Мега Сиринио

Мега Сиринио
Μέγα Σειρήνιο
— село —
Гърция
40.1183° с. ш. 21.4119° и. д.
Мега Сиринио
Западна Македония
40.1183° с. ш. 21.4119° и. д.
Мега Сиринио
Гревенско
40.1183° с. ш. 21.4119° и. д.
Мега Сиринио
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина630 m
Население331 души (2021 г.)
Пощенски код511 00

Мега Сиринио или Мегало Сирини (на гръцки: Μέγα Σειρήνιο, в превод Голямо Сиринио) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония. Мега Сиринио има 696 жители, според преброяването от 2001 година. Църквата „Света Богородица Животворящ източник“ в местността Липсокуки край селото е обявена за защитен исторически паметник в 1979 година.[1]

География

Селото е разположено на 630 m надморска височина на около 5 km северно от град Гревена.[2]

История

В Османската империя

В края на XIX век Мега Сиринио е чифлишко гръкоезично село в Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 Серинъ Като (Серина Голямо) е смесено село с 235 гърци християни и 120 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мега Серина е смесено село гърци християни и гърци мохамедани в Гревенската каза на Серфидженския санджак със 75 къщи.[4]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Мегало Сирни (Μεγάλο Σειρνί), Гревенска каза, живеят 150 валахади.[5]

Според атинска гръцка статистика от 1910 година в Мега Сирни (Μεγά Σειρνί) живеят 380 православни гърци и 150 мюсюлмани.[6]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Мега Сиринио влиза в състава на Кралство Гърция.

В средата на 1920-те години по силата на Лозанския договор мюсюлманското население е изселено в Турция и на негово място са заселени 41 семейства или 146 души, бежанци от Турция. През 1928 година селото е представено като смесено, състоящо се от коренно местно население и новодошли бежанци, като последните са 41 семейства или 146 жители.[7]

Селото произвежда жито и тютюн, като е развито и скотовъдството.[2]

В селото особено колоритно се отбелязва Нова година. На 1 януари се провежда старинният празничен обичай Рогацария. Друг празник се организира в началото на август.[8]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 880[2] 444[2] 600[2] 744[2] 745[2] 825[2] 602[2] 515[2] 735[2] 696 461 331

Бележки

  1. ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/Φ36/17316/576/16-7-1979 - ΦΕΚ 727/Β/30-8-1979 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 25 юли 2015.[неработеща препратка]
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 112. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
  4. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 515. (на гръцки)
  6. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ. 112.
  7. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. ↑ Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“