Правителство на Тодор Иванчов 2

Правителство на Тодор Иванчов
 20-о правителство на България
Общи
Държавен главаФердинанд I
ПредседателТодор Иванчов
Народно събрание
89 / 169
Сформиране27 ноември 1900
Разпускане12 януари 1901
Първоначален състав
Партия(и)безпартийни ЛП (радослависти)
Министри8
~ мъже8
~ жени0
Хронология
Назначено от X ОНС
Иванчов 1
Петров 1

Второто правителство на Тодор Иванчов е двадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 11 от 27 ноември 1900 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски.[2] Управлява до 12 януари 1901 г., след което е наследено от първото правителство на Рачо Петров.[3]

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Политика

На 27 ноември 1900 г. княз Фердинанд I възлага на ген. Рачо Петров да състави преходен кабинет до провеждането на нови парламентарни избори. Министър-председател на новото правителство е Тодор Иванчов, но реално властта се контролира от княза и ген. Петров.[4]

Поради конфликта между Иванчов и Министерския съвет кабинетът не успява да изпълни поставените му задачи и подава оставка.[4]

Съставяне

Указ № 11 на княз Фердинанд за назначаването на Тодор Иванчов за министър-председател. Източник: ДА „Архиви“

Кабинетът, оглавен от Тодор Иванчов, е образуван от безпартийни лица и 1 деец на Либералната партия (радослависти) – Димитър Тончев.

Кабинет

Сформира се от следните 8 министри и един председател:[4]

министерство име партия
председател на Министерския съвет Тодор Иванчов безпартиен
вътрешни работи Рачо Петров безпартиен
външни работи и изповедания Димитър Тончев Либерална партия (радослависти)
търговия и земеделие Йов Титоров безпартиен
правосъдие Петър Данчов безпартиен
военен Стефан Паприков военен
народно просвещение Иван Пеев-Плачков безпартиен
финанси Тодор Иванчов безпартиен
обществени сгради, пътища и съобщения Стефан Паприков (упр.) военен

В краткия си период на водене не са правени промени.

Вижте също

Литература

Бележки

  1. ↑ Указ № 11 от 27 ноември 1900 г. Обн. ДВ. бр. 261 от 28 ноември 1900 г.
  2. ↑ Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986 Архив на оригинала от 2015-01-18 в Wayback Machine.. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 17 януари 2015)
  3. ↑ Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 165
  4. ↑ а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 72 – 73.