянт с маса 137,25 карата и 126 фасети. Известен още като Австрийският диамант, Великият тоскански херцог, Тосканец. Откраднат през 1918 г. Предполага се, че е възможно да е нарязан.
Форум на младежта[1] 34,41 Якутия
Хангер[1] 123 РЮА
Хари Янг[1] 269,5 РЮА
Хоуп (Надежда)[1][8][22][26] Hope 112,50 Тъмносин 1642 г., Индия 40,5 Остенен в брилянт с маса 45,52 карата. Наричан първоначално „Синият диамант на короната“. Подарен на Смитсоновия институт във Вашингтон през 1958 г. от американския бижутер Хари Уинстън.
Хоптаун[1] 21,5 РЮА
Чамека 1[3] Chameca 1 428 1940 г., Минас Жерайс, Бразилия
Чамека 3[3] Chameca 3 132 1972 г., Минас Жерайс, Бразилия
Чан Лин[11] Chan Lin 158,79 1977 г., Китай
Чекист[1] 95,3 Якутия
Чен Фул[11] Chen Full 124,27 1981 г., Китай
Червеният диамант (Червеният диамант на Казанджян)[8][37] Red Diamond (Kazanjian Red Diamond) 35,00 Червен 1927 г., Лихтенбург, РЮА 14,4 Фасетиран правоъгълно с маса 5,05 карата. По време на Втората световна война е скрит в солна мина близо до Берхтесгаден. Собственост на Дъглас Казанджян.
Червеният кръст[1][2][11] Red Cross 370 Канарено жълт 1948 г., мина Де Бирс, РЮА 55,4 След остеняване – брилянт с маса 205,07 карата. Подарен на Британския червен кръст от Лондонския диамантен синдикат.
Черен Орлов (Окото на Брахма)[8] Black Orloff 195,00 Черен Вероятно Индия 34,6 Остенен в брилянт с маса 67,50 карата. Бил е централната част от огърлица. Частна собственост.
Черната звезда на Африка[1][8] Black Star of Africa РЮА Остенен в брилянт с маса 202 карата. Видян за последен път през 1971 г. в Токио.
Чичо Сам[8] Uncle Sam 40,23 Безцветен Арканзас, САЩ 30,9 Фасетиран в брилянт с маса 12,42 карата. Намира се в Ню Йорк.
Шах[1][2][11] Shah 95 Жълтокафяв оттенък мина „Голконда“, Индия Остенен на брилянт с маса 88,7 карата. Върху 3 от повърхностите му е описана на персийски неговата история. Подарен на руския император Николай I като извинение за убийството на поета Александър Грибоедов, посланик на Русия в Техеран.
Шах Акбар[1][2][11] Akbar Shah 116 1618 г., Индия 63,4 След остеняване – крушовиден камък с маса 73,60 карата Обработеният диаманит е познат и под името „Диамантът на Пастухов“. Местоположението му е неизвестно.
60 години Октомври[1][11] 121 Якутия
Щайнмец пинк[9][12] 100 Розов РЮА 59,6 След остеняване – брилянт с маса 59,60 карата Най-големият розов диамант в света. Овален, без никакви вътрешни дефекти.
Юбилеен[1] 32,5 Якутия
Юбилей[8] Anniversary Diamond 200,00 мина „Ягерсфонтейн“, РЮА 32,5 Остенен крушовидено с маса 65,00 карата. Получил името си по повод 75-годишнината на фирма Baumgold Brothers в Ню Йорк.
Южен кръст[1][2] Southern Cross „Ягерсфонтейн, РЮА 49,6 След остеняване – брилянт с маса 123 карата
Южна звезда[1][2][11] Star of the South, Estrela do Sul 261,88 Бледо розово-кафяв 1853 г., мина „Bagagem“, Бразилия 49,2 След остеняване – овалено остенен с маса 128,8 карата. Последен известен собственик – Rustomjee Jamsetjee от Бомбай, Индия.
Юлиус Пам[1][8][11] Julius Pam 248 Жълт 1889 г., мина „Ягерсфонтейн“, РЮА 49,6 След остеняване – брилянт с маса 123 карата.
Жуселину Кубичек[1] 174,7 Бразилия Носи името на бразилски президент.
Ягерсфонтейн 1[1] Jagersfontein 1 215 1881 г., мина „Ягерсфонтейн“, РЮА
The Deal Sweetener[22] 181 РЮА Остенен на 5 брилянта, най-големият от които е 45,31 карата. Останалите са с маси 24,67 карата, 10,80, 4,19 и 1,45 карата През 1974 г. Хари Уинстън го получава като добавка към голяма сделка с диаманти.

