Ниобе
Крайцерът „Гелдерланд“, 1897 г.
Флаг	Нидерландия Германия
Клас и тип	Бронепалубен / ПВО крайцер
Производител	Fijenoord в Ротердам, Нидерландия.
Служба
Заложен	1 ноември 1897 г.
Спуснат на вода	28 септември 1898 г.
Влиза в строй	15 юли 1900 г. и 1 март 1940 г.
Изведен от експлоатация	потопен на 16 юли 1944 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	3970 t (нормална)
Дължина	94,7 m
Ширина	14,8 m
Газене	5,41 m
Броня	на палубата: 57 mm щитове оръдия ГК: 152 mm щитове оръдия СК: 13 mm гласис: 127 mm на бойната рубка: 102 mm
Задвижване	2 парни машини, 12 котли, 2 винта, 10 500 к.с.
Скорост	16 възела (30 km/h)
Екипаж	350 души
Радиолокационни станции (РЛС)	1 радар Würzburg
Радиоелектронно оборудване	2 FlaK-Kommandogeräte (оптични системи за засичане)
Въоръжение
Артилерия	Зенитна артилерия: 8x105 mm FlaK L/45 C/32 4x40 mm Bofors L/60 4x20 mm (4×4) Vierlinge C/38
Ниобе в Общомедия

„Ниобе“ (на немски: Niobe) e крайцер последователно на Нидерландия и на Германия.

Построен е в корабостроителницата Fijenoord в Ротердам като бронепалубен крайцер „Гелдерланд“ тип „Холанд“. Спуснат е на вода през 1898 г.

Постъпва през 1900 г. във Военноморските сили на Нидерландия, но не участва в Първата световна война, тъй като страната успява да запази неутралитет.

Постъпва през 1920 г. в Кригсмарине – военноморския флот на Нацистка Германия. Преоборудван е за ПВО крайцер. Действа в Балтийско море.

Потопен е на 16 юли 1944 г. от авиацията на Балтийския флот на СССР във финладското пристанище Котка в резултат на операция „Ураган“, разработена за унищожаването на финския броненосец на бреговата отбрана „Вяйнямьойнен“, за който по погрешка е взет при разузнаването на целта. В първата ударна група влизат 22 пикиращи бомбардировача Пе-2 в съпровождение на 16 изтребителя. Всеки бомбардировач носи по 2 бомби ФАБ-250. Командва групата подполковник Василий Иванович Раков. Втората ударна група – 4 топмачтовика А-20-Ж и 6 изтребителя съпровождение. Всеки топмачтовик носи по 2 бомби ФАБ-1000. Подсигуряващите сили се състоят от групи за преодоляване на зенитната артилерия, демонстративни действия, въздушно прикритие и разузнаване. Бомбовото натоварване на всички самолети е 38 тона. Групите са командвани от командирите на полковете и техните заместници. Всичко в операцията участват 131 самолета от авиационни полкове на 4 рода авиация^[1].

• В Общомедия има медийни файлове относно Ниобе (крайцер ПВО)
• Доценко В. Д. Мифы и легенды Российского флота. изд. 4-е. ISBN 5-17-025853-4.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ниобе (крейсер ПВО)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​