Сарагоска операция

Сарагоска операция
Гражданска война в Испания
Информация
Период24 август – 7 септември 1937 г.
МястоСарагоса
РезултатСтратегическа победа за националистите
ТериторияИспания
Страни в конфликта
Испания Испания Бунтовническа фракция
Командири и лидери
Испания Хуан Модесто
Испания Себастиан Посас
Испания Енрике Листер		 Едуардо Буруага
Алфонсо Тралеро  †
Сили
80 000 войници
105 танка
90 самолета		50 000 – 100 000 войници

Сарагоската операция се провежда по време на Гражданската война в Испания през 1937 г. Основната цел на операцията е окупирането на град Сарагоса.

Предпоставки

През август 1937 г. главнокомандващият на Републиканската армия Висенте Рохо решава да започне офанзива на Арагонския фронт, за да превземе регионалната столица Сарагоса. Основната цел на офанзивата е да спре националистите в Сантандер. Освен това Сарагоса е комуникационният център на целия Арагонски фронт.[1]

Численост

На фронта в Арагон Републиканската армия е разположила Армията на Изтока, водена от генерал Посас и неговия началник-щаб Антонио Кордон. Тази армия има шест дивизии (11-та дивизия на Листер, 26-та дивизия, 27-ма дивизия, 35-та дивизия, 43-та дивизия и 45-та дивизия на Клебер). Освен това републиканците разполагат с 200 самолета и много танкове Т-26 и БТ-5.[2]

Срещу тях националистите са с три дивизии с ниско качество (51-ва, 52-ра и 105-та дивизии) и 15 самолета (остарели леки бомбардировачи Heinkel He-46 и изтребители He-51).[3]

Офанзивата

Републиканският план е да се пробие в седем различни точки между Суера и Белчите за да се раздели всяка националистическа контраатака. 27-ма дивизия ще окупира Суера, ще завие наляво и ще атакува Сарагоса. 45-та дивизия на Клебер ще атакува на югоизток към Сарагоса, а 43-та дивизия ще пресече Ебро и ще пресече магистралата от Куинто до Сарагоса. Но основната атака е съсредоточена нагоре по южната страна на долината на Ебро, с V корпус на Модесто (11-та дивизия и 35-та дивизия).

Републиканската атака започва на 24 август без артилерийска бомбардировка, за да се запази предимството на изненадата. 27-ма дивизия окупира Суера, 45-та дивизия достига Виламахор де Халего (на шест километра от Сарагоса), а 25-та дивизия превзема Кодо, въпреки яростната съпротива на националистите. Въпреки това, 11-та дивизия на Листер не успява да окупира Фуентес де Ебро и почти всички нейни танкове БТ-5 са унищожени.

Фуентес дел Ебро

Листер трябва да превземе укрепения град Фуентес дел Ебро, за да отвори пътя към Сарагоса. Четиридесет и осем танка БТ-5, превозващи испански войски, ще пресекат републиканските линии и ще атакуват града от фронта, подкрепяни от войските на XV бригада. Въпреки това атаката е зле планирана. Танковете не са пригодени за превоз на войски, извършено е много малко разузнаване, няма практически никаква артилерийска подготовка и танковете затъват в калта. Атаката се проваля и републиканската армия губи 19 от своите 48 танка и повече от 300 души (според Хю Томас 12 танка са унищожени от 40).[4]

Белчите

На 26 август 25-та дивизия превзема Куинто, но забавянето на напредването на републиканците дава време на националистите да докарат подкрепления (13-та дивизия на Барон и 150-та дивизия на Саенс де Буруага и 80 самолета от фронта на Мадрид) и атаката срещу Сарагоса не успява.[5]

Тогава Модесто решава да превземе малкия (3 800 жители) и добре укрепен град Белчите. Републиканската армия прекъсва водоснабдяването на града и жегата е ужасяваща, но отбраната на обсадените сили е енергична.[6] Атаката срещу Белчите започва на 1 септември и след пет дни тежки бомбардировки и кръвопролитни битки републиканците успяват да го окупират. Офанзивата приключва на 6 септември.[7]

Последица

Сарагоската операция е пълен провал. Националистите не спират офанзивата си срещу Северната зона, контролирана от републиканците. Републиканците напредват само десет километра и превземат шепа малки градове. Освен това, Републиканската армия претърпява големи загуби на въоръжение и танкове. Индалесио Прието казва: „Толкова много войски, за да превземат четири или пет пуебла, не удовлетворяват министерството на отбраната“.[8] Офанзивата се проваля, защото на републиканските сили им липсва координация, доставки и военно разузнаване.[9]

Източници

  1. ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. p. 704
  2. ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p. 704
  3. ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p. 704
  4. ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. p. 705.
  5. ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. p. 705.
  6. ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. p. 705.
  7. ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. London. pp. 296–298
  8. ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. p. 705.
  9. ↑ Jackson, Gabriel. (1967). The Spanish Republic and the Spanish Civil War, 1931-1939. Princeton University Press. p. 397
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Zaragoza Offensive в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​