Марк Емилий Лепид
Консул на Римската република
Мандат	46 – 45 пр.н.е., 42 – 41 пр.н.е.
Триумвир
Мандат	43 – 36 пр.н.е.
Лична информация
Роден	89 или 88 пр.н.е. Римска република
Починал	13 или 12 пр.н.е.
Националност	римлянин
Родства	Луций Емилий Павел
Съпруга	(1) Корнелия (2) Юния Секунда
Деца	Марк Емилий Лепид (Младши)
Подпис	M·AEMILIVS·M·F·Q·N·LEPIDVS
Марк Емилий Лепид в Общомедия

Марк Емѝлий Лѐпид (на латински: Marcus Aemilius Lepidus; роден 89 или 88 пр.н.е., починал в края на 13 или началото на 12 пр.н.е.)^[1] е римски патриций, член на Втория триумвират и носител на длъжността Понтифекс максимус (Върховен жрец на Рим).

Баща му, Марк Емилий Лепид - консул през 78 г. пр.н.е. - е замесен във въстание срещу Римската република, което довежда до смъртта му.

Самият Лепид е измежду големите съюзници на Юлий Цезар и участник в събитията около окончателното разпадане на Първия триумвират (споразумението за общо и съгласувано тайно властване над Републиката, сключено от Цезар, Гней Помпей и Марк Лициний Крас). Започва политическата си кариера като претор през 49 пр.н.е. Определен е за главнокомандващ на Рим, докато Цезар побеждава Гней Помпей в Испания и е провъзгласен за консул през 46 г. пр.н.е., след победата над Помпеите на изток.^[2] Когато през февруари 44 пр.н.е. Цезар е провъзгласен от сенаторите за пожизнен диктатор, той прави Лепид началник на конницата.^[3] Техният съюз приключва внезапно, когато Цезар е убит на 15 март 44 пр.н.е. (мартенските Иди).

Касий, един от главните конспиратори, стоящи зад убийството на Гай Юлий Цезар, настоява да убият Лепид и Марк Антоний, но Брут го убеждава, че това действие е убийство, а не борба за политическо надмощие.^[4] След убийството на Цезар, Лепид, въпреки че убеждава Сената в своята вярност и лоялност, се съюзява с Марк Антоний и започва битка за надмощие. Цезар е оставил наследник – своя племенник и осиновен син Гай Юлий Цезар Октавиан, наречен по-късно Август. Тримата - Лепид, Антоний и Октавиан - се срещат на един остров близо до Мутина (сега - Модена) и формират официално узаконения Втори триумвират.^[5] Армиите им слагат началото на края на Римската република и създаването по-късно на Римската империя, начело с Октавиан.

След войната срещу Секст Помпей през 36 пр.н.е., Лепид иска контрола над цяла Сицилия.^[6] Въпреки че великодушно се съгласява да размени Сицилия и контрола над Африка за подчинените му Нарбонска Галия, Далечна и Близка Испания,^[6] Октавиан използва това за да го отстрани като свой конкурент. Обвинява го в опит за заграбване на остров Сицилия и подклаждане на бунт. Легионите на Лепид се присъединяват към Октавиан,^[6] който едностранно и без да се допита до Антоний,^[6] позволява на Лепид да запази живота и имуществото си, както и титлата Понтифекс максимус, но го изключва от триумвирата, изпраща го в изгнание. Отстранява го от командването на провинциите му и те преминават под контрола на Октавиан.^[6] Премахването на третия участник в съюза засилва противопоставянето между първите двама и способства за избухването на гражданската война между тях.

След отстраняването си, Лепид е принуден да напусне Рим. Tой остава Понтифекс максимус и сенатор до смъртта си през 13 или 12 пр.н.е.^[7]

Емилий Лепид се жени за римлянка от знатно потекло на име Корнелия. През 52 пр.н.е. те се разделят и Лепид се жени за Юния Секунда, сестра на Марк Юний Брут и Юния Терция – съпругата на Гай Касий Лонгин. Има син на име Марк Емилий Лепид (Младши), бъдещ сенатор и заговорник против Октавиан.^[8][9]

Легенда:

• (1) - първа съпруга / първи съпруг
• (2) - втора съпруга / втори съпруг
• x - убиец на Цезар

• Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History Volume 10: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69. Cambridge University Press. ISBN 0-521-26430-8
• Holland, Tom. Rubicon. The Triumph and Tragedy of the Roman Republic, Abacus, 2004, ISBN 0-349-11563-X
• Richard D. Weigel. Lepidus: The Tarnished Triumvir. Routledge, 1992. ISBN 978-0-415-07680-7