„Отче наш“ или Господнята молитва е най-известната молитва в християнския свят, която по Евангелието от Матея 6:9 – 13 и Евангелието от Лука 11:2 – 4)[1] е завещана от Самия Иисус Христос. В Православната църква тази молитва се произнася по време на Божествената литургия след осветяването на Св. Дарове. По завета на апостолите всеки християнин е длъжен да я произнася три пъти на ден, по Тертулиан преди ядене.
Богомилите-еретици са признавали единствено молитвата „Отче наш“, както е отбелязано в Тайната книга на богомилите, апокриф, известен още като „Свети Йоанова книга“ и „Лъжовно евангелие на Йоан“. Възниква в България най-вероятно през XI—XII в. Запазено е в два латински преписа – т. нар. Каркасонски от XIV век и Виенски от XII век
Молитвата „Отче Наш“ е преведена от гръцкия оригинал на латински[2] и впоследствие на много други езици. Църковнославянският превод е един от най-ранните старобългарски текстове, най-вероятно дело на Светите братя Кирил и Методий. Понастоящем се ползват различни преводи на почти всички съвременни езици, сред славянските на български, руски и т.н.
Руски икони от 17 в. илюстрират текста на „Отче Наш“ (Господня молитва), като съчетават съответни образи и сцени.
На старобългарски език
Отьчє нашь, ижє ѥси на нєбєсѣхъ,
да свѧтитъ сѧ имѧ Твоѥ,
да придєтъ цѣсарьствиѥ Твоѥ,
да бѫдєтъ волꙗ Твоꙗ
ꙗко на нєбєсє, и на зємли.
Хлѣбъ нашь насѫщьнъ даждь намъ дьньсь
и остави намъ длъгъı нашѧ,
ꙗко и мъı оставлꙗѥмъ длъжьникомъ нашимъ,
и нє въвєди насъ въ искоушєниѥ,
нъ избави нъı отъ лѫкаваѥго,
ꙗко твоѥ ѥстъ цѣсарьствиѥ и сила, и слава въ вѣкъı.
Аминь!