Военен бунт в Испанска Гвинея |
|
|
Период | 19 септември – 14 октомври 1936 г. |
---|
Място | Испанска Гвинея |
---|
Резултат | Победа за националистите
- Бунтовниците овладяват Испанска Гвинея
|
---|
Територия | Испания |
---|
|
|
|
Мигел Ернандес Порсел | Луис Серано Марангес |
|
|
1.583333, 10.35 |
Военният бунт в Испанска Гвинея е въоръжен конфликт за контрола над колонията Испанска Гвинея по време на Гражданската война в Испания. Боевете са между републиканските и бунтовническите сили между септември и октомври 1936 г.
Националистите първо поемат контрола над остров Фернандо Пу на 19 септември, а по-късно завземат останалата част от колонията, след като получават подкрепления през октомври.
Предистория
Испанската империя създава колонията Испанска Гвинея през 1778 г., след Договора от Ел Пардо с Кралство Португалия. Португалските търговци на роби запазват де факто контрола над региона, докато Карлос Чакон не е обявен за негов първи генерал-губернатор през 1858 г. По време на борбата за Африка, Испания губи значителни части от териториите си в Гвинейския залив в полза на Франция и Германия. Нейното катастрофално поражение в Испанско-американската война от 1898 г. допълнително намалява броят на колониалните ѝ владения, като същевременно увеличава значението на Испанска Гвинея като отвъдморска територия. Експлоатацията на природните ресурси на колонията започва сериозно, мисионери създават постоянни аванпостове на територията ѝ и Колониалната гвардия на Испанска Гвинея е сформирана през 1908 г., за да защитава новите заселници.[1]
След провъзгласяването на Втората испанска република колониалните политики се насочват към увеличаване на икономическото производство на Гвинея. За тази цел правителството ограничава влиянието на кларетинските католически мисионери и законните права на местното население. На 13 юли 1936 г. испанският националист законодател Хосе Калво Сотело е убит в Мадрид, с което четири дни по-късно започва националистически преврат. Избухването на гражданската война в континенталната част на Испания води до конфронтации между привържениците на левия Народен фронт и кларетинците (поддръжници на националистическите бунтовници и католическата църква) в цялата колония. Напрежението продължава да ескалира през лятото, тъй като банковите сметки са замразени и пратките не успяват да достигнат до колонията.[2]
Конфликт
На 19 септември 1936 г. началникът на колониалната гвардия подполковник Луис Серано Марангес започва въстание срещу Фернандо Пу, сваляйки републиканския генерал-губернатор Санчес Гера с безкръвен преврат. Следвайки заповедите на Франсиско Франко, Серано поема управлението и налага военно положение, обявявайки колонията във война. Вицегубернаторът Мигел Ернандес Порсел, който е в Бата, отказва да признае Серано. На 23 септември кларетинците от континенталната част на колонията организират милиция и тръгват към Бата в подкрепа на Серано, а Порсел изпраща сили за да ги спре. Двете групи се срещат в Командачина близо до река Екуку. Двама местни войници са убити в боя, където републиканците са победители. Лидерите на кларетинците в континенталната част са експулсирани във Френско Конго, и много по-късно отпътуват до Фернандо Пу. По този начин колонията се разделя между пронационалисткия Фернандо Пу и републикански Рио Муни.[3][4]
Републиканците стават практически изолирани от своите съюзници, като превръщат единствения си наличен кораб, Фернандо Пу, в затвор за католически мисионери и монахини. През октомври националистическият спомагателен крайцер „Ciudad de Mahon“, въоръжен със 76 mm оръдие, 101 mm оръдие и превозващ марокански националистически войски от Канарските острови, акостира във Фернандо Пу. Серано реквизира кораба, използвайки го, за да обстрелва Бата и да удари Фернандо Пу, убивайки трима свещеници и един цивилен, държани на борда като затворници. Републиканските милиционери, обслужващи Фернандо Пу, набързо изоставят потъващия кораб, чийто корпус е нападнат от войски от Сиудад де Махон, преди да се преобърне на следващия ден.[5] След това националистическите подкрепления кацат в Бата, бързо завладявайки Рио Муни. Повечето републиканци бягат във Френско Конго, а някои от тези, които остават са екзекутирани, докато други депортирани на Канарските острови през ноември.[6][4]
Последици
Конфликтът в комбинация с прекъсването на световната търговия по време на Втората световна война кара колонията да изпита остър недостиг на храна и лекарства, както и висока инфлация.[7] След като поемат контрола над колонията, националистите испанизират имената на местните области, юридически обединяват Фернандо Пу и Рио Муни с останалата част от Испания и постепенно еманципират местното население. Идеалите на национализма се разпространяват сред първото поколение еманципирани местни жители, които по-късно водят колонията до независимост в държавата Екваториална Гвинея.[8]
Източници
Литература