Семипалатинск в края на 1850-те години.Семипалатинският висящ мост.
Първото руско селище в района е от 1718 г., когато с указ на Петър I е построена крепост до река Иртиш, близо до разрушен будистки манастир. Манастирът имал 7 сгради, затова руснаците нарекли замъка (по-късно и града) „Семипалатинск“, което ще рече „седем палата“. Крепостта, обаче, често пострадва от наводнения, причинени от пълноводието на Иртиш след топенето на снеговете. Така през 1778 г. укреплението е преместено на 18 km нагоре по течението към земи, които са по-малко склонни към наводнение. С течение на времето около крепостта се образува малко градче, чийто основен отрасъл е търговията по реката между номадите от Централна Азия и разрастващата се Руска империя. Свързването на града с железопътната мрежа в началото на 20 век благоприятства разрастването му като търговски и транзитен център между Сибир и Централна Азия. На 19 май 1854 г. Семипалатинск е превърнат в административен център на Семипалатинска област в границите на Руската империя.[2]
От 1917 до 1920 г. градът служи като столица на непризнатата Алашка автономия, казахска държава образувала се след Октомврийската революция в Русия. По времето на Алашката автономия градът се нарича Алаш-кала. Червената армия превзема града през 1920 г. След това е център на Семипалатинската губерния до януари 1928 г., после на Източноказахстанската област до октомври 1939 г., а след това на Семипалатиснка област до 1997 г. Последната се слива с Източноказахстанска област през май 1997 г.[2]
През 1949 г. Съветската атомна програма избира място за тестване на ядрени оръжия в степта на 150 km западно от града. Създаден е Семипалатинският ядрен полигон, който е под контрола на СССР от 1949 до 1989 г. Проведени са 459 ядрени теста от които 340 подземни, а 116 – атмосферни. В резултат, Семей и до днес страда от екологични проблеми, породени от радиоактивното замърсяване.[3]
Днес градът е важен научен и университетски център. Двете основни части на града са свързани посредством мостове над река Иртиш, последният от които е построен в периода 1998 – 2000 г.[4]
През 2007 г. градският съвет на Семипалатинск гласува единодушно за сменянето на името на града на Семей.[2] Причината е, че бившото име на града е било отрицателно свързвано с ядрените тестове.
Климатът в региона е рязко-континентален, което е свързано с най-голямото разстояние до континенталната част от океана и предизвиква голяма амплитуда на дневните температури през годината.[5]
Най-големите промишлени предприятия в града: са циментен завод, месоконсервен комбинат, комбинат за кожи, завод за строителни материали, танкоремонтен и машиностроителни заводи.[7] Произвеждат се автобуси.[8] Градските предприятия осигуряват суровини за цялата местна строителна промишленост. В района на града се добиват въглища, злато, манган, флуорит, мед и молибден.[9]
Силно развита е леката промишленост. Местният кожен комбинат е сред лидерите в Казахстан по производство на кожени изделия. Тук се произвеждат униформите на военнослужещите към Министерството на отбраната на Казахстан. Хранително-вкусовата промишленост е представена от месоконсервен, мелничарски и млечен комбинат. Произвеждат се вино, бира и безалкохолни напитки.
Панорама от монтажен цех в Семипалатинския автобусен завод.
Транспорт
Летище „Семей“.
Семей е важен транспортен възел. През града минават големи автомобилни пътища, както и железопътна линия с две жп гари в града. Има летище, обслужващо основно вътрешни линии и една до Москва.[10]
Над река Иртиш преминават три моста: един железопътен от началото на XX век и два автомобилни. Градският транспорт е представен от 60 автобусни линии.
Култура
Източноказахстанската областна универсална библиотека „Абай“.Киносалон „Енлик-Кебек“.
Музеи и галерии
Градът разполага с музеи на Абай Кунанбаев и Фьодор Достоевски. Има местен исторически музей, а Източноказахстанския областен музей на изобразителното изкуство също е разположен тук.[11]
Библиотеки
В Семей има 4 обществени библиотеки, специална библиотека за хора с увредено зрение, библиотеки на университетите и колежите, научно-техническа библиотека (клон на Републиканската научно-техническа библиотека), както и Източноказахстанска областна универсална библиотека „Абай“.
Театри
Първа театрална трупа в града е „Ес-аймак“, образувана през октомври 1920 година от 15 души. Нейни първи участници са Иса Байзаков, Амре Кашаубаев, Жумат Шанин, Жусупбек Елюбеков.[5]
Казахски музикално-драматичен театър „Абай“
Руски драматичен театър „Фьодор Достоевски“
Кино
През 1980-те години в града функционират 7 постоянни киносалона, както и 116 филмови прожектора в клубове, училища и предприятия.[12]
