Архитектурен ансамбъл „Арнаут махала“

Печатарската машина на Любен Каравелов

Архитектуният ансамбъл „Арнаут махала“ се намира в град Копривщица, на изток от река Тополница. Разположена е от двете страни на река Петрешка в северния край на града.[1]

Името на махалата се свързва с заселилите се тук български преселници от Македония и Албания, наричани Арнаути, които не са били приети от хората от първото поселище в „Селището“ в най-високата част на Косьово дере – „Могилата“ в Тороман махала.[2]

В посока от юг на север пръв забележителен обект е Къщата на дядо Либен Каравелата, дядо на Любен Каравелов. Следва изворът „Арнаутец“, направен на чешма и цветисто описан в повестта „Българи от старо време“ на копривщенския революционер, публицист и краевед Любен Каравелов.[1]

В подножието на връх Свети Никола, където е погребан единият от пионерите на залесяването в града – Иван Джартазанов, е съградена Хаджи-Иванчовата къща и прилежащата в съседство Енкова фурна. Срещу тази къща, от другата страна на Петрешка река се е намирала къщата на войводата Дончо Ватаха.[1] Наблизо до Арнаутец и родната стряха на войводата по повод на 110 години от неговата смърт е построена чешма в негова чест.[3] Тук реката е пресечена от Хаджи-Нейковия мост, построен като другите образци на мостове в Копривщица с един свод.

На малък площад се намират трите къщи, образуващи комплекса на Къщата музей на Любен и Петко Каравелови,[1] стопанисван от Дирекцията на музеите в града. В съседство на Каравелови се намира домът на бунтовника от 1876 г., революционера Цоко Будин, обесен от турците същата година като комита.

В южна посока махалата завършва с Герджиковата къща, бащина стряха на войводата от Одринския вилает, Михаил Герджиков и стига в крайната си точка – Керековата чешма, най-старата от всички чешми на града.[1]

Фотографии на Архитектурен ансамбъл „Арнаут махала“

Източници

  1. ↑ а б в г д Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.
  2. ↑ Теофилов, Т. Предположения за произхода на част от топонимите по поречията на реките Тополница и Стряма. Великотърновски университет „Св. Св Кирил и Методий“. Институт за балканистика при БАН. Търновска книжовна школа. Т.7. Седми международен симпозиум. Велико Търново 8 – 10 октомври 1999 г.
  3. ↑ Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници. София, ОФ, 1980. с. 318 – 330.