Порт Артур, дълбоководното пристанище и руската военноморска база на върха на полуостров Ляодонг в Манджурия, се е смятал за една от най-силно укрепените позиции в света. Въпреки това, по време на Първата китайско-японска война, генерал Ноги Маресуке превзема града от армията на династията Цин само за няколко дни. Лекотата на победата му по време на предишния конфликт и прекомерната увереност на японския генерален щаб в способността му да преодолее подобрените руски укрепления водят до много по-дълга кампания и много по-големи загуби от очакваните.
Настъплението на 3-та японска армия. Синя линия: 30 юли, червена: 15 август, жълта: 20 август, зелена: 2 януари 203-метровия връх, 14 декември 1904 г Порт Артур, гледан от върха на 203-метровия хълм, ноември 2004 г
Унищожаване на руския Тихоокеански флот
Стрелба с японска 11-инчова гаубица Корабът Палада под обстрел, докато петролното депо гори Корабите Палада и Победа
Ноги Маресуке успява да постави артилерийски наблюдател с телефонна линия на 203-метровия хълм, което дава изглед към пристанището на Порт Артур. Ноги вече може да бомбардира руския флот с тежки гаубици (с диаметър 11 in (280 mm) и бронебойни снаряди тежащи 500 либри = ~220 кг). Той започна систематично да потапя руските кораби в обсега.
Потопени са линейните кораби „Полтава” на 5 декември 1904 г., следван от „Ретвизан“ на 7 декември 1904 г. и „Победа” и „Пересвет” 9 декември 1904 г.; също и крайцерите „Палада“ и „Баян“ на 9 декември 1904 г. Линейният кораб „Севастопол“, въпреки че е ударен 5 пъти от снаряди на гаубица, успява да излезе извън обсега на оръдията. Ужасен от факта, че руският Тихоокеански флот е бил потопен от армията, а не от Императорския японски флот, и с пряка заповед от Токио да не бъде позволено на Севастопол да избяга, адмирал Того Хеихачиро изпраща вълна след вълна от разрушители в шест отделни атаки срещу единствения останал руски боен кораб. След 3 седмици Севастопол все още е на повърхността, оцелявайки след 124 изстреляни по него торпеда, докато потапя два японски разрушителя и поврежда шест други кораба. Междувременно японците губят крайцера Такасаго, попаднал на мина извън пристанището.
През нощта на 2 януари 1905 г., след като Порт Артур се предава, капитан Николай Есен от Севастопол нарежда повреденият боен кораб да бъде потопен странично в 30 fathoms (55 m), така че корабът да потъне на една страна и да не може да бъде вдигнат и спасен от японците. Останалите шест кораба в крайна сметка са извадени и въведени отново в състава на японския императорски флот.
Последици
Руска марка „100-годишнина от героичната отбрана на Порт Артур“ (2004 г.), показваща кръста на Порт Артур (военно отличие)
Превземането на Порт Артур и последвалите японски победи в битката при Мукден и Цушима дават на Япония доминираща военна позиция, което води до благоприятния за тях Договор от Портсмут (с участието на президента на САЩ Теодор Рузвелт). Загубата на войната през 1905 г. води до големи политически вълнения в имперска Русия (виж: Руската революция от 1905 г.).
В края на войната Ноги докладва директно на император Мейджи по време на Гозен Кайги (конференция при императора). Когато описва подробно битките при обсадата на Порт Артур, Ноги се срива и се разплака, извинявайки се за загубените 56 000 живота и иска да му бъде позволено да се самоубие в изкупление. Император Мейджи му казва, че самоубийството е неприемливо, тъй като цялата отговорност за войната идва от императорски заповеди и че Ноги трябва да остане жив, поне докато самият император е жив.[2]
Източници
↑ абвгдеClodfelter, Micheal, Warfare and Armed Conflicts, a statistical reference, Volume II 1900 – 91, pub McFarland, ISBN0-89950-815-4 p648.
↑Keene, Donald. (2005). Emperor of Japan, Meiji and his World, 1852 – 1912, pp. 712 – 713. New York: Columbia University Press. ISBN978-0-231-12340-2
