Крайцерът „Такасаго“ е проектиран от известния английски корабостроител Филип Уотс (впоследствие, автор на първия линкор„Дредноут“). Представлява подобрен проект по аржентинския бронепалубен крайцер „25-и май“ и е типичен представител на „елсуикските“ крайцери. За по-добра мореходност кораба получава развити полубак и полуют. Има недостатъчна устойчивост и силно бордоволюлеене. За да се подобри устойчивостта, бойните марсове са поставени по-надолу, отколкото на предшествениците.
След края на строителството, крайцерът прави преход до Япония и на 14 август пристига в пристанището на Йокосука. През 1900 г. крайцерът, в състава на Международна ескадра, участва в потушаването на въстание на ихетуаните в Китай. През 1902 г., заедно с крайцера „Асама“, извършва поход към Великобритания за участие в церемонията по коронацията на кралЕдуард VII, а също и за празниците за сключване на първия Англо-японски съюз. Походът продължава от 7 април до 28 ноември 1902 г., в хода на похода корабът изминава 24718 морски мили.
Руско-японска война
Преди започването на руско-японската война крайцерът „Такасаго“ влиза в състава на 3-ти боен отряд на 1-ва ескадра на Съединения флот.
На 8 февруари 1904 г., при подхода на главните сили на Обединения флот към Порт Артур крайцерът „Такасаго“ задържа руския параход „Манджурия“ (впоследствие под името „Канто“ е в състава на Японския флот).
На 9 февруари 1904 г. крайцерът, в състава на своя отряд, взема участие в боя с 1-ва Тихоокеанска ескадра водейки огън по „Асколд“ и „Баян“. След това нееднократно води разузнаване, подсигурява действията на миноносците и брандерите, коректира стрелбата.
На 25 февруари участва в потопяването на миноносеца „Внушительный“.
На 13 април „Такасаго“ в състава на своя отряд води бой с крайцера „Баян“, излязъл на помощ на миноносеца „Страшный“.
На 23 юни при излизането на руската ескадра в морето „Такасаго“, в състава на отряда, води наблюдение за действията на руските кораби.
На 10 август „Такасаго“ участва в боя в Жълто море с опитващата се да преодолее блокадата 1-ва Тихоокеанска ескадра.
На 15 август „Такасаго“ в състава на своя отряд пристига в порт Циндао за наблюдаване на пристигналите там след боя броненосец „Цесаревич“ и миноносците „Бесшумный“, „Бесстрашный“ и „Беспощадный“. След като командирът на 3-ти отряд контраадмирал Сигето Дева се уверява в това, че руските кораби са интернирани, отрядът се насочва към главните сили.
През октомври 1904 г. „Такасаго“ се насочва за ремонт в Япония. След края на ремонта крайцера се връща в състава на флота.
През нощта на 12 към 13 декември 1904 г. в района на 37 мили южно от Порт Артур „Такасаго“ се натъква на мина, поставена от лейтенантАлександр Васильевич Колчак на миноносеца „Сердитый“.[1][2] Независимо от усилията на екипажа да предотврати нахлуването на вода, не успяват да изправят крена. Командирът на кораба издава заповед на екипажа да излезе на горнатапалуба и да започне спускането на лодките. Екипажът, три пъти извиква „банзай“ е с военни песни очаква потъването на кораба. На 01.10 13 декември крайцерът се преобръща по левия борд и след 23 минути напълно потъва. Всички лодки, освен една, са дръпнати от водовъртежа. На мястото на катастрофата пристига крайцерът „Отова“, който започва спасяването на хората. В условията на силен вятър със сняг и големи вълни, са извадени от водата 162 души (от тях умират 6), в т.ч. командира на кораба, капитан 1-ви ранг Ишибаши. Загиват 280 души (в т.ч. 23 офицера и кондуктори, 257 нисши чинове и волнонаемни).[3]
Командири на кораба
капитан 1-ви ранг Учида Масатоши (Uchida, Masatoshi) – от 23 юни 1897 г. до 14 август 1898 г[4].
капитан 1-ви ранг Хаясаки Генго (Hayasaki, Gengo) – от 2 ноември 1898 г. до 17 юни 1899 г[4].
капитан 1-ви ранг Накаяма Нагааки (Nakayama, Nagaaki) – от 20 ноември 1899 г. до 20 май 1900 г[5].
капитан 1-ви ранг Такигава Томокадзу (Takigawa, Tomokazu) – от 20 май до 25 септември 1900 г[6].
капитан 1-ви ранг Нарукава Хакару (Narukawa, Hakaru) – от 25 септември до 6 декември 1900 г[6].
капитан 1-ви ранг Ивасаки Тацуто (Iwasaki, Tatsuto) – от 23 януари до 10 септември 1901 г[6].
капитан 1-ви ранг Йошимацу Мотаро (Yoshimatsu, Motaro) – от 9 октомври 1901 г. до 21 април 1903 г[7].
капитан 2-ри ранг/капитан 1-ви ранг (от 17 януари 1904 г.) Ишибаши Хадзиме (Ishibashi, Hajime) – от 7 юли 1903 г. до 23 декември 1904 г[8].
Схема на крайцера „Такасаго“ от Албума „Японски Военен Флот“ СПб, 1904 г.Схема на артилерията и бронирането на крайцера „Такасаго“ от справочника T.Brassey. The Naval Annual. Portsmouth – 1902 г.
Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. – М.: Издательство АСТ; Мн.: Издательство „Харвест“, 206, 464 с. ISBN 5-17-030194-4 (АСТ); ISBN 985-13-4080-4 (Харвест)
Каторин Ю. Ф. Крейсеры. Часть 1. – СПб, „Галерея-Принт“, 2008, 128 с. ISBN 978-5-8172-0126-0
Conway's All The World's Fighting Ships 1860 – 1905. Лондон, Conway Maritime Press, 1979, 448 с. ISBN 0-85177-133-5.
