PROFILPELAJAR.COM

Правителство на Пенчо Златев
	Правителство на Пенчо Златев
52-ро правителство на България
Общи
Държавен глава	Борис III
Председател	Пенчо Златев
Сформиране	22 януари 1935
Разпускане	21 април 1935
Първоначален състав
Коалиция	безпартийни
Министри	7
~ мъже	7
~ жени	0
Хронология
Назначено от	Борис III

Правителство на Пенчо Златев е петдесет и второто правителство на Царство България, назначено с Указ № 21 от 22 януари 1935 г.^[1] на цар Борис III. Управлява страната до 21 април 1935 г., след което е наследено от правителството на Андрей Тошев.^[2]

Политика

Кабинетът е първият от т.нар. преходни кабинети. Задачата им е концентриране на цялата политическа власт в ръцете на цар Борис III и неговото обкръжение. Новата роля на монарха е продиктувана както от засилените антимонархически тенденции в българското общество, така и от очертаващата се реална опасност от нов световен военен конфликт. Царят е убеден, че яростното противопоставяне между многобройните политически групировки в страната ще доведе до участието на България във войната и до нова национална катастрофа.^[2]

Поемайки властта, цар Борис III се надява не само да запази държавата извън конфликта, но и лавирайки между интересите на Великите сили, да осъществи националното обединение.^[2]

Съставяне

Кабинетът, оглавен от Пенчо Златев, е образуван от дейци на офицерската организация „Военен съюз“ и граждански експерти.

Кабинет

Сформира се от следните 7 министри:^[2]

министерство		партия
министър-председател	Пенчо Златев	военен
външни работи и изповедания	Константин Батолов	безпартиен
вътрешни работи и народно здраве	Крум Колев	военен
народно просвещение	Тодор Радев	военен
финанси	Михаил Календеров (упр.)	безпартиен
правосъдие	Михаил Календеров	безпартиен
война	Пенчо Златев	военен
народно стопанство	Янаки Моллов	Народно социално движение
съобщения	Никола Захариев	безпартиен

Промени в кабинета

от 29 януари 1935

министерство	име		партия
финанси		Михаил Календеров	безпартиен
правосъдие		Любен Диков	Народно социално движение

Литература

Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.

Бележки

↑ ДВ. Указ № 21 от 22 януари 1935 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 16 от 22 януари 1935 г.
↑ ^а ^б ^в ^г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 182 – 184.