Константин Евтимов

Константин Евтимов
български виолончелист
Роден
13 юли 1975 г. (49 г.)

Учил вНационална музикална академия
Музикална кариера
Инструментивиолончело
Константин Евтимов в Общомедия

Константин Евтимов е български виолончелист, концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР и част от трио „Арденца“.

Биография

Константин Евтимов е роден в Русе. Завършва Колеж по изкуствата в града и Националната музикална академия – София при проф. Венцеслав Николов и проф. Богомил Караконов.

През 1996 г. участва като соло челист в световното турне на „Филхармония на нациите“, Германия, под диригентството на Юстус Франц. Следва шестмесечна специализация при проф. Мария Клийгел в Есен, Германия. В същата година заминава в Берн за участие в майсторски клас при проф. Конрадин Бродбек. Получава с отличие концертна и солистична диплома за висше образование във висшето училище за музика и театър – Берн в класа по виолончело на проф. Конрадин Бротбек. [1]

Посещава майсторските класове на Арто Норас, Робърт Коен, Йънг Чанг Чо, Марти Роузи и др. През 1998, все още студент, Евтимов започва да свири в симфоничния оркестър на Лозана. Два месеца по-късно е назначен за концертмайстор на същия оркестър. По същото време се запознава с Пиер Амоял, който го кани за концертмайстор на камерния оркестър на Лозана. [2]

Концертира на фестивалите: „Пабло Казалс“ – Прад, Франция; „Чело фестивал Кромберг“, Германия; „Моцартеум Залцбург“ – Залцбург, Австрия, „Летен музикален фестивал“ – Дъблин, Ирландия; „Музикални дни – Грац“ – Грац, Австрия; „Музикален фестивал Токио“ – Токио, Япония; „Музикален фестивал Хирошима“ – Хирошима, Япония; „Мартенски музикални дни“ – Русе, „Софийско лято“, „Скопско лето“ и др.

Свирил е като солист с Лондонска филхармония, Бернска филхармония [3], Симфоничен оркестър – Грац, Синфониета – Лозана, Камерата – Лозана, Симфоничен оркестър Бил, Софийска филхармония и Русенска филхармония. Изнася рецитали в Монпелие, Лондон, Манчестър, Дъблин, Токио, Хирошима, Пекин, Шанхай, Берн, Цюрих, Женева, Лозана, Грац, Хамбург, Прад, Русе, София, Солун, Нови Сад, Скопие и др.

Константин Евтимов е свирил в камерни формации с Мстислав Ростропович, Шломо Минц, Юрий Башмет, Пиер Амоял, Йорг Демус и др.

Правил е записи за ARD, ZDF, радио Espace 2 CH, радио TSR – 1 CH, Radio Camerata — Tokio, БНР, Българската и Аржентинската телевизия.

В продължение на 7 години е концертмайстор на Камерата – Лозана. От 1998 до 2008 г. е концертмайстор на Синфониета – Лозана.

Евтимов като концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР

През 2008 решава да се прибере окончателно в България. Напуска Синфониета и започва концертна дейност в България. През януари 2009 е поканен да свири на откриването на фестивала „Камерна сцена София“, посветен на 130-ата годишнина от обявяването на град София за столица на България. [4]. През януари 2010 г. е поканен да свири заедно с Теодосий Спасов на концерт по случай 75-годишнината на БНР, проведен в Народен театърИван Вазов“.

От 2009 г. е концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР.[5] От 2014 г. участва в „Трио Арденца“ заедно с Даниела Дикова, пиано, и концертмайсторката на Симфоничния оркестър на БНР Галина Койчева-Мирчева. „Те са превъзходни инструменталисти, но силно впечатление прави тяхното камерно изкуство, което разчита на тънкия слух и на способността за колориране на музикалния текст. Знаят как да откроят през звука всеки автор.“[6]

Трио „Арденца“ в НХГ

Източници

  1. „Трима музиканти идват в Русе за юбилея на НУИ“, ruseinfo.net, 25 февруари 2010 г.
  2. Цветелина Шенева, „Заради българин Ванеса Мей руши традицията“, в. „24 часа“, 2 март 2010 г.
  3. Люсиена Крумова, „Наш челист завладя Скопие“ Архив на оригинала от 2009-12-10 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, год. XVI, бр. 5950, 6 август 2009 г.
  4. „Sofia Hosts Chamber Music Festival“ Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, бр. 1213, год. XVII, 22 декември 2009 г.
  5. Цветелина Шенева, „Заради българин Ванеса Мей руши традицията“, в. „24 часа“, 2 март 2010 г.
  6. Носталгия по несъстоялия се фест, Вестник Култура, 13 януари 2017 г.

Външни препратки