Спилео (дем Гревена)

Вижте пояснителната страница за други значения на Спилео.
Спилео
Σπήλαιο
— село —
Централният площад
Централният площад
Гърция
40.0044° с. ш. 21.2844° и. д.
Спилео
Западна Македония
40.0044° с. ш. 21.2844° и. д.
Спилео
Гревенско
40.0044° с. ш. 21.2844° и. д.
Спилео
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина900 m
Население194 души (2021 г.)
Пощенски код511 00
Официален сайтspileo.gr

Спилео (на гръцки: Σπήλαιο) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 900 m надморска височина, на около 25 km югозападно от град Гревена, в източните части на планината Пинд.[1] Южно от селото на Венетикос е красивият пролом Портица с каменния Портишки мост.

История

В Османската империя

Църквата „Успение Богородично“

В края на ХІХ век Спилео е гръцко християнско село в югозападната част на Гребенската каза на Османската империя.

При входа на селото е разположен храмовият комплекс „Успение Богородично“, функционирал като манастир до 1929 година. В него има стенописи от 1641 и 1658 година. Селската църква „Свети Атанасий“ е от 1804 година. Освен нея в райна на Спилео има още четири църкви и параклиси. Спилейската крепост е обявена за защитен паметник.[2]

Големият тридневен селски събор се провежда ежегодно от 14 до 16 август в чест на Успение Богородично (Голяма Богородица). На 23 декември вечерта се провежда друг традиционен празник, на който се пеят християнски песни и се поднасят местно вино и наденици.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Спилио живеят 409 гърци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Спилеон е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак със 79 къщи.[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Спилеон (Σπήλαιον), Гревенска каза, живеят 600 гърци елинофони християни.[6]

Към 1912 година в Спилео действа четата на капитан Рам.[7]

В Гърция

Църквата „Успение Богородично“

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Спилио влиза в състава на Кралство Гърция.

Христос Енислидис в 1951 година заявява, че в Спилео живеят 180 семейства и почти всички работят в имотите на манастира, без да уточнява за коя епоха става дума.[8]

Населението произвежда земеделски култури, като се занимава и със скотовъдство.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Спилео на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Милос[10] Μπλός Милеос Μηλεός[11] връх ЮЗ от Спилео[10]
Карагаци[10] Καραγάτσι Фтелия Φτελιά[11] местност З от Спилео[10]
Морафка[10] Μπράσκα Синапи Σινάπι[11] местност ЮИ от Спилео[10]
Дона[10] Ντόνα Донас Ντώνας[11] връх и местност ЮЗ от Спилео[10]
Карути[10] Καροΰτι Мили Μύλοι[11] местност Ю от Спилео[10]
Голия[10] Γκόλια Гимни Γυμνή[11] връх Ю от Спилео
Бакостива[10] Μπακοστίβι Макростиви Μακροστίβι[11] връх И от Спилео[10]
Вроцимани[10] Βροτσιμάχι Псомомана Ψωμομάννα[11] връх С от Спилео[10]
Сикопа[10] Σικοπά Скопас Σκοπάς[11] връх (834 m) СИ от Спилео[10]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 717[1][12] 657[1] 805[1] 837[1] 561[1] 562[1] 454[9] 531[9] 422[9] 447 187 194

Личности

Адамандиос Манос
Родени в Спилео
  • Адамантиос Манос (1862 - 1908), гръцки андартски капитан, действа заедно с Петрос Манос (Вергас) в Мурик, подпомага митрополит Агатангел Гревенски и през март 1904 посреща Павлос Мелас край Венетикос, участва в сражение край Орляк, а през 1908 е арестуван и екзекутиран[13]
  • Атанасиос Митропулос (Αθανάσιος Μητρόπουλος), гръцки андартски деец от трети ред[13]
  • Димос Нираникас (Δήμος Νηρανίκας), гръцки андартски деец от трети ред[13]
  • Йоанис Папакостас (Ιωάννης Παπακώστας), гръцки андартски деец от трети ред[13]

Бележки

  1. ↑ а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 130. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/446/31723/681/2-7-1985 - ΦΕΚ 455/Β/19-7-1985 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-08-16. Посетен на 15 август 2015.
  3. ↑ Официален сайт на дем Теодорос Зякас, архив на оригинала от 28 август 2011, https://web.archive.org/web/20110828053144/http://www.dthziaka.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=35&Itemid=32, посетен на 1 юни 2010 
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
  7. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 276-277.
  8. ↑ Μονή Κοίμησης της Θεοτόκου, Σπήλαιο Γρεβενών (Σπηλιώτισσα) // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 23 октомври 2016. (на гръцки)
  9. ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 131. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. ↑ а б в г д е ж з и Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
  12. ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  13. ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 22. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“