Кастания (дем Сервия)

Вижте пояснителната страница за други значения на Кастания.
Кастания
Καστανιά
— село —
Гърция
40.1748° с. ш. 22.0245° и. д.
Кастания
Западна Македония
40.1748° с. ш. 22.0245° и. д.
Кастания
Кожанско
40.1748° с. ш. 22.0245° и. д.
Кастания
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСервия
Надм. височина1050 m
Население61 души (2021 г.)
Пощенски код505 00

Кастания (на гръцки: Καστανιά, катаревуса Καστανέα, Кастанеа) е село в Република Гърция, част от дем Сервия в област Западна Македония.

География

Кастания е разположено на 1050 m надморска височина,[1] в планината Шапка (Титарос), на 3 km югоизточно от Сервия.[2]

История

В Османската империя

На мястото на селото е съществувал манастирът „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, от който е оцеляла само църквата, възстановена в 1898 година.[3]

В 1528 година кастания има 51 домакинства с 230 жители.[4]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кастание (Kastaniai) живеят 450 гърци.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Костаница е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак със 70 къщи.[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Кастанеа (Καστανέα), Серфидженска каза, живеят 450 гърци елинофони християни.[7]

В Гърция

През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Кастания остава в Гърция.

Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 861[1] 762[1] 786[1] 1064[1] 1117[1] 1268[1] 954[1] 794[1] 534[1] 98 68 61

Бележки

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 315. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. ↑ Μονή Αγίων Θεοδώρων Καστανιάς // Greek Travel Pages. Посетен на 15 август 2024 г. (на гръцки)
  4. ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 96. (на гръцки)
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
  6. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 516. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“