PROFILPELAJAR.COM

Някои личности, свързани с Русе, са категоризирани тук според обществената дейност, с която са били значими.

С наклонен шрифт са маркирани имената на онези от тях, които не са родени в града (нито в близката му околност), но са били по някакъв съществен начин свързани с него.

Български революционери и антифашисти

Семейство Обретенови
- Тихо Обретенов (1808 – 1869, Русе), абаджия и търговец, интелектуалец; баща на седем деца – всичките работили за Освобождението
- Баба Тонка (Тонка Обретенова, родена в Червен, 1812 – 1893), българска националреволюционерка и героиня, съратница и доверено лице на Васил Левски, организаторка на Русенския комитет заедно със синовете си Георги, Никола, Ангел и Атанас
- Атанас Обретенов, (1835 – ?) (наричан „стар иконом“ или Барбата), български националреволюционер, живял в Русе. Отговарял е за скривалището в дома им и за пренасянето на оръжие и тайна поща.
- Ангел Обретенов (1837 – 1894), български националреволюционер, учил и починал в Русе, участник в Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Осъден на доживотна каторга и освободен през 1878 година с обща амнистия.
- Петър Обретенов (ок. 1840-1844 – 1868), български националреволюционер, вторият син на баба Тонка. Участва във Втора българска легия и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Загива при сражение на четата.
- Петрана Обретенова (1842 – 1932), българска учителка и революционерка, тайна комитетска куриерка, дъщеря на Баба Тонка. Ушива бойното знаме на Червеноводската чета, четите на Христо Ботев и Стоил войвода по време на Априлското въстание. Участва в Руско-турската война.
- Никола Обретенов (1849 – 1939), български националреволюционер, деец на БРЦК, ВРО и Гюргевски революционен комитет, апостол на Русенско-Шуменски революционен окръг, участник в четата на Христо Ботев. Окръжен управител, народен представител и кмет на Русе. Починал в Русе
- Георги Обретенов (след 1849 – 1876), български националреволюционер, четник в Старозагорското въстание, помощник-апостол и военен организатор на II Сливенски революционен окръг, загинал в Априлското въстание
- Анастасия Обретенова (1860 – 1926), подпомага дейността на братята си, след Освобождението като съпруга на Захари Стоянов редактира неговите произведения.
Панайот Хитов, български националреволюционер (1830 – 1918, роден в Сливен, починал в Русе)
Любен Каравелов, български националреволюционер, писател, журналист (ок. 1834 – 1879, роден в Копривщица)
Ангел Кънчев, български националреволюционер (1850 – 1872, роден в Трявна, учил в Русе), участник във Втората българска легия, помощник на Васил Левски във ВРО. Самоубил се в Русе, за да не бъде заловен от турците
Иларион Драгостинов, националреволюционер, основател на Русенския Революционен Комитет (1852 – 1876, роден в Арбанаси)
Стефан Пенев, български националреволюционер от ВМОРО (1873 – ?)
Димитър Иванов, български националреволюционер от ВМОРО, четник на Дончо Лазаров^[1]
Роман Величков, български националреволюционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев^[2]
Иван Богданов, български националреволюционер от ВМОРО, четник на Панчо Константинов^[3]
Иван Мънзов, (1842 – 1918), националреволюционер (починал в Русе)
Иван Мутафов, националреволюционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов^[4]
Вела Пискова (1889 – 1925), (родена в Търново), българска революционерка, учителка и организаторка на женското антивоенно движение през Първата световна война, участва в Септемврийското въстание от 1923 г. като ръководител на бойни групи и е първата жена-комендант на град. Ръководи военната организация на БКП (т. с.) в Русе, където е убита. ^[5] ^[6]
Здравко Чампоев (1914 – 1942), български революционер и антифашист, деец на комунистическото движение, роден в Русе. Изключен от Русенската мъжка гимназия за революционна дейност през 1931 г. Ръководител на комунистическите бойни групи в Русенско по време на Втората световна война. Самоубива се в Русе при опит да бъде заловен от полицията. ^[7]
Ана Вентура (1925 – 1944), българска революционерка и антифашистка, един от ръководителите на РМС и БРПБРП в Русе, член на ционистката организация Макаби и активистка в борбата срещу Холокоста, организатор на въоръжени бойни чети в Русенско, убита в Русе ^[8]

