PROFILPELAJAR.COM

Русаля
	Русаля
	Русаля Русаля
Общи данни
Население	271 души (15 март 2024 г.); 13,4 души/km²
Землище	20,236 km²
Надм. височина	126 m
Пощ. код	5057
Тел. код	061103, 0879426796
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	63416
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община; – кмет	Велико Търново; Даниел Панов ; (ГЕРБ; 2011)
	Русаля в Общомедия

Русàля е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново. До 1934 година името на селото е Голямо Ялàре.^[2]

География

Село Русаля се намира на около 24 km от Велико Търново, по пътя за Павликени – третото след селата Самоводене и Хотница. По другия път от Велико Търново по пътя за София и при Пушевския кантон надясно през с. Мусина, разстоянието до Русаля е 26 km.

GPS координатите на Русаля са N 43°09’59,8” и E 25°27’25,3”. Надморската височина в тези координати е 99 m.

През селото преминава река Негованка. Интересни обекти са Пещерата, Кралимарковият камък и Кралимарковата стъпка, както и училището по изкуства и занаяти „Димитър Екимов“ за социално слаби деца.

История

В някои от местностите около днешното село през XII – XIV в. е имало малки селища. Историческите документи сочат за съществуването на село Хрусалица, което със завладяването на българската държава от турците е унищожено от завоевателя. В началото на XV в. отново е заселено с помохамеданчени българи. През втората половина на XV в. е основано село Яялар. Това село през втората половина на XVIII в. е вече Яялари Кебир – Голямо Яларе. Историята на село Яялари Кебир се губи в миналите векове и тук-там се споменават откъслечни сведения в турските регистри за него.

По-просветени хора от Русаля, или свързали живота си с него, са писали в своите спомени за някои моменти от историята му, но повечето от тях не са се опирали на документален материал. Интерес са представлявали спомените на учителя-поборник опълченец Иван Русев Зринов от Беброво, Еленско, който учителства в селото от 1879 до 1881 г. Спомените му са изгубени от архива на първоначалното училище. Известни бележки, които е направил от тях учителят Руси Ст. Русев, ни бяха предоставени за ползване, за което искрено му благодарим.

Спомените на стария учител и кооперативен деятел Илия Ст. Катакашев (1864 – 1962) също са изгубени. Спомените на свещеник Георги Анчев (1864 – 1947), записани в Летописната книга на църквата „Св. Богородица“ в Русаля, се отнасят до името на селото според различните предания за първите заселници българи и за строежа на църквата.

Местният родолюбец агрономът Цоню Анчев Тодоров (1876 – 1951), пише в спомените си за местностите около селото, за техните наименования и за природните им хубости. Малко е записано за живота и дейността на Йордан Ив. Парцалев (1856 – 1938), активен участник в революционния комитет и четник в четата на поп Харитон. Народният учител, профсъюзен и партиен ръководител Васил Мавриков (1876 – 1959) е оставил спомени за политическата дейност в селото, както и за основаването на комунистическата партийна група. Известна проучвателна дейност е извършил учителят Трифон А. Стойнов (1900 – 1984), който е записал спомени на възрастни хора от селото.

При избухването на Балканската война човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[3]

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[4]^[5]

Година на преброяване	Численост
1934	1401
1946	1379
1956	1122
1965	868
1975	615
1985	518
1992	426
2001	364
2011	275
2021	237

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[6]

	Численост	Дял (в %)
Общо	275	100,00
Българи	267	97,09
Турци	5	1,81
Цигани	0	0,00
Други
Не се самоопределят
Неотговорили	1	0,36

Личности

Анчев, Анчо Тачев (1884 – 1957) – кмет на Русаля
Анчев, Борис Тачев (1894 – 1971) – кмет
Анчев, Иван Трифонов – кмет на Дряново
Анчев, Илия Тачев (п. 16.10.1912) – ефрейтор, участник в Балканската война, убит в Бонар Хисар
Анчев, Тачо Стоянов (1856 – 1929) – участник в четата на Христо Ив. Големия
Георгиев, Яне, български революционер от ВМОРО, четник на Цено Куртев^[7]
Тачев, Петър Витанов (р. 1938) – многократен републикански шампион по вдигане на тежести
Тачев, Тачо Ангелов (п. 3.10.1944) – загинал на фронта
Стоянов, Тачо Иванов (п. 16.10.1912) – младши подофицер, участник в Балканската война, убит в Бонар Хисар