PROFILPELAJAR.COM

Ханс-Георг Гадамер
Hans-Georg Gadamer
	Ханс-Георг Гадамер Hans-Georg Gadamer
германски философ
Роден	11 февруари 1900 г. Марбург, Германска империя
Починал	13 март 2002 г. (102 г.) Хайделберг, Федерална република Германия
Погребан	Хайделберг, Федерална република Германия
Учил във	Вроцлавски университет; Марбургски университет; Марбургски университет
Философия
Регион	Западна философия
Школа	Континентална философия · херменевтика
Интереси	Платон · Аристотел · Хегел
Идеи	хоризонт на разбиране
Повлиян	Хусерл · Хайдегер
Повлиял	Ханс Роберт Яус · Райнер Варнинг
Научна дейност
Област	Теория на литературата
Работил в	Лайпцигски университет; Хайделбергски университет
Уебсайт	Страница в IMDb
	Ханс-Георг Гадамер в Общомедия

Ханс-Георг Гадамер (на немски: Hans-Georg Gadamer) е германски философ, ученик на Хайдегер, основател на философската херменевтика, известен на първо място със своя magnum opus от 1960 г. Истина и метод (на немски: Wahrheit und Methode).

Биография

Ханс-Георг Гадамер се ражда на 11 февруари 1900 г. в Марбург. Баща му е фармацевт и през 1902 г. е назначен за директор на Фармацевтичния институт в Бреслау (днешен Вроцлав в Полша). Ханс-Георг Гадамер учи в училището в Бреслау (1909 – 1918).

Следване в Марбург (1919 – 1921). През 1921 г. посещава семинарите на Гайгер в Мюнхен. Получава насърчение за доклад върху Платон от Наторп и Николай Хартман (1922).^[1] През 1923 г. посещава лекциите на Хусерл и Хайдегер във Фрайбург, а през лятото – Хайдегер в неговата планинска хижа.

Завършва класическа филология при Паул Фридлендер (1924 – 1927). Хабилитира се при Хайдегер и Фридлендер с труда си „Платоновата диалектическа етика“ и е избран за частен доцент в Марбург (1929). Две години по-късно трудът е публикуван (1931). Два семестъра преподава в Кил (1934 – 1935). През 1937 г. е избран за професор в Марбург. Две години по-късно се премества в Лайпциг, където оглавява Философския институт към местния университет. Гост професор в Париж (1941) и Португалия (1944). Декан на Философския факултет в Лайпциг (1945). Ректор на университета в Лайпциг (1946 – 1947). Професор във Франкфурт на Майн (1947). Пътуване до Аржентина, след което поема професура в Хайделберг като наследник на Карл Ясперс. Тук отново попада под силното влияние на Хайдегер.

През 1950 г. е съставител на юбилеен сборник в чест на Хайдегер. През 1953 г. основава списание „Philosophische Rundschau“.

През 1968 г. става почетен професор и продължава да преподава в Хайделберг без заплащане. Почетен доктор на университета в Лайпциг (1996).

Умира на 13 март 2002 г. в Хайделберг.

Знаменити дебати

Между 1967 и 1971 г. провежда дебатите си с Юрген Хабермас.
През 1981 г. са дебатите му с Жак Дерида.

Съчинения

През 1960 г. издава най-прочутата си книга – „Истина и метод“. Между 1967 и 1977 издава „Кратки трудове“ в четири тома. Между 1985 и 1995 г. излизат Събраните му съчинения в издателство „Mohr“.

Избрани произведения

Wahrheit und Methode. Grundzüge einer philosophischen Hermeneutik. (Tübingen 1960), Unveränd. Nachdr. d. 3. erw. Aufl. Tübingen 1975, ISBN 3-16-833912-1.
Das Vaterbild im griechischen Denken, in: „Das Vaterbild in Mythos und Geschichte: Ägypten, Griechenland, Altes Testament, Neues Testament“, hrsg. von Hubertus Tellenbach, Kohlhammer Verlag, Mainz 1976, S. 102–115, ISBN 3-17-002645-3.
Lob der Theorie, Frankfurt a. M., Suhrkamp, 1983.
Das Erbe Europas, Suhrkamp, Frankfurt a. M. 1989.
Über die Verborgenheit der Gesundheit, Suhrkamp, Frankfurt a. M. 1993.
Der Anfang der Philosophie, Philipp Reclam, Stuttgart 1996.
Erziehung ist sich erziehen Heidelberg 2000.
Hermeneutische Entwürfe. Vorträge und Aufsätze Tübingen 2000.
Platos dialektische Ethik. Phänomenologische Interpretationen zum Philebos Hamburg 2000.