Политици, предприемачи, общественици

Атанас Гарвалов, първият български кмет на Русе
Манук бей (1769 – 1817), арменски търговец и драгоман
Хаджи Иванчо Пенчович (1822 – 1895), член на Османския държавен съвет, Великото народно събрание и Държавния съвет на Княжество България
Йосиф Дайнелов, търговец, публицист, обществен деятел (1839 – 1891)
Екатерина Каравелова, общественик, учредител на български женски съюз (1860 – 1947)
Михаил Арнаудов, етнограф, литературен историк, филолог, общественик, министър на народното просвещение (1878 – 1978)
Петър Райчев, опълченец в Руско-турската война, кмет на Бургас
Георг Силаги, унгарски революционер, български масон, аптекар и режисьор, създател на първата частна аптека в Русе
Михаил Силаги, български масон, полиглот, фотограф и един от основателите на аптекарското дело, учител на млади аптекари
Иван Данев (1853 – 1891), просветен деец, народен представител и кмет на Русе
Антон Франгя, адвокат и политик, министър на железниците, пощите и телеграфите 1911 – 1913 (1856 – 1917)
Иван Хаджииванов, адвокат, патриот, общественик
Александър Хитов, адвокат, председател на Софийски окръжен съд и Българска сконтова банка (1881 – 1938)
Симеон Хитов, лекар и общественик (1876 – 1959)
Димитрана Иванова, учител, журналист, общественик (1881 – 1960)
Петър Винаров, общественик, кмет на Русе (1885 – 1893)
Димитър Баларев, химик (1885 – 1964)
Стефан Поборников, банкер (1885 – ?)
Венелин Ганев, юрист, дипломат, политик, един от регентите на малолетния цар Симеон II (1880 – 1966)
Георги Губиделников – син (1885 – 1952), финансист
Тодор Губиделников, предприемач, (1889 – 1959)
Апостол Арнаудов, юрист, общественик (1905 – 1985)
Жак Канети, френски музикален продуцент (1909 – 1997)
Светослав Лучников, юрист и политик, Министър на правосъдието (1991 – 1992) (1922 – 2002)
Игнат Канев (1926 – 2020), канадски строителен предприемач от Русенско, финансирал изграждането на модерен конферентен комплекс към Русенския университет
Емил Златарев, юрист, професор по финансово право (р. 1937)
Димитър Калчев, икономист, политик, кмет на Русе, министър на държавната администация (2001 - 2005) (1945 – 2008)
Елеонора Николова, юрист, политик, кмет на Русе, народен представител (р. 1950)
Валентин Церовски, политик, бивш министър на регионалното развитие и благоустройството 2002 – 2005 (1956 – 2012)
Божидар Йотов, политик, инженер, кмет на Русе (2005 - 2011) (р. 1956)
Николай Събев, предприемач, бизнесмен, Министър на транспорта и съобщенията (2021) (р. 1960)
Пламен Стоилов, инженер, военен, икономист, политик, кмет на Русе (2011 - 2019) (р. 1962)
Красимир Каракачанов, историк, политик, вицепремиер и министър на отбраната (2014 - 2017) (р. 1965)
Даниела Везиева, икономист, политик, заместник-министър на икономиката (2014 - 2017), министър на икономиката (2021) (р. 1967)
Звезделина Станкова, професор по математика (р. 1969)
Виктория Василева, икономист, политик, народен представител (р. 1971)
Искрен Веселинов, инженер, юрист, политик, народен представител (р. 1972)
Ализан Яхова, финансист, политик, народен представител (р. 1973)
Любомир Владимиров, икономист, учен, политик, народен представител (р. 1974)
Десислав Чуколов, политик, народен представител (1974 - 2022)
Юлиан Ангелов, икономист, политик, народен представител (р. 1975)
Златан Златанов, юрист, политик, народен представител (р. 1979)
Ружа Игнатова, българо-германска предприемачка и измамничка (р. 1980)
Иван Белчев, инженер-дизайнер, политик, народен представител (р. 1983)
Иво Пазарджиев, юрист, политик, предстедател на Общински съвет Русе (2019 – 2023) (р. 1986)

