Метаксас или Метакса (на гръцки: Μεταξάς) е село в Република Гърция, част от дем Сервия в област Западна Македония.
География
Метаксас е разположено на 1060 m надморска височина,[1] в планината Довра (Фламбуро), на 23 km южно от Сервия.[2]
История
В Османската империя
В 1528 година Метакса има 119 домакинства с 536 жители.[3]
Църквата „Свети Димитър“ е от 1848 година.[4]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Метакса (Metaxa) живеят 600 гърци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Метакса е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 85 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Метаксас (Μεταξάς), Серфидженска каза, живеят 600 гърци елинофони християни.[7]
В Гърция
През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Метаксас остава в Гърция.
Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[1]
Прекръстени с официален указ местности в община Метаксас на 31 юли 1969 година
Име |
Име |
Ново име |
Ново име |
Описание
|
Голда[2] |
Γκόλντα |
Гурнес |
Γοϋρνες[8] |
връх в Камбуница на И от Тригонико (Делино) на С от Метаксас (1395 m)[2]
|
Микри Довра[2] |
Μικρό Ντοβρά |
Сократи |
Σωκράτη[8] |
местност в Камбуница на И от Метаксас[2]
|
Магали Довра[2] |
Μεγ. Ντοβρά |
Папаяни |
Παπαγιάννη[8] |
местност в Камбуница на СИ от Метаксас[2]
|
Година
|
1913
|
1920
|
1928
|
1940
|
1951
|
1961
|
1971
|
1981
|
1991
|
2001
|
2011
|
2021
|
Население
|
814[1]
|
811[1]
|
877[1]
|
1141[1]
|
1239[1]
|
1318[1]
|
956[1]
|
666[1]
|
593[1]
|
410
|
226
|
204
|
Личности
- Родени в Метаксас
- Анагностис Бизиотас, гръцки революционер, участник във Войната за независимост
- Анастасиос (Тасиос) Мицу (Αναστάσιος, Τάσιος Μήτσου), Йоанис Георгиу (Ιωάννης Γεωργίου) и Стерьос Мициу (Στέργιος Μήτσου), участници в Гръцката война за независимост н 1821 година
- Фотис Янкулас (? – 1925), легендарен гръцки разбойник
Бележки
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 320. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 96. (на гръцки)
- ↑ Μεταξάς Κοζάνης // Μικρόβαλτο Κοζάνης. Архивиран от оригинала на 2014-12-27. Посетен на 29 декември 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 516. (на гръцки)
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)
|
---|
| Демова единица Камбуница |
Съвременни селища | |
---|
| Исторически селища | |
---|
|
---|
| Демова единица Ливадеро |
|
---|
| Демова единица Сервия |
Съвременни селища | |
---|
| Исторически селища | |
---|
|
---|
| Забележителности | |
---|
| |
|