Ктиторският надпис на гръцки над западния вход на нартекса гласи, че църквата е издигната в 1295 година от византийския аристократ, вероятно от албански произход, Прогон Сгур, роднина на император Андроник II Палеолог.[2]
Вдигна се този божествен и всечестен храм на всепресветата владичица наша Богородица Перивлепта, със съдействието и разходите на господин Прогон Сгур, велик етериарх и на съпругата му госпожа Евдокия, зет на силния и свещен наш самодържец на ромеите Андроник Палеолог и на благочестивейшата му съпруга Ирина. При архиерейството на Макарий, всесветейши архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България в г. 6803, индикт 2-ри.[2]
“
През 1365 година до северната страна, а в неизвестна година – и от южната страна на олтара са пристроени два параклиса.[3] Над вратата на северното крило има друг гръцки надпис:
Вдигна се и изписа този божествен и всечестен храм на нашия между светците отец архиепископ цариградски Григорий Богослов със съдействието и разходите на преосвещения епископ на Девол, тоест Селасфор, Григорий, в царуването на Стефан Урош. При архиерейството на Григорий, преосвещен архиепископ на Първа Юстиниана. В година 6873, индикт 13-ти.[2]
“
След османското завоевание и разрушаването на църквата „Свети Пантелеймон“ мощите на Климент Охридски са преместени в „Света Богородица Перивлепта“ и храмът получава паралелното име „Свети Климент“ или Големата църква. След като и „Света София“ е превърната в джамия, „Света Богородица Перивлепта“ става катедрален храм на Охридската архиепископия, а след нейното закриване през 1767 година - на Охридската митрополия.[3] В нея е пренесена църковната утвар от „Света София“ както и голямата патриаршеска библиотека, която не е запазена. До църквата са изградени манастирски конаци и патриаршески дворец, които изгарят през 1862 година.[4][5][3]
Архитектура
Специфичното решение на вътрешното пространство на сградата, както и характерният градежен опус на сградата с богата керамопластична украса позволяват църквата да се брои сред редките византийски паметници от втората половина на XIII век.[6] Архитектурата на църквата има забележителна прилика с тази на Червената църква във Вургарели, Епир и според някои изследователи двете църква са дело на едни и същи майстори.[7]
В основата си църквата е вписан кръст в правоъгълно пространство с купол, опиращ се на четири стълба. Олтарното пространство на фасадата е подчертано с тристранна апсида и с богата керамопластична украса. Притворът е построен през същия период като наоса и е засводен с кръстати сводове и сляп купол, поставен централно върху свода. В средата на XIV век от северната и южната страна са доизградени параклиси и открит трем, който по-късно са затворен. Градежът е от тухли и бигор с варов хоросан, като е постигната умела композиция и полихромия.[6]
Живопис
Стенописната украса е богата на теми със скрити иконографски значения. Художниците оставят десет подписа и стенописите са първите автентични произведения на Михаил и Евтихий и най-старите представители на така наречения Палеологов ренесанс, последното голямо достижение на византийското изкуство.[8]
Царските двери в църквата са от средата XVI век и са дело на изтъкната художествена работилница, действала на територията на Охридската архиепископия. Те се намират днес в Националния исторически музей в София. Други произведения от същата работилница са царските двери на „Свети Пантелеймон“, дверите от „Големи Свети Врачи“ - днес на иконостаса на „Света Богородица Перивлепта“, дверите от неидентифицирана църква в Охрид - днес в Националния музей в Белград, дверите в „Свети Никола“, дверите от „Свети Георги“ в Горна Влашка махала в Охрид и дверите от „Свети Никола“ в Присовяни.[9]
↑Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 145.
