Рудолф Ото Rudolf Otto
германски теолог
Роден	25 септември 1869 г. Пайне, Федерална република Германия
Починал	7 март 1937 г. (67 г.) Марбург, Германия
Погребан	Марбург, Федерална република Германия
Религия	лутеранство
Националност	Германия
Учил в	Университет на Ерланген
Философия
Идеи	Numinous
Текстове	Идеята за святото
Повлиян	Фридрих Шлайермахер Имануел Кант
Повлиял	Мирча Елиаде Карл Густав Юнг Паул Тилих Карл Барт Мартин Хайдегер Ханс-Георг Гадамер Макс Хоркхаймер Лео Щраус
Рудолф Ото в Общомедия

Рудолф Ото (на немски: Rudolf Otto) (25 септември 1869, Пайне, Германия – 6 март 1937, Марбург, Германия) e германски теолог, философ на религията и сравнителното религиознание.

Рудолф Ото е роден на 25 септември 1869 г. в Пайне, Прусия. Следва в университета в Ерланген и в Гьотингенския университет, където написва дисертация за Мартин Лутер и се хабилитира с текст за Имануел Кант. През 1906 г. става професор, а през 1910 г. получава титлата доктор хонорис кауза от университета в Гисен. През 1915 г. става професор във Бреслауския университет, а през 1917 г. – в Марбургския университет, най-стария протестантски университет в света, където остава да преподава до 1929 г. През 1927 г. основава Марбургския музей на религиите (Religionskundliche Sammlung), свързан с религиознанието и събирането на религиозни артефакти, който съществува и до днес. Умира на 6 март 1937 в Марбург, Германия.

Най-известното му съчинение е Святото (Das Heilige), с подзаглавие Върху ирационалното в идеята за Божественото и неговата връзка с рационалното (Über das Irrationale in der Idee des Göttlichen und sein Verhältnis zum Rationalen), публикувано през 1917 г., което става едно от най-успешните немски теологически съчинения на XX в. Превежда на немски редица индийски философски и религиозни текстове, сред които Бхагавад Гита, Вишну Нараяна и Сидханта на Рамануджа. В книгата си Западно-източният мистицизъм (1926) прави сравнителен анализ на философите Майстер Екхарт и Шанкара.

• Понятието за Светия Дух при Лутер, 1898
• Животът и делото на Исус, 1901
• Как Шлайермахер преоткри религията, 1903
• Натуралистки и религиозен светоглед, 1904
• Религиозната философия на Кант и Фриз, 1909
• Святото, 1917
• Западно-източният мистицизъм, 1926
• Индийската религия на благодатта и християнството, 1930
• Божието Царство и Синът Човешки, 1934
• Трактат с напътствия за Бхагавад Гита, 1935

• Ото, Рудолф. Идеята за святото. УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2014.

• Бачев, М. Феноменология на святото (От Имануел Кант до Рудолф Ото). УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2016.

• Из „Идеята за святото“, пасажи от Рудолф Ото на български език
• Мирослав Бачев, Свято и свещено. Рудолф Ото и „Das Heilige“, електронно списание LiterNet, 20 януари 2016, № 1 (194)
• Феноменология на святото, блог за Рудолф Ото и философия на религията, поддържан от Мирослав Бачев

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat