В строежа е използвана естествена пещера, преградена от южна страна със зид от недялан камък. Точната дата на градежа е неизвестна, но по фреските се съди, че е към средата на XIV век. Около църквата по-късно са изградени конаци.[1]
В нишата на дяконикона има надпис, от който се разбира, че дарители били гражданите от Велики Варош, тоест Охрид и хората от съседните села Шипокно, Горица и Конско.[1]
Вътрешността на църквата е изписана, но фреските са повредени в голяма степен. В долната зона на апсидалното пространство е изобразена света Богородица с малкия Христос пред себе си. От църковните архиереи са изобразени свети Василий Велики, свети Йоан Златоуст и свети Атанасий Александрийски. Свети Стефан е в нишата на протезиса. Голямата композиция Дейсис (Второто пришествие Христово) е на северния зид, а до нея е изобразена света Петка. Живописта е близка до тази във „Вси Светии“ в Лешани и се датира преди самия край на шестото десетилетие на XV век, когато вече се усеща промяна в начина на работа на охридските художници.[1]
Според други източници малката църква съществува още от IX век, но е изписана в XIV – XV век.[2]
.JPG)
