Луций Корнелий Сципион Барбат

Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Корнелий Сципион.

Семейство
Луций Корнелий Сципион Барбат L. Cornelius Cn.f. Scipio Barbatus
римски политик и генерал
Саркофагът на Луций Корнелий Сципион Барбат, Ватикански музей
Роден	IV век пр.н.е. Древен Рим
Починал	III век пр.н.е. Рим, Римска република
Погребан	Гробница на Сципионите, Италия
Род	Корнелии
Майка	неизв.
Съпруга	неизв.
Деца	Гней Корнелий Сципион Азина^[1]^[2] Луций Корнелий Сципион^[1]^[3]
Луций Корнелий Сципион Барбат в Общомедия

Луций Корнелий Сципион Барбат (на латински: Lucius Cornelius Scipio Barbatus) e политик и генерал на Римската република.

Луций Барбат не е първият представител на клон Сципиони на фамилия Корнелии, но се смята за прародител на фамилията. Той е внук на Публий Корнелий Сципион (консулски военен трибун 395 и 394 пр.н.е.) и син на Публий Корнелий Сципион Барбат (консул 328 пр.н.е.).

Той е баща на Гней Корнелий Сципион Азина (консул 260 и 254 пр.н.е.) и на Луций Корнелий Сципион (консул 259 пр.н.е.) и пра-прадядо на Сципион Африкански.

През 301 пр.н.е. Сципион Барбат е едил. През 298 пр.н.е. е консул с Гней Фулвий Максим Кентумал и се бие успешно против етруските в Етрурия близо до Волтера. Той превзема Тавразия и Кизаума, подчинява цяла Лукания и за малко Самниум.

През 295 пр.н.е. Барбат става пропретор, през 280 пр.н.е. цензор и още преди 304 пр.н.е. той е pontifex maximus.

Умира след 280 пр.н.е. Той е първият, погребан в гробницата на Сципионите. Неговият саркофаг („Peperinsarkophag“) се намира днес във Ватиканския музей.

Литература

Karl-Ludwig Elvers, [I 76] C. Scipio Barbatus, L., Der Neue Pauly. Bd. 3 (1997), Sp. 183f.

Източници

Ливий, History of Rome, „Book X Sections 10 – 12“.

Римски консули 325 – 301 пр.н.е. Римски консули 300 – 276 пр.н.е. Римски консули 275 – 251 пр.н.е.

п б р Велики римски републикански понтифекси

VI век пр.н.е.	509-? пр.н.е.: Гай Папирий

V век пр.н.е.	460-440 пр.н.е.: Квинт Фурий · 431-420 пр.н.е.: Авъл Корнелий Кос · 420-390 пр.н.е.: Спурий Минуций Авгурин

IV век пр.н.е.	390 пр.н.е.: Марк Фослий · 390 пр.н.е.: Марк Фабий Вибулан · 390 пр.н.е.: Марк Фабий Амбуст · 332-?: Публий Корнелий Калуса · 304-? пр.н.е.: Корнелий Барбат

III век пр.н.е.	254-243 пр.н.е.: Тиберий Корунканий · 243-221 пр.н.е.: Луций Цецилий Метел · 217-213 пр.н.е.: Луций Корнелий Лентул Кавдин · 212-183 пр.н.е.: Публий Лициний Крас Див

II век пр.н.е.	212-183 пр.н.е.: Публий Лициний Крас Див · 183-180 пр.н.е.: Гай Сервилий Гемин · 180-152 пр.н.е.: Марк Емилий Лепид · 150-141 пр.н.е.: Публий Корнелий Сципион Назика Коркул · 141-132 пр.н.е.: Публий Корнелий Сципион Назика Серапион · 132-130 пр.н.е.: Публий Лициний Крас Муциан · 130-115 пр.н.е.: Публий Муций Сцевола · 114-103 пр.н.е.: Луций Цецилий Метел Далматик · 103-89 пр.н.е.: Гней Домиций Ахенобарб

I век пр.н.е.	89-82 пр.н.е.: Квинт Муций Сцевола · 81-63 пр.н.е.: Квинт Цецилий Метел Пий · 63-44 пр.н.е.: Гай Юлий Цезар · 44-12 пр.н.е.: Марк Емилий Лепид

↑ ^а ^б L. Cornelius (343) Cn. f. Scipio Barbatus // Посетен на 10 юни 2021 г.
↑ 723 // Посетен на 10 юни 2021 г.
↑ 722 // Посетен на 10 юни 2021 г.