Паметникът на шестнадесетте и надгробният паметник на Страхил е комплекс от паметници, строени едновременно и придружаващи мемориално-възпоменателния комплекс „Барикадите“. Тържественото им откриване е на 6 юли 1969 г. Изработката е дело на Джоко Радивоевич, като скулпторът отказва да приеме авторски хонорар.[1] Група партизани, четници от бригада „Васил Левски“ води сражение с полицията и жандармерията в местността край река Меде дере в Копривщенското землище, в което са избити, а двама от тях екзекутирани.[2]
Паметникът на 16-те е съграден от врачански камък. Представлява горящ факел, като встрани от него са издълбани образите на 14 партизани, загинали на 8 август 1944 г. в местността „Столовато краище“. За тях и спасилите се двама души поета Веселин Андреев пише своята „Балада за шестнадесетте“. В местността „Петдесятница“ са изобразени, подобно на пламъци вплели своите тела, живо изгорените на 7 август 1944 партизани Вельо Йончев и Кунчо Фитлеков.[1] Лекарят на войсковото подразделение извършва екзекуцията, като изсипва спирт върху двамата партизани и ги запалва живи.[3]
Страхил е партизанското име на Стоян Йорданов Кокалов, роден в село Кръстевич. Той работи и учи в Пловдив и София във време когато става член на РМС и подада в обкръжението на Малчика. След началото на нападението на нацистка Германия над СССР минава в нелегалност и става партизанин в Средногорието. Загива от раните си в района на „Барикадите“ след битка в село СтароселПловдивско.[4]
Паметникът на Страхил съдържа освен надгробието му и барелефи на загиналите 8 юли 1944 г. осем души четници в село Старосел от отрядите „Георги Бенковски“ и „Васил Левски“. За композицията са използвани гранитни морени.[1]
