Попаднали под сръбска окупация, българите от Кичевско изпращат делегация до София (предвождана от кичевските учители свещеник Симеон Поплазаров, Методи Стършенов и Г. Иванов), с цел да се яви пред българския министър-председател Иван Евстратиев Гешов, да помоли за помощ и да проси бързо и енергично застъпничество за измъченото кичевско население. През април 1913 година делегациите от Кичевския край публикуват и мемоара „Кичево в миналото си и сега“, който да запознае българската общественост с историята на техния край и методите на новите сръбски окупационни власти.[3]
↑Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.