| Изображение
|
Построен
|
Местоположение
|
Информация
|
![]()
|
1928
|
Площад „20-ти Април“
|
Мавзолей костница в чест на Априлци – с параклис, построен по случай 50-годишнината на Априлското въстание. Строежът започва през 1926 и завършва през 1928 г. по проект на арх. Пантелей Цветков. Има два етажа с размери 1200/1200/1100 см и купол с металическа обковка, завършващ с кръст. Строителството е извършено със средства на х. Ненчо Палавеев от местни каменоделци.[1]
|
|
1970-те
|
Площад „20-ти Април“
|
Паметник на „Кървавото писмо“ и събитията от 1944 година[2]
|
|
1965
|
Барикадите
|
Мемориално-възпоменателен комплекс „Барикадите“ – построен по инициатива на комитет за изграждането му за увековечаване паметта на загиналите партизански командири и комисари. Участват подразделения на армията, местни жители със средства и труд в рамките на ТКЗС от Копривщица и региона. Извършва се строеж на пътя до там и до м. „Меде дере“ и с. Старосел, извършва се и елекрификация на обекта. Мемориално-възпоменателният комплекс включва в себе си туристически дом на три етажа с хотел-ресторант със заседателна зала, туристическа кухня и музейна сбирка.[1][3] След промените в края на XX век, обектът е изоставен на произвола на съдбата и се саморазрушава.
|
|
6 юли 1969
|
Барикадите
|
Надгробен паметник на Страхил – комплекс от паметници, строени едновременно, придружават мемориално-възпоменателния комплекс „Барикадите“, тържественото им откриване е на 6 юли 1969 г. Изработката е дело на Джоко Радивоевич, като скулпторът отказва да приеме авторски хонорар. На това място в каменни морени са оформени бюст-барелефи на загиналите на 8 юли 1944 г. в с. Старосел партизани от бригадите „Г. Бенковски“ и „В. Левски“.[1]
|
|
6 юли 1969
|
Барикадите, в местността „Петдесятница“
|
Паметник на шестнадесетте и паметник на Велко Йончев и Кунчо Фитлеков – съграден е от врачански камък. Представлява горящ факел, като встрани от него са издълбани образите на 14 партизани, загинали на 8 август 1944 г. и живо изгорените Велко Йончев и Кунчо Фитлеков.[1]
|
|
1958
|
Бит пазар
|
Мемориален комплекс Братска могила – създаден е в памет на загиналите в Съпротивата и Втората световна война (1923 – 1945), по проект на Георги Гергов и Иван Кесяков.[1]
|
|
1976
|
Копривщица
|
Мемориален комплекс „Човекът, що даде фаталния знак“ – издигнат е в памет на Георги Бенковски и Хвърковатата чета, с девиза „Ставайте робове, аз неща ярем“, по проект на Христо Танев и Петко Татаров.[1]
|
|
1928
|
До моста на „Първата пушка“
|
Барелеф в памет на обявяването на Априлското въстание – изработен е от Анастас Дудулов. Представлява гранитен блок със стъпаловидна основа с размери 250/240/30 см. В него е вградена бронзова отливка барелеф на въстанник с пушка, а над него – ечаща църковна камбана. От едната му страна са издълбани имената на четниците от отряда на Георги Тиханек, чийто изстрел слага началото на Априлската епопея. От другата страна на изобразения въстаник е положен текст в прослава на събитията от 1876 г.[1]
|
|
1973
|
Пред СУ „Любен Каравелов“
|
Паметник на Любен Каравелов – изработен от Надежда Петренко и Иван Сиврев. Въздигнат е от черно смолянско габро и представлява единен комплекс с училищната сграда.[1]
|
|
1980
|
До дома на революционера, в малък парк
|
Паметник на Тодор Каблешков – изработен от Йордан Гаврилов и Георги Папагалов. Има оформен фундамент от гранитни блокчета. Фигурата на героя е обърната към изгрева на Слънцето, излята е от бронз и е висока 290 см.[1]
|
|
1914
|
Двора на старото училище
|
Паметник на загиналите в Балканските войни (1912 – 1913) – изработен от Ат. Петров. Пресеченият четиристенен пирамидален обелиск е направен от черен полиран гранит с размери 300/55/55 см. От двете му страни се четат надписи с имената на загиналите в тези войни 53-ма копривщенци. Във височина паметникът завършва с православен кръст.[1]
|
|
1939
|
Рейница
|
Паметник на Аврелиян – казак, загинал за освобождението на Копривщица. Намира се в местността „Рейница“, срещу другата забележителност по тези места – „Сополивите камъни“, на около 6 км по пътя към град Стрелча. Аврелиан е руски казак от първа конна бригада на II гвардейска дивизия. Паметникът е направен по поръчка на местен инициативен комитет, съставен от общественици и културни дейци и е изграден с обществени средства. Има вид на пресечена пирамида с размери 300/150/130 см, съставена от поредица гранитни блокчета, увенчана с голям кръст.[1]
|
|
1934
|
Гробищен парк на храм „Успение на Пресвета Богородица“
|
Надгробен паметник на Димчо Дебелянов – изработен от Иван Лазаров, във връзка с пренасянето на тленните останки на поета от Демир Хисар в Копривщица. Изработен е от айтоски андезит (куршум камък) с размери 200/140/70 см.[1]
|
|
1956
|
Къща музей на Любен и Петко Каравелови
|
Бюст-паметник на Любен Каравелов – изработен по проект на Петър Балабанов. Състои се от пиедестал, изработен от Атанас Юруков, и бюст с размери 130/100/50 см.[1]
|
|
1962
|
Къща музей „Георги Бенковски“
|
Бюст-паметник на Георги Бенковски – изработен от скулптора Минков от гранит с размери 110/60/30 см. Бюстът е направен от айтоски андезит, а постаментът – от гранит, който е направен от Атанас Юруков.[1]
|
|
1960
|
Къща и килийно училище „Хаджи Геро Добрович-Мушек“
|
Бюст-паметник на Найден Геров – изработен е от скулптора Минков. Скулптурата има пиедестал и бюст с размери 190/60/50 см. Бюстът е направен от айтоски андезит, а постаментът от гранит. Първоначално е поместен в двора на старото училище, но през 1973 г. по случай 150-годишнината на Найден Геров е преместен на сегашното си място.[1] Паметникът е повреден при пътен инцидент и при подмяната на бюста губи около 40 см от височината си и вече не е зеленикав, а почти бял на цвят.