Събрани произведения

Gesammelte Werke. Tübingen: Mohr, 1985–1995 (10 Bände).
- Band 1. Hermeneutik 1: Wahrheit und Methode: Grundzüge e. philos. Hermeneutik
- Band 2. Hermeneutik 2: Wahrheit und Methode: Ergänzungen u. Register
- Band 3. Neuere Philosophie 1: Hegel, Husserl, Heidegger
- Band 4. Neuere Philosophie 2: Probleme, Gestalten
- Band 5. Griechische Philosophie 1
- Band 6. Griechische Philosophie 2
- Band 7. Griechische Philosophie 3: Plato im Dialog
- Band 8. Ästhetik und Poetik 1: Kunst als Aussage
- Band 9. Ästhetik und Poetik 2: Hermeneutik im Vollzug
- Band 10. Hermeneutik im Rückblick

Книги на български

История и херменевтика. Съставителство и превод от немски език Христо Тодоров. София: Гал-Ико, 1994, 225 с.
Истина и метод – основни черти на една философска херменевтика. Превод от немски език Димитър Денков. Плевен: ЕА, 1997.
2-ро изд. София: Изток-Запад, 2020, 496 с.^[2]
Актуалността на красивото: изкуството като игра, символ и празник. Превод от немски език Димитър Денков. София: Критика и хуманизъм, 2000, 95 с.
Наследството на Европа. Превод от немски език Теодора Карамелска. София: Критика и хуманизъм, 2009, 182 с. ISBN 978-954-587-138-2
Загадката на здравето. Превод от немски език Христо Хр. Тодоров. София: Издателство на Нов български университет, 2014, 260 с.

Признание и отличия

Паметна плоча във Вроцлав за Йоханес Гадамер, професор по токсикология, и Ханс-Георг Гадамер, почетен доктор по философия, 2003.

1971 – носител на орден Pour le Mérite и на наградата „Ройхлин“^[3]
1972 – носител на Големия кръст за заслуги със звезда на Федерална република Германия
1975 – избран е за член на Американската академия за науки и изкуства
1979 – носител на наградите „Фройд“^[4] и „Хегел“^[5]
1984 – член-кореспондент на Британската академия^[6]
1986 – носител на награда „Карл Ясперс“^[7]
1987 – носител на награда „Ханс Мартин Шлайер“
1990 – почетен гражданин на Неапол^[8]
1990 – носител на Големия кръст за заслуги със звезда и портупей на Федерална република Германия
1993 – почетен гражданин на Хайделберг
1995 – почетен доктор на Вроцлавския университет^[9]
1995 – носител на международната награда „Фелтринели“^[10]
1996 – почетен доктор на Лайпцигския университет
1997 – почетен доктор на Карловия университет в Прага^[11]
1999 – почетен доктор на Марбургския университет^[12]
2000 – почетен доктор на Санктпетербургския университет^[13]

Вижте също

Източници

↑ Professorenkatalog der Universität Leipzig, Vita Prof. Dr. phil. habil. et Dr. h. c. mult. Hans-Georg Gadamer
↑ Истина и метод – основни черти на една философска херменевтика (откъс) (PDF) // Изток-Запад. Посетен на 2021-12-15.
↑ Der Reuchlinpreis // сайт на град Пфорцхайм. Архивиран от оригинала на 2021-12-15. Посетен на 2021-12-15.
↑ Sigmund-Freud-Preis für wissenschaftliche Prosa // Deutsche Akademie für Sprache und Dichtung. Посетен на 2021-12-15.
↑ Über den Hegel‐Preis // сайт на град Щутгарт. Посетен на 2021-12-15.
↑ Deceased Fellows (PDF) // British Academy. Посетен на 2020-05-29.
↑ Karl-Jaspers-Preis // сайт на град Хайделберг. Посетен на 2021-12-15.
↑ La Città di Napoli a Hans Georg Gadamer (Napoli, Castel Nuovo, Sala dei Baroni 27 novembre 1990), Istituto Italiano per gli Studi Filosofici, Neapel 2000.
↑ Doktorzy honoris causa Uniwersytetu Wrocławskiego: Hans-Georg Gadamer // Multimedialna baza danych o twórczości, działalności oraz instrumentarium naukowym wybitnych uczonych związanych z Uniwersytetem Wrocławskim. Посетен на 2021-12-15.
↑ Premi Feltrinelli 1950-2011 // lincei.it. Посетен на 17 novembre 2019.
↑ Přehled udělených titulů Dr.h.c. na Univerzitě Karlově // Univerzita Karlova. Посетен на 2021-12-15.
↑ Hans-Georg Gadamer Ehrendoktor der Uni Marburg // idw-online.de, 1999-06-24. Посетен на 2021-12-15.
↑ Почетный доктор Санкт-Петербургского государственного университета (звание) // Санкт-Петербургский государственный университет. Посетен на 2021-12-15.