В спомените си Христо Татарчев обобщава резултатите от срещата така:
„
Три дена подред в нашата къща се продължиха заседанията. Делегатите дадоха отчет за състоянието на организацията. Тук се определи поведението, което трябваше да държим спрямо Екзархията, общините и др. Реши се организацията да се стреми да прокара за учители във всички училища, общински и екзархийски, по възможност свои хора. Също тъй се реши по същия начин да вземем общините и училищните настоятелства в свои ръце. Всекиму се наложи да работи за засилването на местните комитети, а тъй също и за снабдяването с оръжие. Паричните средства на организацията бяха само от членските вносове.
След конгреса Централният комитет усети нужда да се изработи и един вътрешен правилник за ръководство на местните революционни комитети. На Хаджиниколова се възложи да съчини правилника, който от края на същата година биде приет от Централния комитет, все в същия състав на шестимата, в окончателен вид[4].
“
Бележки
↑Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 113.
↑Според Иван Хаджиниколов: „Събранието в Ресен имаше характера на сбирка на посветени и непосветени и не може да се таксува като събор конгрес“, цитирано по „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно издателство, София, 2002 г., стр. 109.