Тюрбето на светеца, изградено в началото на ХVІ век, става място за религиозно поклонение. Около него възниква теке – обител на дервиши (странстващи монаси). Според османския пътешественик и пътеписец Евлия Челеби през ХVІІ век тюрбето е в центъра на по-голям култов комплекс (теке), който днес не е запазен. Днес текето привлича много поклонници по време на ежегодния празник Гергьовден[1], отбелязван на 6 май. Празничен обичай е жертвоприношението на агнета[2].
Осман баба
Евлия Челеби съобщава, че Осман баба е бил водач на бекташите (членове на ислямския орден Бекташия), които идват на Балканите с първите османски войски през ХІV век. Осман баба разпространява своята вяра по Европа, достигайки до Дания. Заловен е от османците в Адрианопол през 1369 г. Според надпис в тюрбето му обаче той е роден през 1389 и е починал през 1478/9 г.
Днес Осман баба е почитан сред най-уважаваните светии на мюсюлманската общност на алевиите[2].
Строителството на мавзолея е датирано към 1505 – 1507 г.[2] По оценка от Евлия Челеби тюрбето е измежду най-красивите, но според съвременни познавачи оценката е пресилена[2].
Тюрбето представлява седмоъгълна каменна сграда с правоъгълно преддверие. Висока е 11 м, има диаметър на купола 7,2 м и е изградена от квадри (обработени предварително блокове) от бял пясъчник, с мраморен портал.
Отличителна особеност на тюрбето са неговите стени, изписани със сцени от Стария завет, като жертвоприношението на Ишак (Исаак) от баща му Ибрахим (Аврам)[2]. Стенописните сцени са рисувани от Александър Терзиев, любител-художник от Хасково[3].
Източно от тюрбето на Отман баба е разположено по-малко тюрбе с 2 символични гроба на Хасан и Юсеин, чиято каменна сграда е построена през ХХ век[3].
