PROFILPELAJAR.COM

Петър Радев – Пашата
	Петър Радев – Пашата
български революционер
Роден	1875 г. Градоман, Банкя, Османска империя
Починал	25 май 1907 г. (32 г.) Русяци, Османска империя
	Петър Радев – Пашата в Общомедия

Тази статия е за кичевския войвода. За прилепския вижте Петър Костов – Пашата. За дееца на църковното движение в Битоля вижте Петър Радев (общественик).

Петър Величков Радев, наречен Пашата^[1] и с псевдоним Албански,^[2] е български военен и революционер, кичевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[3]

Биография

Роден е в 1875 година в село Градоман, тогава в Османската империя. Служи в българската армия като фелдфебел от 1-ви пехотен софийски полк. Опитва се да сформира чета в Градоман, с която да замине за Македония където да се присъедини към революционното дело на ВМОРО. Продава имуществото си и със спечелените 40 сребърника закупува 17 пушки. Прякора си Пашата получава от турски войници, заради червената му гвардейска униформа и офицерска сабя, с които влиза в сражение. Заминава за Кичево, а оттам за Поречието. Негов секретар и помощник е Симеон Денков. По време на Илинденско-Преображенското въстание е четник в четата на Ванчо Сърбаков от село Вранещица. Ранен е и се изтегля в България. При последвалото си завръщане в Македония отново заминава за Горно Поречие.

Чета на Петър Радев, 4 юни 1905 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Петър Радев	София	Софийска
2.	Христо х. Георгиев	Дупница
3.	Андрея Домик	Нови Сад	Австрия
4.	Александър Георгиев	Дупница
5.	Йордан Георгиев	Брацигово
6.	Никола Николов	Папрадище	Велешка
7.	Серафим Арсов	Горабинци	Щипска
8.	Атанас Божинов	Ресен	Битолска
9.	Тодор Иванов	Скопие
10.	Васил Димитров	Неврокоп	Сярско
11.	Стефан Добрев	Айтос
12.	Симеон Денков	София
13.	Стоян Стойчев	Горач	Кумановска
14.	Лазар Неделков	Айтос
15.	Стоян Димитров	Скопие
16.	Александър Николов	София
17.	Пенчо Николов		България	за Щипско^[4]

След въстанието сръбската въоръжена пропаганда в Кичевско се засилва и Петър Радев заедно с Петър Юруков, Георги Сугарев и други дават отпор на сръбските чети. След убийството на Георги Сугарев, Кичевският район остава само с една чета под ръководството на слабия войвода Янаки Янев от село Лахчани, който се застоява само в Горна Копачка, заради което Тома Николов назначава Петър Радев за войвода в Рабетникол и Долна Копачка като разчита на неговата добра школовка в българската армия. На Велики четвъртък 1907 г. организационната чета на Пешо Пашата е в Крушевското село Сланско.

Петър Радев е убит край Русяци в местността Кошарище^[5] от двама негови четници, които през есента преди това дошли като дезертьори от сърбоманските чети в Поречие и той ги приел на доверие.^[6]^[7] Всъщност това били доверени лица на Григор Соколович, поставил си за цел да елиминира силите на ВМОРО в региона.

Източници

Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929.