PROFILPELAJAR.COM

Текето
	Текето
	Текето Текето
Общи данни
Население	416 души (15 март 2024 г.); 128 души/km²
Землище	3,252 km²
Надм. височина	287 m
Пощ. код	6370
Тел. код	03700
МПС код	Х
ЕКАТТЕ	72182
Администрация
Държава	България
Област	Хасково
Община; – кмет	Хасково; Станислав Дечев ; (ГЕРБ; 2019)
	Текето в Общомедия

Текето е село в Южна България. То се намира в община Хасково, област Хасково.

Тюрбето на Осман баба отзад с входа на текето отпред и хотел „Джем“ отляво над пътя

География

Селото се намира на 14 км от Хасково по пътя за град Кърджали, в непосредствена близост до село Тракиец.

История

В миналото селото се нарича Отман баба текеси, по името на разположеното в него Осман баба теке – алевийско бекташко теке (обител на дервиши) с тюрбето (мавзолей) на Осман (Отман) баба. През 1934 година това име е променено на Текето.

През 1985 година село Текето има 371 жители.^[2]

Население

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:^[3]^[4]

Година на преброяване	Численост
1934	58
1946	63
1956	67
1965	140
1975	329
1985	371
1992	459
2001	488
2011	463
2021	393

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[5]

	Численост	Дял (в %)
Общо	463	100,00
Българи	4	0,86
Турци	431	93,08
Цигани	23	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	5	1,07
Неотговорили	0	0,00

Религии

В селото живеят само мюслюмани.

Обществени институции

Целодневна детска градина

Забележителности

Тюрбе на Отман баба

В село Текето се намира тюрбе, в което е разположен гробът на алевийския светец Осман баба (1389 – 1478). То е издигнато около 1507 година, при управлението на султан Баязид II (1481-1512). Тюрбето представлява седмоъгълна каменна сграда с правоъгълно преддверие. Има височина 11 м и диаметър на купола 7,2 м и е изградена от квадри (обработени предварително блокове) от бял пясъчник, с мраморен портал. Според Евлия Челеби през ХVІІ век тюрбето е в центъра на по-голям култов комплекс (теке), който днес не е запазен.

През 1970 година е обявено за паметник на културата от местно значение, а през 1976 година е реставрирано. През 1993 година вътрешността на тюрбето е украсена със стенописни сцени, рисувани от Александър Терзиев, любител-художник от Хасково.^[6]

Други забележителности

Източно от тюрбето на Отман баба е разположено по-малко тюрбе с 2 символични гроба на Хасан и Юсеин, чиято каменна сграда е построена през 20 век.^[6]

На 6 май 2006 година в селото са направени първите копки на хотел „Джем“ от лидера на партия ДПС Ахмед Доган. През май 2007 година хотелът е официално открит.

Между двете тюрбета има Дървета за пожелния. Хората, които отиват на тюрбето, не пропускат да си пожелаят нещо. Вярва се, че ако оставиш нещо лично по дървото (било то само косъм от косата) и си пожелаеш нещо, и то ще се сбъдне.

Редовни събития

На празника на светеца Отман баба край текето се организира традиционното мае (вид събор). Но в с. Текето идват и поклонници от цял свят да се молят и правят курбан за здраве, за сбъднати пожелания, преживени щастливи мигове или за пречистване от отминали лоши случаи. На курбана се канят приятели, роднини, съседи, случайно дошли на святото място, и други хора. Традицията е нищо да не се взима от святото място, а само да се донася. Всички дарове остават за текето. Затова и гробът на Отман баба в централната зала на текето е винаги отрупан с дарове.

Кухня

Предимно турска: баклава, катми, мекици, баница с пилешко, имамбаялдъ, пиде, кюнефе и т.н.

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 265
↑ „Справка за населението на село Текето, община Хасково, област Хасково, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-13. Посетен на 17 септември 2020.
↑ „The population of all towns and villages in Haskovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 17 септември 2020. (на английски)
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 септември 2020. (на английски)
↑ ^а ^б Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 41-47, 161-163.