През 1996 г. участва като соло челист в световното турне на „Филхармония на нациите“, Германия, под диригентството на Юстус Франц. Следва шестмесечна специализация при проф. Мария Клийгел в Есен, Германия. В същата година заминава в Берн за участие в майсторски клас при проф. Конрадин Бродбек. Получава с отличие концертна и солистична диплома за висше образование във висшето училище за музика и театър – Берн в класа по виолончело на проф. Конрадин Бротбек. [1]
Посещава майсторските класове на Арто Норас, Робърт Коен, Йънг Чанг Чо, Марти Роузи и др. През 1998, все още студент, Евтимов започва да свири в симфоничния оркестър на Лозана. Два месеца по-късно е назначен за концертмайстор на същия оркестър. По същото време се запознава с Пиер Амоял, който го кани за концертмайстор на камерния оркестър на Лозана. [2]
В продължение на 7 години е концертмайстор на Камерата – Лозана. От 1998 до 2008 г. е концертмайстор на Синфониета – Лозана.
През 2008 решава да се прибере окончателно в България. Напуска Синфониета и започва концертна дейност в България. През януари 2009 е поканен да свири на откриването на фестивала „Камерна сцена София“, посветен на 130-ата годишнина от обявяването на град София за столица на България. [4]. През януари 2010 г. е поканен да свири заедно с Теодосий Спасов на концерт по случай 75-годишнината на БНР, проведен в Народен театър „Иван Вазов“.
От 2009 г. е концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР.[5] От 2014 г. участва в „Трио Арденца“ заедно с Даниела Дикова, пиано, и концертмайсторката на Симфоничния оркестър на БНРГалина Койчева-Мирчева. „Те са превъзходни инструменталисти, но силно впечатление прави тяхното камерно изкуство, което разчита на тънкия слух и на способността за колориране на музикалния текст. Знаят как да откроят през звука всеки автор.“[6]