Микровалто Μικρόβαλτο |
|
|
Страна | Гърция |
---|
Област | Западна Македония |
---|
Дем | Сервия |
---|
Надм. височина | 750 m |
---|
Население | 337 души (2021 г.) |
---|
Пощенски код | 505 00 |
---|
Телефонен код | 2464 |
---|
Микро̀валто (на гръцки: Μικρόβαλτο, катаревуса: Μικρόβαλτον, Микровалтон, в превод Малко блато) е село в Република Гърция, част от дем Сервия в област Западна Македония.
География
Селото е разположено на 750 m надморска височина,[1] югозападно от Сервия, между планините Амар бей (Архондики) на изток и Алонорахи на запад.[2]
История
В Османската империя
В 1528 година Микровалто има домакинства със 113 жители.[3]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Микро Валтос (Micro-Valtos) живеят 300 гърци.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Микрос Валтос е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 42 къщи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Микровалтон (Μικρόβαλτον), Серфидженска каза, живеят 280 гърци елинофони християни.[6]
В Гърция
През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция.
Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[7]
Година
|
1913
|
1920
|
1928
|
1940
|
1951
|
1961
|
1971
|
1981
|
1991
|
2001
|
2011
|
2021
|
Население
|
406[7]
|
370[7]
|
460[7]
|
581[7]
|
795[7]
|
851[7]
|
662[7]
|
696[7]
|
746[7]
|
602
|
333
|
337
|
Личности
- Свързани с Микровалто
Бележки
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 320. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 97. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 516. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 321. (на македонска литературна норма)
|
---|
| Демова единица Камбуница |
Съвременни селища | |
---|
| Исторически селища | |
---|
|
---|
| Демова единица Ливадеро |
|
---|
| Демова единица Сервия |
Съвременни селища | |
---|
| Исторически селища | |
---|
|
---|
| Забележителности | |
---|
| |
|