Рудолф Франц Ервайн фон Шьонборн е обучаван първоначално от домашен учител, по-късно посещава Йезуитската гимназия в Ашафенбург и Вюрцбург. От 1693 до 1695 г. учи в Collegium Germanicum в Рим и следва от 1696 до 1698 г. в университета в Лайден и 1966 г. в Париж.[1]
Дипломатическа кариера
От 1689 г. Рудолф Франц Ервайн фон Шьонборн е домхер във Вюрцбург и от 1690 до 1697 г. домхер в Трир. През 1699 г. пътува на дипломатическа мисия в Рим за чичо му Лотар Франц фон Шьонборн.
От 1700 до 1701 г. е в императорския двор във Виена, от 1700 г. е вицедоминус на Ашафенбург на служба на Курфюрство Майнц и от 1701 г. е императорски кемерер и имперски дворцов съветник.
През 1704 г. Рудолф Франц поема официално господството Визентхайд, което получава след женитбата му с графиня Елеонора фон Дернбах, родена графиня фон Хатцфелд.
През 1709 г. той става истински таен съветник на Курфюрство Майнц и оберхофмаршал. През 1710 г. е изпратен за посланик в двора в Дрезден. Император Карл VI при короноването си през 1711 г. го прави рицар на Свещената Римска империя, а през 1713 г. и съветник. Фон Шьонборн напуска службата си в Курмайнц и до 1732 г. е във Франкфурт на Майн. През 1731 г. той става рицар на „Ордена на Златното руно“. През 1733 г. напуска службата си като вицедоминус на Ашафенбург.[2]
Рудолф Франц е виолончелист и има голяма сбирка от инструменти и музикални ръкописи.[4][5] Той прави преустройване на двореца във Визентхайд и построява църквата Валденщайн.
Фамилия
Съпругата му Мария Елеонора фон Дернбах
Рудолф Франц Ервайн фон Шьонборн се жени на 14 ноември 1701 г. за първата си братовчедка графиня Мария Елеонора фон Хатцфелд и Глайхен (* 6 септември 1679; † 28 април 1718, Визентхайд), вдовица на граф Йохан Ото фон Дернбах († 29 май 1697), дъщеря на граф Хайнрих фон Глайхен и Хатцфелд († 1683) и фрайин Катарина Елизабет фон Шьонборн († 1707), която е негова леля. Така се основава линията Шьонборн-Визентхайд и господствата Визентхайд, Арнфелс в Щирия и Валденщайн в Каринтия отиват в рода фон Шьонборн.[6] Графинята е наследила тези земи от първия си съпруг. Тя управлява господството Визентхайд (1697 – 1704). Те имат девет деца:[7][8]
Дворец Визентхайд
Анна Катарина Мария София Каролина (* 30 юли 1702, Майнц; † 5 ноември 1760), омъжена в Бамберг на 30 ноември 1720 г. за граф и маркиз Франц Арнолд фон и цу Хоенсброек (* 31 май 1696; † 23 август 1759), техният син Филип Дамиан фон Хоенсброек става епископ на Рурмонд, Нидерландия (1775 – 1793)
Мария Анна Катарина Елизабет (* 25 август 1703; † 11 юни 1743)
Мария Анна София Хенриета (* 10 август 1704; † 4 септември 1710)
Мария Каролина Терезия Катарина (* 24 октомври 1705; † 30 август 1739)
Ева Терезия Амалия Филипина Изабела (* 4 март 1707; † 14 ноември 1794), абатиса на Св. Анна във Вюрцбург
Йозеф Франц Бонавентура Килиан (* 8 юли 1708; † 27 януари 1772), граф на Шьонборн-Визентхайд (1754 – 1772), женен на 30 август 1736 г. за графиня Бернхардина фон Платенберг (* 6 септември 1719; † 13 април 1769)
Мария Анна Ева Елеонора (* 9 август 1709; † 16 септември 1710)
Мелхиор Фридрих Йозеф (* 14 март 1711; † 27 февруари 1754), свещеник и пропст на манастирСв. Албан пред Майнц
Мария Анна Йохана (* 8 юни 1712; † 14 ноември 1788)
Max Domarus: Rudolf Franz Erwein v. Schönborn, Graf und Herr zu Wiesentheid, 1677 – 1754 – Mensch, Künstler, Staatsmann., Selbstverlag, Wiesentheid 1954
Musikaliensammlung der Grafen von Schönborn-Wiesentheid, fabian.sub.uni-goettingen.de
Constantin von Wurzbach: Schönborn, die Herren und Grafen, Genealogie. In: BLKÖ, Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 131 – 136
.jpg)