Източници

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв вг вд ве вж вз ви вк вл вм вн во вп вр вс вт ву вф вх вц вч вш вщ вю вя га гб гв гг гд ге гж гз ги гк гл гм гн го гп гр гс гт гу гф гх гц гч гш гщ гю гя да дб дв дг дд де дж дз ди дк дл дм дн до дп др дс дт ду дф дх дц дч дш дщ дю дя еа еб ев ег ед ее еж ез еи ек ел ем ен ео еп ер ес ет еу еф ех ец еч еш ещ ею ея жа жб жв жг жд же жж жз жи жк жл жм жн жо жп жр жс жт Тодор Тодоров – „Речник на скъпоценните камъни“/изд. „Просвета“/София/1994/стр.46-62
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас Michael O'Donoghue – Gems: their sources, descriptions and identification//2006/Great Britain/p.80, 841, 846
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц R. H. Mitchell. 8th International Kimberlite Conference: The J. Barry Hawthorne volume. 2004. Amsterdam, The Netherlands. ISBN 0-444-51777-4. p. 809
  4. ↑ а б в г д Dictionary of Gems and Gemology/New York/2009/ISBN 978-3-540-72816-0[неработеща препратка]
  5. ↑ а б Gemstones Market – Abaete Diamond[неработеща препратка]
  6. ↑ About the Exploitation of the Diamond in Brazil, архив на оригинала от 27 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101227174846/http://www.jjkent.com/articles/diamond-market-brazil.htm, посетен на 31 март 2011 
  7. ↑ Edwin Streeter – The Great Diamonds of the World/London, архив на оригинала от 9 ноември 2006, https://web.archive.org/web/20061109140812/http://www.farlang.com/diamonds/streeter_great_diamonds/page_001, посетен на 31 март 2011 
  8. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв вг вд ве вж вз ви вк вл вм вн List of 261 referred polished diamonds
  9. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Famous, Historic and Notable Diamonds
  10. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Archive for Famous Diamonds
  11. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз Edward Erlich, W. Dan Hausel. Diamond Deposits: Origin, Exploration, and History of Discovery. USA. 2002. ISBN 0-87335-213-0. p. 69
  12. ↑ а б в Най-известните диаманти в историята и днес, архив на оригинала от 18 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110218025325/http://www.diamondsforever-bg.com/Learn/LearnFamousDiamonds.aspx, посетен на 31 март 2011 
  13. ↑ Diamond Articles/Allnat Diamond
  14. ↑ а б Information on Diamonds, Pearls, Colored Stones & Minerals – English Dresden Diamond
  15. ↑ а б в г д е ж Brown Diamond Jewelry, архив на оригинала от 4 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100704193657/http://www.browndiamondjewelry.com/famous-brown-diamonds.htm, посетен на 31 март 2011 
  16. ↑ Museum Diamonds, архив на оригинала от 3 август 2010, https://web.archive.org/web/20100803025038/http://www.museumdiamonds.com/~scottsuc/index.php/bazu.html, посетен на 31 март 2011 
  17. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Всеволд Курчатов. - Геология за всеки. Pensoft. София. 2004. ISBN 954-642-223-1. стр. 109 – 116
  18. ↑ About the Braganza: The Largest Diamond Ever Recorded, архив на оригинала от 1 декември 2012, https://web.archive.org/web/20121201043740/http://www.jjkent.com/articles/braganza-largest-diamond.htm, посетен на 31 март 2011 
  19. ↑ а б в Самые крупные алмазы, архив на оригинала от 2 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130902162046/http://brilliantworld.ru/unikum_diamond.php, посетен на 31 март 2011 
  20. ↑ The Holpan/Klipdam Property/2007, архив на оригинала от 4 ноември 2015, https://web.archive.org/web/20151104185456/http://www.wikinvest.com/stock/Renegy_Holdings_Inc_(RNGY)/Holpan_Klipdam_Property, посетен на 31 март 2011 
  21. ↑ Geo Science World/M.C.J.de Wit – The diamondiferous sediments on the farm Nooitgedacht (66), Kimberley South Africa
  22. ↑ а б в г д е ж Harry Winston – Jewelers, архив на оригинала от 27 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110927011552/http://wwp.greenwichmeantime.com/time-zone/usa/california/los-angeles/beverly-hills/rodeo-drive/harry-winston/, посетен на 31 март 2011 
  23. ↑ Dutoitspan Mine, Kimberley, Northern Cape Province, South Africa
  24. ↑ а б в г д е ж Stones Realised by „Diamcad“, архив на оригинала от 12 септември 2010, https://web.archive.org/web/20100912134234/http://www.diamcad.be/references.php, посетен на 31 март 2011 
  25. ↑ Star of Sierra Leone Diamond-Famous Diamonds
  26. ↑ а б в Diamonds International Corporation – Най-интересните диаманти, архив на оригинала от 16 март 2012, https://web.archive.org/web/20120316163922/http://dicholding.com/bg/diamant/istoriya/naj-interesnite-diamanti, посетен на 31 март 2011 
  27. ↑ Скъпоценни камъни (Брилянти)[неработеща препратка]
  28. ↑ Ювелирная энциклопедия // Архивиран от оригинала на 2011-04-27. Посетен на 2011-03-31.
  29. ↑ Thailand World Magazine – Golden Jubilee Diamond[неработеща препратка]
  30. ↑ Sierra Leone – Big Find, архив на оригинала от 12 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101212223533/http://sierra-leone.com/category/diamonds/, посетен на 31 март 2011 
  31. ↑ а б в News 24 – Huge diamond found in Lesotho, архив на оригинала от 12 октомври 2010, https://web.archive.org/web/20101012004351/http://www.news24.com/Africa/News/Huge-diamond-found-in-Lesotho-20100907, посетен на 31 март 2011 
  32. ↑ About the Nizam Diamond: Truth, Tradition, and Tales, архив на оригинала от 12 декември 2004, https://web.archive.org/web/20041212134905/http://www.jjkent.com/articles/nizam-diamond-history.htm, посетен на 31 март 2011 
  33. ↑ The Porter Rhodes
  34. ↑ Premium Prise Presidente Dutra Diamond, Getulio Vargas, Prince Edward of York Diamond[неработеща препратка]
  35. ↑ Diamonddictionary.org[неработеща препратка]
  36. ↑ Information on Diamonds, Pearls, Colored Stones & Minerals, Safia Diamond-Famous Diamonds
  37. ↑ The Kazanjian Red Diamond