Лекари

д-р Пашова, лекар педиатър, преподавател по майчинство и детство
Жорж Канети (1911 – 1971), френски лекар
Георги Хубчев (1954 – 2020), български лекар акушер-гинеколог, дългогодишен началник на АГ отделение в УМБАЛ „Канев“ в Русе, началник на АГ отделение в УМБАЛ „Дева Мария“ в Бургас, „Лекар на годината“ за 2019 година, професор

Военни дейци

генерал Никола Рибаров, български офицер (генерал-лейтенант), началник 3-та пехотна балканска дивизия през Първата световна война
генерал Върбан Винаров, български офицер, възпитаник на Роберт колеж и генерал-майор от сухопътните войски на България
генерал Васил Кутинчев, български офицер, генерал от пехотата, участвал в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война
майор Атанас Узунов (1857 – 1887), български офицер, майор, ръководил отбраната на Видин през Сръбско-българската война, разстрелян след Русенския русофилски бунт в 1887 г.

Дейци на литературата, киното, театъра, телевизията

Марийка Попова, актриса, първата професионална актриса в България (1866 – 1940)
Стоян Михайловски (1856 - 1927), писател, политик, юрист, общественик, написал стихотворението "Върви народе възродени", докато е бил учител в Русенската мъжка гимназия.
Васил Гаджанов, писател и журналист (1937 – 2007)
Константин Ташев (1935 – 1990), композитор
Елена Хранова (1887 - 1976), актриса
Константин Мутафов, общественик и поет (1879 – 1946)
Исак Даниел, драматичен режисьор (1894 – 1942)
Майкъл Арлън (Дикран Куюмджиян), британски писател (1895 – 1956)
Владимир Полянов (Георги Тодоров), писател, театрален режисьор, културен деец (1899 – 1988)
Боян Дановски, режисьор, театрален педагог, театровед и драматург, директор на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1899 - 1976)
Змей Горянин (Светозар Димитров), писател (1905 – 1958)
Елиас Канети, писател, нобелов лауреат (1905 – 1994)
Стефан Гечев, поет (1911 – 2000)
Райна Михайлова, оперна певица и педагог (1915 - 2008)
Мила Доротеева, поетеса, журналистка (1921 – 2008)
Надя Шаркова, оперетна и оперна певица, сопран (р. 1924)
Дора Винарова, режисьор (р. 1926)
Леон Даниел, театрален режисьор (1927 - 2008)
Любен Гройс, актьор, театрален режисьор (1943 – 1982)
Илия Пенев, български драматичен е филмов артист (1933 – 2006)
Стефан Цанев, писател (р. 1936 в с. Червена Вода, Русенско)
Здравко Кисьов, поет и преводач (1937 – 2015) – почетен гражданин на Русе
Иван Цанев, поет (р. 1941 в с. Острица, Русенска област)
Анита Коларова, поетеса, (1940)
Младен Киселов, театрален режисьор (1943 - 2012)
Огнян Стамболиев, литературен и музикален критик и преводач, лауреат на Румънската академия (р. 1947)
Ричард Груев, журналист (1947 – 2011)
Валентин Стойчев, театровед, театрален ръководител, основател на Театър 199 в гр. София (1948 – 2007)
Владимир Луков, поет (р. 1949 в Ценово, Русенско), носител на Почетен знак на Министерството на културата „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен, с грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност
Крум Гергицов, драматург, театровед (р. 1949)
Атанас Ганчев (поет), поет и литературен критик (p. 1950 в гр. Цар Калоян)
Светослав Пейчев, писател (р. 1952)
Енчо Данаилов, актьор, тв водещ (р. 1957)
Пламен Павлов, историк, поет, тв водещ (р. 1958)
Мирослав Цветанов, актьор, сценограф, учен (р. 1959)
Виктория Колева, актриса (р. 1960)
Роман Кисьов, поет и художник (р. 1962)
Къци Вапцаров, тв водещ, режисьор (р. 1963)
Димитър Селенски, акьор (р. 1964)
Николай Кънев, поет (р. 1964)
Габриела Цанева, писателка (р. 1964)
Владимир Памуков, спортен журналист (р. 1964)
Михаил Билалов, актьор (р. 1965)
Миглена Ангелова, журналист, тв водещ (р. 1965)
Албена Павлова, актриса (р. 1966)
Валентин Ганев, актьор (р. 1967)
Виктор Чучков (син), актьор, режисьор и сценарист (р. 1971)
Камен Донев, актьор, режисьор, драматург (р. 1971)
Симеон Лютаков, актьор (р. 1972)
Герасим Георгиев – Геро, актьор (р. 1974)
Крум Берков, актьор (р. 1978)
Магдалена Абаджиева, поетеса (р. 1978)
Веселин Анчев, актьор (р. 1979)
Полина Лъвчиева, писателка на епично фентъзи и вълшебни приказки (р. 1980)
Владислав Виолинов, актьор (р. 1981)
Анелия Луцинова, актриса (р. 1986)
Иво Ангелов, журналист и писател, работил в Българската национална телевизия и вестниците „Труд“ и „България Днес“ (р. 1986)
Ралица Паскалева, актриса и телевизионна водеща (р. 1989)
Павел Иванов, актьор (р. 1993)
Gülsim Ali, актриса и модел от турски произход (р. 1995)

