Председателят на Народното събрание е едноличен орган на българския парламент. Това не изключва възможността той да има заместници, които да ръководят дейността на Парламента и осъществяват други правомощия, предоставени от председателя, когато той отсъства. Народното събрание само̀ определя броя на заместник-председателите, като критерият е броят на парламентарните групи. Председателят е вътрешен ръководен орган и не заема самостоятелно място в йерархичната система на държавните органи.
Изискванията за председател на Народното събрание са същите като за народен представител (той се избира от състава на народните представители): да е български гражданин, който няма друго гражданство; да е навършил 21 години; да не е поставен под запрещение; да не изтърпява наказание лишаване от свобода (чл. 65, ал. 1 КРБ)
Помощни органи
Председателят на Народно събрание се подпомага от председателски съвет, който е съвещателен орган. В него са включени заместник-председателите на Народното събрание, председателите на парламентарните групи и председателят на законодателната комисия. При необходимост може да бъдат поканени да присъстват на заседанията на съвета и председатели на други комисии.
Правилниците за организацията и дейността на следващите три парламента не предвиждат създаването на председателски съвет. Независимо от това председателят може да свиква за консултации по различни въпроси председателите на парламентарните групи.
Правомощия на председателя
Основните правомощия на председателя са определени в чл. 77 от Конституцията, а други са регламентирани в Правилника за организация и дейност на Народното събрание. Правомощията могат да бъдат разделени в две групи – по ръководене на Народното събрание и представителни.
Правомощия по ръководене на Народното събрание
Основното правомощие на председателя е да ръководи разискванията и гласуванията в заседанията на Народното събрание. Той предлага проекта за дневен ред на заседанията (чл. 77, ал. 2 КРБ); открива, ръководи ги и ги закрива и осигурява реда в заседателната зала (чл. 77, ал. 3 КРБ); удостоверява с подписа си съдържанието на приетите актове (чл. 77, ал. 4 КРБ); разпорежда да бъдат обнародвани обръщенията, декларациите и решенията, приети от Народното събрание (чл. 77, ал. 6 КРБ). Правилника за организацията и дейността на Народното събрание конкретизира и доразвива разпоредбите на Конституцията, като определя, че: председателят разпределя законопроектите между комисиите; определя местата на парламентарните групи, президента и членовете на Министерски съвет в залата; удостоверява с подписа си стенографските дневници от заседанията; следи за спазването на правилника.
Голяма част от правомощията на председателя имат организационно-административен характер: той упражнява бюджета на Народното събрание; назначава и осовбождава главния секретар и служителите в кабинета на председателя и заместник-председателите на парламентарните групи и квесторите; определя правилата за вътрешния ред в сградите; определя класификатора на длъжностите в Народното събрание; дава разпореждания на вътрешната и външната охрана и упражнява контрол върху тях.
Заедно с всичките си правомощия председателят притежава всички права и задължения, каквито имат останалите народни представители.
Представителни правомощия
Председателят представлява Народното събрание пред другите държавни органи и организира връзките и взаимодействието с тях. Той организира международните връзки на Народното събрание; приема парламентарни делегации и ръководители на други държави; организира или ръководи български парламентарни делегации в други страни.
Предсрочно освобождаване
Председателят и неговите заместници могат да бъдат предсрочно освободени, когато системно не изпълняват правомощията си. Инициативата за това принадлежи на една трета от народните представители. Предложението за освобождаване се поставя на тайно гласуване, като то се счита за прието, когато за него гласуват повече от половината присъстващите народни представители.
Председателят и заместниците му могат да бъдат предсрочно освободени и по тяхно искане, без то да се обсъжда и глсува. В тези случаи нов избор се произвежда в срок от 14 дни.
XXXVIII народно събрание възприема и още едно основание за предсрочно освобождаване – при преустановяване съществуването на парламентарната група, от която е излъчен". И в този случай няма обсъждане и гласуване.
Списък на председателите на Народното събрание[2]
Най-продължително управление
- Фердинанд Козовски – 14 г. 11 м. 2 д. (от 4 мандата)
- Станко Тодоров – 9 г. 6 м. 22 д. (от 2 мандата)
- Владимир Бонев – 8 г. 8 м. 3 д. (от 2 мандата)
- Цецка Цачева – 5 г. 10 м. 29 д. (от 2 мандата)
- Димитър Вачов – 5 г. 5 м. 23 д. (от 3 мандата)
- Сава Гановски – 5 г. 9 д. (от 2 мандата)
Бележки
Външни препратки
