В много страни новогодишната нощ се посреща на вечерни празненства, където мнозина танцуват, ядат, пият и палят или гледат фойерверки. Някои християни присъстват на нощна служба. Честванията обикновено се провеждат след полунощ, на Нова година – 1 януари.
Краят на годината се празнува в Римската империя за първи път през 153 г. пр.н.е., когато началото на годината е преместено от 1 март на 1 януари.[2] Обичаят да се започва годината след декември (дословно: „десети месец“) е древноримски. Месеците за Гай Юлий Цезар – юли и август, са въведени по-късно.
Фестивалите на огъня в края на годината са връщане към традициите на германските народи. Свързването на края на годината с името Силвестър (от латински: silva – гора, откъдето silvestris – горски) е към 1582 г. По онова време григорианската календарна реформа премества последния ден от годината от 24 на 31 декември – деня на смъртта на папа Силвестър I през 335 г. Богослужебният календар посочва деня като свой имен ден от 813 г.[2]