Архитекти, скулптори, художници

Димитър Хинков, художник (1904 – 1988)
Кирил Станчев, художник (1906 – 1988)
Любен Гайдаров, художник (1906 – 2004)
Петър Попов, художник (1925 – 1985)
Никола Терзиев - Желязото, скулптор (1927 – 2006)
Никифор Цонев, художник (1928 – 2003)
Цветко Цветков, художник (1932 – 1989)
Николай Русчуклиев, художник (1932)
Йордан Парашкевов, художник (1934 – 1987)
Георги Радулов, скулптор (р. 1936)
Стефан Кацаров, художник (р. 1937)
Ради Неделчев, художник (р. 1938)
Марко Монев, художник (1939 – 2004)
Фикрет Ислямов, художник (1939 – 2009)
Велимир Петров, художник (1939 – 2013)
Тодор Филипов, художник (1943 – 2004)
Василка Монева, художник (р. 1945)
Борис Димитров, художник-график (р. 1947 в Ценово, Русенско), с награда „Народен художник на Италия“
Николай Караджов, художник (1950)
Володя Кенарев, художник (р. 1951)
Андрей Даниел, художник живописец (р. 1952)
Пламен Монев, художник (1957 – 2016)
Дилян Хубанов, скулптор (р. 1959)
Светозар Лисичков, скулптор (р. 1960)
Ивайло Савов (скулптор) (р. 1961)
Даниел Дянков, художник (р. 1965)
Димитър Радков - Халфа, художник (1944-1982)

Музиканти

Саша Попов, диригент и цигулар (1899 – 1976)
Коста Армянов, оперен певец (1899 – 1943)
Мими Балканска, оперна и оперетна певица (1902 – 1984)
Георги Златев-Черкин, вокален педагог и композитор (1905 – 1977)
Йосиф Цанков, музикант, композитор (1911 – 1971)
Ото Либих, пианист, композитор (1912 – 1960)
Николай Янков Кауфман, музиковед, фолклорист и композитор (1925 – 2018)
Васил Казанджиев, композитор и диригент (р. 1934)
Атанас Косев, композитор и поет (1934 – 2021)
Венцеслав Николов, виолончелист, диригент и педагог (р. 1943)
Емил Табаков, диригент и композитор (р. 1947)
Росица Борджиева, поп певица, педагог (р. 1954)
Искрен Пецов, певец, композитор (р. 1963)
Деян Неделчев, поп певец, композитор (р. 1964)
Бойко Неделчев, поп певец, композитор (р. 1965)
Глория, попфолк певица (р. 1973)
Мартин Цонев, оперен певец (р. 1973)
Константин Евтимов, виолончелист, концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР (р. 1975)
Мирослав Иванов, музикант, композитор (р, 1975)
Евтим Русков, гайдар, фолклорист, композитор, педагог (1975 – 2018)
Орлин Анастасов, оперен певец (р. 1976)
Виолета Шаханова, оперна и камерна певица
Нелина, попфолк и народна певица
Борис Чакъров, композитор (р. 1960)
Петър Петров-Парчето, симфоничен и джаз музикант
Джина Стоева, попфолк певица (р. 1976)
Антони Рикев (WahTony), музикант, композитор, продуцент (р. 1981)
Яница, попфолк певица (р. 1982)
Дивна, поп певица (р. 1997)