|
|
1968
|
Музей на просветното дело
|
Бюст-паметник на Яко Доросиев – организационен секретар на ЦК на БКП, самоубил се в София на 26 март 1925 г. Архитектурно-скулпурният паметник е направен през 1968 г. и се състои от гранитен пиедестал и бронзов бюст с размери 110/90/30 см. Бюстът е дело на професор Иван Фунев, а пиедесталът е от Атанас Юруков. Намира се в двора на къща музей „Яко Доросиев“.[1]
|
|
1965
|
Геренилото
|
Бюст-барелеф в памет на Димчо Дебелянов – изработен е от сръбския скулптор Джоко Радивоевич. Гранитният отломък има размери 160/120/60 см, в който е направена релефната (орелеф) фигура на поета.[1]
|
|
1966
|
Парк на кооперативния пазар
|
Паметник в чест на Найден и Петко Попстоянови – открит на мястото, където се е намирала родната им къща. Има размери 150/130/30 см и е направен от гранитна скала.[1]
|
|
1947
|
Маджаров парк
|
Бюст-паметник на Михаил Маджаров – изработен от Иван Лазаров с размери 90/60 см и се намира в парка, дарен на храма „Успение на Пресвета Богородица“, като фундаментът го прави значително по-висок. Бюстът е направен още през 1934 г. и бил с кабинетно предназначение, а впоследствие става съставна част от паметника и е в своеобразен комплекс с намиращата се в подножието на парка „Маджарова чешма“.[1]
|
|
1930
|
Парка на пл. „20-ти Април“
|
Чешма-паметник на Рашко Маджаров – съградена в негова и в чест на кооперативното водоснабдяване на Копривщица и региона. Има размери 180/180/250 см и е издигната от признателна Копривщица и софийската окръжна постоянна комисия.[1].
|
|
1970
|
Архитектурен ансамбъл „Арнаут махала“
|
Чешма-паметник на Дончо Ватах войвода – построена е от Дирекция на музеите в памет на войводата, по случай на 110 г. от гибелта му. Направена е от гранитен блок с размери 200/110/110 см и се намира недалеч от мястото, където се е намирала родната къща на войводата, на левия бряг на река Петрешка, в непосредствена близост до другата чешма на името на Лука Брайков, наричана простонародно „Арнаутец“.[1]
|
|
1984
|
Централен административен площад
|
Паметник на Антон Иванов – бронзовият паметник е изработен от Александър Апостолов и Петко Татаров.[1]
|
|
24 юли 1955
|
Двора на храм „Успение на Пресвета Богородица“
|
Надгробен паметник на Евтимий Сапунджиев[4]
|
|
2008
|
Парка на пл. „20-ти Април“
|
Паметник на Иван Врачев.
|
|
2018
|
Лобното му място в местността „Чардашко дере“
|
Паметник на поп Дончо Плачков
|
|
1942
|
Местност „Свети Никола“
|
Надгробен паметник на Иван Джартазанов – погребан по негово желание в местността „Свети Никола“.[5]
|
|
Преди 1936
|
Двора на храм „Успение на Пресвета Богородица“
|
Семейна гробница на Ненчо Палавеев – наподобява саркофаг изработен от черен полиран мрамор с издълбани благодарствени слова на х. Ненчо, отправени към неговите родители. На малък пиедестал с вградени портрети на тримата покойници е поставен пресъздаден от бял мрамор ангел, прегърнал православен кръст, висок почти колкото него. От двете страни на саркофага са засадени майсторски култивирани черници. Построена е, още докато хаджията е бил жив.[6]
|
|
1958
|
Площад „20-ти Април“
|
Мост в чест на 80-годишнината от Априлското въстание – мост над река Тополница с паметен надпис.[7]
|
|
12 септември 2018
|
Климатичен пансион на СУ „Любен Каравелов“
|
Паметна плоча и чешма в чест на Йоаким, Георги, Веселин и Александър Груеви, дарили на училищното настоятелство през 1910 г. двора си за построяването на Климатичния пансион. Плочата е поставена на източния ограден зид на пансиона по инициатива на Дирекция на музеите.[8]
|
|
1976
|
Пред Керекова чешма и Шулеви къщи
|
Кереков мост – мост над река Тополница изграден в чест на стогодишнината на Априлското въстание[9]
|
|
1971
|
Пред Къща музей „Георги Бенковски“
|
Чешма-паметник на Георги Бенковски. Чешмата е изработена от копривщенския каменоделец Атанас Юруков с размери 170/110/40 см.[1]
|
|
2008
|
На гроба му пред
Храм „Свети Николай“
|
Паметна плоча на Аврелиан. С подходяща церемония и в присъствието на почти цялото градско население на 11 януари 1878 г. тленните останки на воина са положени в храма.[10]
|
|
2008
|
Къща музей на Любен и Петко Каравелови
|
Бюст-барелеф на Петко Каравелов
|
.jpg)
