Спомената през 880 г. и по-рано наричана „Св. Йерусалим“, църквата се намира под патронажа на древното благородническо семейство Кателини да Кастильоне. То насърчава архитектурните интервенции през 14 век като разширяването на помещенията, използвани като резиденция на ректора и на енорийския свещеник, и през 15 век – разширяването на манастира.
Сградата с три кораба, разделени от стълбове, се характеризира с особено оригинален елемент: надвесът на камбанарията по отношение на основата на камбанарията. Портикът от 11 век създава идеална връзка между църквата и фасадата на църковната резидениция от 16 век.
Доменико Гирландайо, Светците Йероним, Варвара и Антоний Абат
Основната и забележителност са фреските в дясната апсида, изобразяващи Свети Йероним Блажени, Света Варвара и Свети Антоний абат – творба от около 1471-1472 г. на младия Доменико Гирландайо. Друга забележителност е в централната апсида – Полиптихът от 14 век на Мадоната със светци, дело на Майстора на Сан Николо. В дъното на левия кораб има стенописи от края на 16 век.
Andreas Quermann, Ghirlandaio, serie dei Maestri dell'arte italiana, Könemann, Köln 1998. ISBN 3-8290-4558-1
Emma Micheletti, Domenico Ghirlandaio, in Pittori del Rinascimento, Scala, Firenze 2004. ISBN 88-8117-099-X
Lippi, Alberto, Storia di una pieve del contado fiorentino. Cercina e la valle del Terzolle, Firenze, Giorgi & Gambi, 1968
Giampaolo Trotta, La Pieve di S. Andrea a Cercina e la valle del Terzolle, atti del Convegno di Studi, Cercina, Sesto Fiorentino, 5-6 dicembre 1985, a cura di Giampaolo Trotta, Firenze, Centro studi per il restauro dei monumenti e dei centri storici, 1986
Claudia Burattelli, Sant'Andrea a Cercina, Firenze, Grafica artigiana fiorentina, 2013