Спортисти

Марко Николов – Марата, футболист (вратар) (1919 – 1961)
Юлия Трашлиева, гимнастичка (1936 – 2024)
Любен Марков, футболист (вратар), футболен треньор (р. 1945)
Нешка Робева, треньор по художествена гимнастика (р. 1946)
Слави Дамянов, футболист (1950 – 2007)
Игнат Младенов, футболист (р. 1950)
Стоян Илиев, футболист (р. 1953)
Бонка Енчева, акробат (р. 1957)
Георги Велинов, футболист (р. 1957)
Таню Киряков, състезател по спортна стрелба с пистолет, двукратен олимпийски шампион (р. 1963)
Мирослав Миронов, футболист (1963 – 2014)
Любомир Ганев, бивш национален волейболист, президент на Българска федерация по волейбол (р. 1965)
Валентин Гецов, борец, олимпийски медалист (р. 1967)
Мариян Тодоров, футболист, футболен треньор (р. 1970)
Димитър Тотев, футболист (р. 1970)
Милко Казанов, каякар, олимпийски медалист (р. 1970)
Ростислав Димитров, състезател в дисциплината троен скок (р. 1974)
Венелина Венева, лекоатлетка (висок скок) (р. 1974)
Илиян Памуков, футболист, футболен треньор (р. 1974)
Веселин Топалов – шахматист, световен шампион, носител на Шахматен Оскар (р. 1975)
Людмил Киров, футболист, футболен треньор (р. 1976)
Мартин Керчев, футболист (р. 1982)
Вихрен Узунов, футболист (вратар) (р. 1983)
Димо Атанасов, футболист (р. 1985)
Диян Димов, футболист (р. 1985)
Севда Асенова, боксьорка (р. 1985)
Силвия Митева, състезателка по художествена гимнастика (р. 1986)
Елица Раева, шахматистка, международен майстор, Шампион на България по шахмат за жени 2008 и 2016 (р. 1987)
Николай Димитров, футболист ПФК Левски (р. 1987)
Мирослав Кирчев, гребец (р. 1990)
Георги Минчев, футболист (р. 1995)
Реян Даскалов, футболист (р. 1995)
Венцислав Керчев, футболист (р. 1997)
Бисер Бонев, футболист (р. 2003)

Македоно-одрински опълченци

Михаил К. Аргиров, 31-годишен, търговец, IІІ курс, 2 рота на 9 велешка дружина, носител на ордена „За храброст“ IV степен^[9]
Оник Аладженян, 23-годишен, жител на Русе, бакърджия, основно образование, 2 рота на 12 лозенградска дружина^[10]
Смиле Антонов, 18-годишен, бояджия, IV клас, 4 рота на 9 велешка дружина, носител на ордена „За храброст“ IV степен^[11]

Други

Иван Ведър (Данаил Николов), един от първите масони в България (роден в Разград) (1827 – 1898)
Нестор Марков, просветен деец, учител в Русе през 1870 – 1872 и 1893 – 1896, окръжен началник през 1884 – 1886 (1836 – 1916)
Атина Болярска, съпруга на Иван Вазов (1860 – 1950)
Стефан Димитриев, български военен и революционер от ВМОК (1872 – ?)
Албер Афталион (1874-1956), френски икономист
Васил Късогледов, български и руски доктор, хирург (1881 – 1936)
Владимир Стоянов, български военен деец, генерал-майор (1879 – ?)
Никола Топалджиков, български военен деец, генерал-майор (1875 – 1925)
Димитър Добрев, морски офицер, капитан (1868 – 1944)
Митрополит Михаил Доростолски и Червенски, епархийски архиерей от 1927 г. до кончината си. (1884 – 1961)
Анастас Матлиев (? – 1934), български общественик